Решение № 4896 от 27.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7622/2025
- Вид
- Решение № 4896
- Подписан
- 27.10.2026
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 22, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 22, параграф 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 4896 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330107622 по описа за 2025 година
С исковата молба искова молба ищецът „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 89 Б, е предявил против Ю. С. Й., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3 281, 54 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.01.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № 1/15.09.2020 г., сумата от 150, 32 лв. – договорна лихва за периода от 28.03.2024 г. до 05.02.2025 г., сумата от 63, 49 лв. – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 28.02.2024 г. до 05.02.2025 г., сумата от 24, 79 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 06.02.2025 г. до 26.02.2025 г. и сумата от 120 лв. – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.02.2025 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.01.2018, по силата на който в полза на ответната страна е предоставен банков кредит в размер на сумата от 10 000 лв.
Сочи, че в разпоредбата на чл. 8 и чл. 9 от Договора е установен срок на договора до 28.01.2026 г., платим на 96 месечни вноски в размер от 132, 39 лв.
1
Твърди, че средствата са осигурени по банкова сметка с IBAN: ***, като е уговорено кредитът да бъде погасяван чрез погасителни вноски по същата банкова сметка. Сочи, че в договора е установено главницата по кредита да се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от пазарен индекс РЛП – 6месечен Софибор за кредити в лева, публикуван на сайта на БНБ и фиксирана надбавка от 5, 950 % процентни пункта. Твърди, че към момента на сключване на договора РЛП е 0, 260 и лихвеният процент е от 6, 210 %, като олихвяването се извършва ежемесечно. Твърди, че в договора е установен годишен процент на разходите от 7, 54 % с обща дължима сума по кредита от 13 099, 90 лв. Сочи, че при забава в плащането, включително при предсрочна изискуемост, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва от договорения процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Твърди, че между страните е сключено Допълнително споразумение № 1/15.09.2020 г., с което договорът е изменен и е уговорен гратисен период за издължаване на вноските, след изтичане на който остатъчният дълг по кредита се изплаща на месечни анюитетни вноски в срок до 28.04.2026 г. Сочи, че в разпоредбата на чл. 19 от Договора е установена възможност за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски. Поддържа, че длъжникът е заплатил сумата от общо 9 391, 85 лв., с която е погасена главница в размер на сумата от 6 718, 46 лв., договорна лихва от 2 454, 82 лв., отложени лихви от 111, 82 лв. и обезщетение за забава от 106, 75 лв. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на 12 месечни погасителни вноски за периода от 28.02.2024 г. до 28.01.2025 г. в общ размер от 1 526, 96 лв., поради което вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на 06.02.2025 г. с изпращане на уведомително писмо, връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. При условията на евентуалност поддържа, че упражнява правото си за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо с депозиране на исковата молба. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответната страна Ю.
С. Й. е депозирала отговор на исковата молба – чрез назначения й от съда особен представител – адв. М. Д.. Оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, ведно с Допълнителното споразумение е приложенията към тях. Сочи, че ако се установи, че между страните е сключен договор за кредит последният е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в нарушение на чл. 10 ЗПК последният не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. Твърди, че договорът, допълнителното споразумение и приложенията към тях не са съставени на шрифт 12, като поддържа, че е налице разлика в шрифта на договора и приложенията към него, което също представлява нарушение на чл. 10 ЗПК. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите и за потребителя не става ясно на какво се дължи разликата между годишния процент на разходите и възнаградителната лихва, доколкото не е ясно какви други разходи освен възнаградителната 2 лихва са включени в него. Сочи, че в годишния процент на разходите не е включена застраховката, поради което посоченият в договора годишен процент на разходите е неправилен и последното също съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото в договора не са посочени условията на прилагане на лихвения процент. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Предвид изложеното намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, като последният не дължи и законна лихва предвид приложението на посочената разпоредба.
Счита разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от Договора за неравноправна на основание чл. 143, т. 3, т. 10, т. 11, т. 14, т. 18 и т. 19 ЗЗП, разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т.
2 от Договора за неравноправна на основание чл. 143, т. 3, т. 10, т. 11, т. 14, т.
18 и т. 19 ЗЗП. Поддържа, че клаузите на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от Договора, установяващи задължение за заплащане на наказателна лихва и неустойка, са нищожни, поради установяването им в противоречие със закона и с разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 5 ЗПК за представяне на преддоговорна информация. Твърди, че договорът за кредит е недействителен. поради нищожност на отделни негови клаузи, а именно нищожност на клаузата за годишния процент на разходите, поради накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на клаузите на договора и допълнителното споразумение, които не са индивидуално уговорени и са сключени във вреда на потребителя. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата по кредита от 10 000 лв. е усвоена и предоставена по банковата сметка на потребителя, както и твърдяното от ищеца съдържание на договора. Оспорва твърдението, че ответната страна не е изпълнила задълженията си и е изпаднала в забава. Оспорва представеното извлечение от счетоводните книги на банката, доколкото е съставено от леца без компетентност и представителна власт, като поддържа, че последното следва да се цени като частен свидетелстващ документ. Оспорва, твърдението, че счетоводните документи на банката са водени редовно и точно. Твърди, че ответната страна не е надлежно уведомена за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, като счита, че полученото от назначен от съда особен представител уведомление не е произвело действие, доколкото особеният представител не може да приема материалноправни изявления. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете следва да се разгледат по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, 3 доколкото са предявени в едномесечния срок, считано от влизане в сила на Разпореждане № 8183/18.03.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 3920/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIХ граждански състав, с което заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е отхвърлено.
От договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.01.2018 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и Ю. С. Й., се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 10 000 лв. срещу насрещното задължение на ответната страна – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 132, 39 лв., считано от 28.02.2018 г. – на 28 – мо число на месеца, с краен срок за погасяване – 28.01.2026 г.
В чл. 2 от Договора е установено, че кредит се отпуска за покриване на потребителски нужди, като сумата от 1 917 лв. – за рефинансиране на кредитни продукти, а останалата част от кредита – за задоволяване на други нужди на потребителя. В чл. 3 е посочена банковата сметка на кредитополучателя, по която се усвоява кредита – еднократно на 31.01.2018 г.
В чл. 4, ал. 1 е предвидено олихвяване на главницата с променлив лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент – 6-месечен Sofibor за кредити в лева, и фиксирана надбавка от 5, 950 %, като към датата на сключване на договора лихвения процент е 6, 210 %.
В чл. 5 е посочен годишен процент на разходите от 7, 54 %, с обща сума за погасяване от 13 099, 90 лв., която не включва дължимите застрахователни премии – в случаите, когато кредитополучателят е сключил застраховка „живот“.
В чл. 6, ал. 3 е установено задължение за заплащане на такса за кредитна оценка в размер от 150 лв., дължима еднократно след одобряване на кредита, като ако последната не бъде заплатена преди отпускане на кредита – същата се събира от размера на отпуснатия кредит. В чл. 6, ал. 4 е установена такса за предоговаряне на условията на договора от 35 лв.
В чл. 22, ал. 1 от Договора е установено, че банката предлага на кредитополучателя да сключи застраховка „живот“ за своя сметка и в полза на банката в „ОББ – Метлайф ЖЗД“ АД, като при съгласие кредитоплучателя подписва застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаван от застрахователя. В чл. 22, ал. 2 е посочено, че застрахователните премии се заплащат от кредитополучателя съгласно установеното в чл. 8 от Договора по сметката, обслужваща кредита и кредитополучателя дава своето неотменимо съгласие банката да превежда застрахователни премии от тази сметка по сметка на застрахователя.
Представен е Погасителен план – Приложение № 1 към Договора, в който е установен падеж на първата погасителна вноска на 28.02.2018 г. и на последната погасителна вноска - на 28.01.2026 г., с размер на вноската от 132, 39 лв. или от 144, 59 лв. с включена застраховка.
4
С Допълнително споразумение № 1 от 15.09.2020 г. към Договор за потребителски кредит № *** г., с което във връзка с подадена от длъжника декларация за затруднение за обслужване на кредита, свързани с пандемията от Covid – 19, страните договорят гратисен период за издължаване на вноски съгласно Приложение № 1, като са постигнали съгласите, че задълженията на кредитополучателя към датата на сключване на споразумението са посочени в Приложение № 1.
Представен е погасителен план – Приложение № 1, в който е посочено, че размерът на непогасеното задължение е от 7 380, 63 лв., което се разсрочва на 68 погасителни вноски – с падеж на първата на 28.09.2020 г. и падеж на последната – на 28.04.2026 г., с гратисен период – първите две вноски по кредита.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.