Решение № 1167 от 25.09.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Велико Търново, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110102970 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е по реда на чл. 422, ал.1 , вр. с чл.415, ал.1 , т.1 , ал.3 от ГПК иск за установяване на парично вземане , което съобразно документа по чл. 417, ал.1, т.10 от ГПК произхожда от запис на заповед / разкрито ,че е сбор от главница и лихва, дължими по договор за потребителски кредит като кауза/ причина/ за издаването му / , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 538, вр. с чл.535 от ТЗ .

Ищецът „Креди Йес “ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“България“ № 196 чрез пълномощника си юрисконсулт К. К. , твърди в исковата молба , че по силата на сключен с Р. И. Д. , с ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № *** договор за потребителски кредит № ***/*** г. й е предоставил заем в размер на 5000 лева срещу задължението й да го върне на 21 месечни погасителни вноски / по 336,99 лева всяка от тях и една изравнителна от 336,87 лева /, заедно със заплащане на лихва , представляваща цена на потреблението/ 2076 лева/ , при ГПР от 49.344 %, както и неустойка/ чл.8/ в общ размер на 4536,33 лева , ако не представи в три дневен срок предвиденото в чл.6 на договора обезпечение чрез осигуряване на гарант , платима на части към всяка погасителна вноска/ по 216,01 лева и поседна от 216,13 лева . На същата дата ответницата е издала и запис на заповед като обезпечение за изпълнението му , по който е поела задължение да заплати на заемодателя при предявяването й сумата от 11 613 лева.

Извършила е плащания по договора в общ размер на 4441 лева. Тъй-като с Решение № ***/*** г. по гр.д. № ***/*** г. на ВТРС клаузата на чл.8 от договора е обявена за нищожна , дружеството е отразило счетоводно платената сума за погасяване на задълженията по главницата или лихвата, поради което е останала неплатена сумата от 2965,80 лева, разпределена така : 2326 лева – главница и 369,75 лева – лихва. Последвало е снабдяване със заповед за изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК по ч.гр.д.№ ***/*** г. на 1

ВТРС, издадена въз основа на записа на заповед за парично задължение в същия размер / 2965,80 лева/, срещу която е подадено възражение.

Предвид гореизложеното , ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата от 2695,80 лева – предмет на издадената заповед за изпълнение , както и да го осъди да заплати направените по заповедното и исковото производства разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. писмено поддържа предявения иск.

Ответницата чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. от ХАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения , основани на обстоятелствата , че по силата на Решение № ***/*** г. по в.гр.д. № ***/*** г. на ВТОС е обявен за недействителен целия договор за потребителски кредит поради наличие на хипотезите на чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК , а дължимият към него момент остатък от главницата / 559 лева/ е погасен чрез плащане.

Претендира присъждане на разноските.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическият факт на сключен между страните договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК със съдържанието му , представено в исковата молба е писмено документиран.

Като обезпечение за изпълнението му / трудно съвместимо със здравия правен разум, защото практическия смисъл на „обезпечителния“ запис на заповед няма никакво сближение по функция със същинските обезпечения по чл.138, и чл.149 , ал.1 от ЗЗД , а се изчерпва само и единствено с възможността на кредитора по договора за потребителски кредит ако не получи плащане на падежа да предприеме опит за удовлетворяване на вземането си по бърза процедура чрез снабдяване с изпълнителен лист по реда на чл.417, т.10, чл.418 от ГПК , без да е нужно да показва причината за издаването му / , ответницата по свой избор съгласно чл.6, т.4 на договора е издала въпросния запис на заповед / изглежда, че законът го допуска , когато не е последица от принудително поето от потребителя задължение , т.е. наложено му от кредитора- чл. 34, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗПК/.

Тази разкрита от ищеца каузална връзка между договора и едностранната правна сделка не е спорна по делото.

С Решение № ***/*** г. по в.гр.д. № ***/*** г. на ВТОС/ влязло в сила между същите страни/ е обявен за недействителен в хипотезите на чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК договора за потребителски кредит.

За изпълнението му ответницата е заплатила доброволно към *** г. общо сумата от 4441 лева/ съгласувано признат от страните факт/ , разпределена от ищеца , както следва: за погасяване на главницата – 2673,95 лева; за погасяване на лихвата – 1706,92 лева и за погасяване на обезщетение за забава в размер на законната лихва /“наказателна“ лихва/ 60,13 лева- заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза. По образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № ч.гр.д.№ ***/*** г. на ВТРС, изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ с рег.№ *** – В. Г. , с район на действие ВТОС са постъпили плащания от ответницата на следните суми : на *** г. – 1316 лева ; на *** г. – 855, 66 лева ; на *** г. – 488,98 лева и на *** г. – 723 ,34 лева , като последните две суми / 488,98 лева и 723,34 лева / все още не са разпределени за погасяване на задължения поради спиране на изпълнението от съда на основание чл. 420, ал.1 от ГПК.

Платените на *** г. и *** г. суми , възлизащи общо на 2171,66 лева са разпределени със следната погасителна насоченост : 333,97 лева за съдебни разноски ; 583,93 лева за такси , 2 дължими на съдебния изпълнител ; 764,11 лева за главница ; 369,75 лева за договорна лихва и 119,83 лева за законна лихва- заключението на вещото лице и представеното удостоверение на ЧСИ от *** г.

Тъй-като поради обявената от Окръжен съд Велико Търново недействителност/ нищожност на договора / каузалното правоотношение спрямо записа на заповед /, то настоящият съд трябва да приеме/ чл. 297 от ГПК/ , че към момента на издаване на заповедта за изпълнение, ищецът е бил носител на вземане единствено за непогасената част от главницата, т.е. счита се , че неговите претендирани вземания за договорна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва изначално не са възникнали – правна последица , произтичаща от правилото на чл.23 от ЗПК.

Тази непогасена част е възлизала на 559 лева , понеже общо заплатената в изпълнение на договора към *** г. сума от 4441 лева, следва да се приеме/ за да се избегнат последиците на двойното плащане за погасяване на насрещни изискуеми вземания в приложното поле на чл.34, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК – средство , за което е прихващането – чл.103, ал.1, чл.104, ал.1, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 298, ал.4 от ГПК/ , че има погасителен ефект до същия размер за усвоената главница от 5000 лева.

Общият размер на платените / събраните / по изпълнителното дело на *** г. и на *** г. суми - 2171,66 лева е очевидно достатъчен да породи погасителен ефект за цялата останала непогасена част от главницата, разбира се , след приспадане от него на дължимите на съдебния изпълнител такси и по съразмерност припадащите се/ с оглед действителния размер на задължението на ответницата/ на ищеца разноски.

Щом действително съществувалото по каузалното правоотношение задължение е погасено, отпаднало е самото фактическо основание за обезпечаването му с издадения запис на заповед и ако въпреки това „откъснатото от причината“/ по теоретична конструкция / менителнично право, би се поддържало , че трябва да се удовлетвори самостоятелно , ще се получи двойно плащане за едно и също нещо , водещо до неоснователно обогатяване на ищеца, което по начало законът не допуска / чл.59, ал.1 от ЗЗД/ и това правно начало ясно личи , че е заложено като идея в последиците/ разрешенията , извлечени от нормите на чл. 34, ал.2 и ал.3 от ЗПК.

Затова отказът на ответницата да плати сумата по записа на заповед чрез възражението за плащане на всичко дължимо по договора за потребителски кредит е правомерен и искът за установяване на претендираното въз основа на посочения документ – предмет на заповедта за изпълнение остатъчно вземане подлежи на отхвърляне като неоснователен.

При този изход на спора, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 721,29 евро, представляваща направени по производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение/ 511,29 евро/ и вещо лице / 210 евро/– чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.-415, ал.1, т.1 от ГПК от „Креди Йес “ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на 3 управление: гр.Хасково, бул.“България“ № 196 срещу Р. И. Д. , с ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № *** , иск за установяване , че в полза на дружеството съществува вземане за сумата от 2695 лева, заедно със законната лихва върху нея , считано от *** г. до окончателното й изплащане

– предмет на заповед за изпълнение № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. на ВТРС, издадена въз основа на запис на заповед от *** г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Креди Йес “ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“България“ № 196 да заплати на Р.

И. Д. , с ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № *** сумата от 721,29 евро , представляваща направени по производството разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му .

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4