Решение № 18240 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18240 гр. С., 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110104432 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Креди Йес“ ООД, чрез адв.

Ш., срещу К. Т. Т., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Креди Йес“ ООД срещу К. Т. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване съществуване на вземане за плащане на сумата от 174,97 евро (342,21 лв.), представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 02.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 27.08.2025 г. по ч.гр.д. № 43892/2025 г. по описа на СРС, 55 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 02.12.2024 г. сключил с ответницата Договор за паричен заем № *******, по силата на който й предоставил в заем сумата от 500 лв., която следвало да върне в срок до 02.05.2025 г. За обезпечаване изпълнението на задълженията по договора в полза на кредитодателя бил издаден запис на заповед от 02.12.2024 г., с който К. Т. поела безусловно и неотменимо задължението за плащане на сумата от 810 лв. Твърди, че записът на заповед бил надлежно предявен за плащане на издателя на 03.12.2024 г. Излага доводи, че за погасяване на задълженията по договора за заем ответницата заплатила сумата в общ размер на 327 лв., като непогасените вземания по договора възлизали на 342,21 лв. (174,97 евро), формирани като сбор от сумата 312,24 1 лв. за главница, 26,58 лв. – договорна лихва за периода от 02.02.2025 г. до 02.05.2025 г., 3,39 лв. – наказателна лихва за забавени вноски за периода от 03.03.2025 г. до 18.08.2025 г. Твърди, че за непогасените плащания по записа на заповед от 02.12.2024 г., в общ размер на 174,97 евро, дружеството разполагало със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 43892/2025 г. по описа на СРС, 55 с-в, срещу която било подадено възражение от длъжника. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „Креди Йес“ ООД сумата от 174,97 евро (342,21 лв.), представляваща непогасен остатък от дължимото вземане по запис на заповед от 02.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК – 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 27.08.2025 г. по ч.гр.д.

№ 43892/2025 г. по описа на СРС, 55 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава усвояването на сумата от 500 лв., предмет на сключен с ищеца договор за паричен заем № *******/02.12.2024 г., която следвало да върне в срок от пет месеца. Твърди, че договорът за заем е недействителен поради противоречието му с изискванията на ЗПК. Сочи, че за погасяване на задълженията по договора е платила по-голяма сума от посочената в исковата молба. Излага доводи, че действително приложимият ГПР по заема е различен от посочения в договора – 64,436%, тъй като не била съобразена уговорената в чл. 6, ал. 2 неустойка, в размер на 245,28 лв., дължима пропорционално към погасителните вноски по кредита и отразена в погасителния план. Твърди наличието на заблуждаваща търговска практика. Счита, че уговорената неустойка има характера на скрита възнаградителна лихва. Сочи, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като липсвала ясното относно размера на ГЛП и условията за прилагането му. Твърди, че договорната лихва противоречала на добрите нрави, както и нищожност на клаузата за неустойка. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното електронно заповедно производство по ч.гр.д. № 43892/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, се установява, че същото е образувано на 19.08.2025 г., въз основа на депозирано от „Креди Йес“ ООД срещу К. Т. Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 27.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2

43892/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, за сумата в размер от 342,21 лв., представляваща част от дължима сума в ощ размер на 810.00 лева по Запис на заповед от 02.12.2024г., с падеж на предявяване, което е станало на 03.12.2024г., обезпечаващ вземания по договор за паричен заем № *******/02.12.2024г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и 425 лв. разноски по делото, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. и държавна такса в размер на 25,00 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

С разпореждане от 06.11.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като е указал последиците от неподаване на исковата молба.

Съобщение за горепосоченото разпореждане е получено от заявителя на 16.01.2026 г., като в срока по чл. 415 ГПК е предявен установителен иск от „Креди Йес“ ООД, чрез адв. Ш., с който се иска да бъде признато за установено, че К. Т. Т. дължи на ищеца посочената по – горе сума.

В настоящия случай ищцовото дружество основава вземането си срещу ответника на основание менителничен ефект - процесният запис на заповед, издаден на 02.12.2024 г. и предявен за плащане на 03.12.2024 г. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. Съдът приема, че основанието за издаване на запис на заповед не е елемент от съдържанието на волеизявлението за плащане. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. И обратно съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ не е "запис на заповед" документ, който не съдържа всички реквизити изрично посочени в чл. 535 от ТЗ. Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова разпоредба. Предвид естеството на предявения иск (по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК) и посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за възникване на вземането му (менителнично задължение по процесния запис на заповед), съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед.

По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да докаже по делото пълно и главно фактите, от които произтича вземането му, а именно – че в негова полза като поемател е издаден запис на заповед за посочената сума, който съдържа необходимите съгласно чл. 535 от 3

ТЗ реквизити, т.е. редовен от външна страна запис на заповед със съдържанието, посочено в исковата молба, както и настъпване на изискуемостта на вземането по ценната книга.

Ответникът следва да докаже възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат както абсолютни (срещу формата или съдържанието на записа на заповед), така и лични, основани на отношенията му с кредитора (в т. ч. и връзката на записа на заповед с твърдяното каузално правоотношение, респ. за невъзникване, респ. за погасяване на задължението).

Съдът приема, че процесният запис на заповед, на който ищецът основава вземането си е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представеният по делото запис на заповед, издаден от ответника, съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. В приложената в оригинал ценна книга е посочен и падеж: "на предявяване", т.е. издателят на записа на заповед е определил падежа на същия съгласно разпоредбата на чл. 486, т. 1 ТЗ.

На следващо място, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.

9 от ГПК (сега т. 10) е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.

С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с 4 което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

В случая страните не спорят, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на вземания по договор заем, т. е. не спорят за наличието на посоченото каузално правоотношение. Длъжникът е навел правоизключващо възражение за недействителност на каузалното правоотношение (договора за заем). С оглед обезпечителната функция на записа на заповед, съдът е длъжен да изследва дали договорът за заем е действителен, предвид наведените доводи от ответника, както и служебното задължение на съда.