Решение № 321 от 27.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. гр. Димитровград, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря А. Б. Д. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20265610100182 по описа за 2026 година

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.02.2025 г. между М. М. Д. и ,,Сити КЕШ" ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 1256636 , по силата на който настоящият ответник е предоставил на Ищеца паричен заем в размер на 2 700 лева, като към датата на подаване на искова молба тя е заплатила в изпълнение на посочените в погасителния план месечни вноски сумата в общ размер на 4 311 лв. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Договора, в случай, че Кредитополучателят не предостави поръчител на Кредитодателя, дължи неустойка в размер на 2 642.86. За да избегне неблагоприятните последици от неизпълнение на това свое задължение, ищцата е сключила Договор за поръчителство № 1256636 от 27.02.20205 г., който е сключен именно със „СИТИ КЕШ" ООД. В процесния случай кредиторът „СИТИ КЕШ" ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на Договора е действало именно като такова. Следователно Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между „СИТИ КЕШ" ООД в Доверителя на договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Гореописаното обуславя извода, че - освен изложените в настоящата молба доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, съдът следва служебно - съгласно новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители. Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК 1 предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал. 4 на същия член от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши и 1 потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално — застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС, девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, което ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница. В чл. З, т. 4 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 6З.95°/о, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Размерът обаче надвишава максимално допустимия, а именно 5 пъти размера на законната лихва по просрочения задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от представената към настоящата искова молба справка от калкулатор на ГПР, действителният размер е 783.57%. От своя страна, разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че клаузи, уговарящи подобен размер се считат за нищожни.

2

Посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при непредоставяне на обезпечение. В чл. 6 от процесния договор е предвидено, че кредитополучателят дължи предоставяне на поръчител за обезпечаване на задължението по договора, като в същи чл. 6 предвидено, че са описани и условията, на които следва да отговаря той. В чл.

7, ал. 5 от процесния договор е неизпълнение не изпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 6 или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 2 642.86 лв.".

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Чрез неустоечната клауза от Договора се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи размерът на разходите по кредита, т.е. "неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т.10 от 3IIIC не е включен в ГПР. Считаме, че с процесната неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговаря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Размерът не отговаря на реално прилагания между страните по Договора и не може да изпълни функцията си да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се зaпознае с произтичащите за него икономически последици от Договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Ето защо смятаме, че Договорът следва да се обяви за недействителен Посочването на по нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търгoвска практика по смисъла на чл.

6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени 3 реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, х 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. Като не е оповестил действителен ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. На следващо място приложената по договорите възнаградителна лихва, в размер на 222.50%, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговорят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. В процесния случай задълженията по договора за кредит са необезпечени, но договорената лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, с което прави клаузата, уговаряща размер й нищожна.По отношение на иска за връщане на надплатеното над главницата. В изпълнение на задължението си по договора за кредит да заплаща месечни вноски съгласно уговорения погасителен план доверителката ми е заплатила месечни вноски за сумата в общ размер на 4 311 лв. На основание чл. 55, ав. 1, пред. първо от ЗЗД и в случай на прогласяване на процесния договор за нищожен ответникът „СИТИ КЕШ" ООД следва да възстанови на доверителката ми сумата в общ размер на 1 611 лв., с която е надплатено над главницата в размер на 2 700 лв.

Фактическа искова претенция:Съдът да постанови решение, с което да обяви Договор за обезпечен потребителски кредит № 1256636 от 27.02.2025 г., сключен между М. М. Д. и ,,СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК за нищожен. В случай, че процесният Договор за обезпечен потребителски кредит № 1256636 от 27.02.2025 г. бъде обявен за нищожен, моли да се осъди „СИТИ КЕШ" ООД да възстанови на М. М. Д. сумата в размер на 1611 лв., представляваща надплатено над дължимата главница при условията на начална липса на основание съгласно на чл. 55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД. Претендира направените съдебни разноски.

В срок е депозиран отговор от ответника, в който се твърди, че се оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна. Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, 4 както и за връщане на платени при липсващо основание суми, били неоснователни. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.