Решение № 365 от 02.07.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Плевен, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430200980 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № Р – 005943/14.06.2024г. на ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.49 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл.29 ал.6 вр.ал.7 ЗПК.

Санкционираното юридическо лице - „***“ ЕАД-СОФИЯ, ЕИК:

*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: не са налице надлежни доказателства за компетентността на актосъставителя; Констативният протокол, във връзка с който е съставен процесният АУАН, е съставен в присъствие само на един свидетел; АУАН също е съставен в присъствие на един, вместо – на двама свидетели; в АУАН не са посочени индивидуализиращи признаци на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението – чл.42 ал.1 т.9 ЗАНН; липсва описание в какво се е изразило извършването на нарушение по смисъла на ЗПК. Наред с това, оспорва да е било извършено административно нарушение изобщо, като в тази връзка изтъква, че потребителят има право да 1 се откаже от договора при кумулативното наличие на две предпоставки – да е направил изявление, че се отказва от договора и да е върнал на креедитора главницата, както и да е заплатил лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по кредита, до датата на връщане на главницата.

Второто от тези две кумулативни изисквания обаче, не било изпълнено нито към 05.03., нито – към 19.03.2024г. Счита, че към 19.03.2024г., договорът е бил действащ, тъй като правото на отказ не е било породило правно действие и неговото прекратяване настъпило именно на тази дата, защото на нея било извършено пълно предсрочно погасяване от страна на потребителя, което следва да се счита за постигнато съгласие между страните по договора, за неговото прекратяване. В този смисъл се прави извода, че няма как ДРУЖЕСТВОТО да е извършило нарушение по чл.29 ЗПК; изтъква се, че не е имало възможност при прекратяването на договора, което е настъпило по силата на закона, кредиторът да извършва някакви допълнителни действия по неговото прекратяване – и че не са извършени нито действия, нито – бездействия, които могат да се разглеждат като нарушение по ЗПК от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Същевременно оспорва, че на потребителя се е „наложило“ да следва някакво конкретно поведение в резултат на предприети от ДРУЖЕСТВОТО действия или бездействия, включително – че по запитването на потребителя от 11.03.2024г., по съображения за сигурност, не са били предоставени конкретни данни във връзка с Договора; оспорва и че потребителят не е бил получил „адекватен отговор“ като в тази връзка счита, че същият не е отправил надлежни запитвания до ДРУЖЕСТВОТО; оспорва посочването в АУАН/НП, че на 18.03.2024г. бил проведен телефонен разговор между потребителя и служител на ДРУЖЕСТВОТО, при което му било посочено, че не е направен отказ от процесния договор; оспорва, че потребителят е бил „принуден“ по някакъв начин, от страна на ДРУЖЕСТВОТО, да следва каквото и да било поведение във връзка с Договора; оспорва и при посещението на потребителя на 19.03.2024г. в офис на „***“ АД-СОФИЯ /а не на „***“ ЕАД-СОФИЯ/ да е отправял някакво искане за информация или да е бил прунуждаван към някакво поведение, в т.ч. – за предсрочно погасяване на договора; оспорва, че кредиторът е „изискал“ от потребителя обезщетение за предсрочно погасяване на договора, а предсрочното погасявене доброволно е било извършено от потребителя, като на свой ред, ДРУЖЕСТВОТО не е имало основание да откаже така извършеното плащане. Наред с това, отбелязва, че за същото нарушение е било издадено и друго НП, а именно - № Р – 005941/14.06.2024г., с което е нарушена разпоредбата на чл.17 ЗАНН. На тази основа, счита НП за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна, а при условията на евентуалност – случаят да бъде преценен като „маловажен“, тъй като не са налице настъпили вредни последици, на потребителя е възстановена сума в размер на 529,46 лв., както и че нарушението е извършено за първи път, а и поведението на потребителя не било достатъчно еднозначно при комуникацията с ДРУЖЕСТВОТО. Претендира направените 2 по делото разноски за адвокатски хонорар.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което се поддържат изложените в жалбата съображения и се пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Отправят се алтернативно искания за прекратяване, за спиране на производството или за обединяване на настоящото дело с АНД №1016/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, касаещо обжалването на вече споменатото по-горе НП № Р – 005941/14.06.2024г. на ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на РД за ОБЛАСТИТЕ

ГАБРОВО, ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУСЕ, ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА

ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 005943/21.05.2024г. от страна на С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля И. А. Б. и упълномощен представител на ДРУЖЕСТВОТО /л.50 от АНД №1267/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/.

Съставен е срещу „***“ ЕАД-СОФИЯ, във връзка с констатациите от извършена проверка на 19.04.2024 г. в офис на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“ №27, ет.4, офис 413. Същата касае Договор за стоков кредит № ***/27.02.2024 г. /“ДОГОВОРЪТ“/ и постъпила жалба вх. № ***/25.03.2024 г. от потребител, относно подадено в законоустановения 14-дневен срок заявление за отказ от сключения Договор, който кредиторът не е прекратил, а се наложило потребителят да заплати първа вноска на 14.03.24г. в размер на 127,00 лв., и да подаде заявление за пълно предсрочно погасяване /ППП/ № ***/19.03.24г., като заплати такса за ППП в размер на 1%. Изяснено е, че на 27.02.2024 г. жалбоподателят е закупил от търговеца „***“ ООД медицинска апаратура на стойност 2 870.00 лв., за което била издадена фактура № ***/27.02.24г., като за придобиване на стоката, на същата дата сключил ДОГОВОРА с „***“ ЕАД. На 05.03.24г., в законоустановения 14-дневен срок за отказ от договора за стоков кредит, 3 жалбоподателят подал писмено заявление /молба/ до „***“ ЕАД, а на 06.03.24г. получил отговор, че молбата е получена и е предадена към служители от отговорното звено; молбата била изпратена на ел. поща на кредитора ****, като отговорът до жалбоподателя бил изпратен от същия адрес, обявен от самия кредитор както в Договора за стоков кредит, така и в предоставения стандартен европейски формуляр /СЕФ/. На 11.03.24г. жалбоподателят направил запитване на същия ел.адрес дали има развитие на искането му за отказ от стоков кредит, тъй като му предстои първа вноска, но на същата дата получил отговор, че „От съображения за сигурност не се допуска предоставяне на информация за карти, транзакции, сметки, салда, кредити, задължения и т.н. по имейл. Справка може да се направи с обаждане на денонощна телефонна линия ***, след като отговори на определени контролни въпроси“. До 14.03.24г., жалбоподателят не получил отговор и информация по подадената молба за отказ от договора и внесъл първата вноска по ДОГОВОРА, за да не изпадне в просрочие; на 18.03.24г., в телефонен разговор с представител на кредитора му било обяснено, че при тях няма искане за отказ от договора. Така, на 19.03.24г., в офис на „***“ АД в гр.

Плевен, ул. „Д.***“, вместо да му бъде предоставена информация за дължимата сума при упражняване право на отказ от договор, жалбоподателят попълнил заявление за пълно предсрочно погасяване № ***, в което била начислена такса за ППП 1% и дължимата сума била в размер на 3 301,14 лв., като на същата дата погасил кредита предсрочно, със съответно платежно нареждане. В хода на извършената от страна на КЗП проверка, кредиторът бил запознат с изложеното в жалбата и с КП № ***/12.04.24г. са изискани документи във връзка с нея; на 19.04.2024 г. по електронната поща на КЗППЛЕВЕН /***/ е получено Становище с Вх. № ***, в което „***” ЕАД е посочило, че „Съгласно чл. 29 от ЗПК и чл. 4 от Общите условия, неразделна част от сключения договор за потребителски стоков кредит № 6014883, с които г-н… е декларирал, че е запознат и приема, потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на Договора за кредит, или датата, на която Потребителят получи условията на Договора, както и законоустановената информация в случаите, когато тази дата е след датата на сключването на Договора. За да упражни правото си на отказ от сключения Договор за кредит, Потребителят е длъжен да уведоми *** за отказа от сключения Договор преди изтичането на крайния срок от 14 дни, на хартиен или на друг траен носител, до който *** има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство и да върне на кредитора получената сума по получения Кредит, и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. В горепосочената хипотеза Потребителят се задължава да върне на *** главницата и да заплати Лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на 4 главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до *** за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в Договора лихвен процент. Във връзка с гореизложеното, отказът изисква освен депозирането на писмено искане в 14- дневен срок от датата на усвояване на кредита и възстановяване на сумата по главницата на кредита заедно с редовната лихва, дължима за периода от датата на усвояване на кредита до датата на възстановяване на средствата не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. На дата 05.03.2024 г. г-н... е депозирал заявление за отказ от стоковия кредит с наш вх.номер:1586/06.03.2024 г., но същевременно е предприел действия с цел неговото пълно предсрочно погасяване и на дата:

19.03.2024 г. клиентът е предявил Заявление за пълно предсрочно погасяване на кредит №***, като за целта е подписал съответният документ във филиал „*** ***“ на „***“ АД. Прилагаме копие на подписания от клиента документ във връзка с пълното предсрочно погасяване на кредита. В него ясно е отбелязана, както дължимата сума към датата на предсрочно погасяване (19.03.2024 г.), така и дължимото обезщетение от 1% при пълно предсрочно погасяване на кредита, като видно от документа за Пълно предсрочно погасяване, който предоставяме и който клиентът е подписал, същият изрично е заявил волята си за пълно предсрочно погасяване на кредита, а не за отказ от него. Към дата: 19.03.2024 г., датата на предоставяне на средствата за изпълняване на пълното предсрочно погасяване на кредита, сумата от 3 301.14 лв. е била осигурена от г-н… по сметката, обслужваща кредита му и съответно осчетоводена от наша страна с цел приключване на кредита. Допускайки, че е станало разминаване в поставените от страна на г-н… искания и предвид изясняване на неговите намерения за отказ от стоков кредит № ***, от страна на дружеството ни направихме корекции така, че кредитът да е погасен като отказ към датата на полученото заявление от клиента (05.03), т.е. без погасяване на застраховка, такса за пълното предсрочно погасяване и по-малък размер на дължимите редовни лихви, а именно: сумата за отказ от кредита към 05.03 е в размер на: 2 898.68 лв. (главница - 2 870 лв. и редовна лихва - 28.68 лв.). В тази връзка г-н… има сума за възстановяване в размер на 529.46 лв., която е сбор от: Финансирана застраховка - 454.61; Такса за пълно предсрочно погасяване - 32.59 лв.; Недьлжима редовна лихва - 42.23 лв.; Надвнесена сума - 0.03 лв.) и за да му бъде възстановена същата, е необходимо клиентът да депозира собственоръчно подписано искане за възстановяване на надвнесена сума, в което да посочи сметка, при банка, по която да преведем сумата.