Решение № 4865 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4865 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330102351 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет. 5, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № *** от 28.03.2025 г., сключен между страните. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № *** от 28.03.2025 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заемни средства в размер на 1000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 50% и ГПР – 62,61%.

Общата сума на задължението била в размер на 1253,41 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Посочената сума следвало да бъде върната на 8 вноски, както следва: 3 вноски по 41,67 лева и 5 вноски по 225,68 лв.

Съгласно чл. 6 от договора, заемателят следвало да предостави обезпечение в 6-дневен срок от сключване на договора чрез един или двама поръчители, които следвало да отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1 от договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчител/ли, съгласно чл.

7, ал. 5 от Договора кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1010,59 лева от деня след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение. В деня на сключване на договора, между страните било подписано споразумение, съгласно което неустойката била разпределена на 8 равни вноски от по 283 лева. Твърди, че процесният Договор за паричен заем № *** от 28.03.2025 г., е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради това, че възнаградителната лихва по договора надвишава трикратния размер на законната лихва за периода, което противоречи на добрите нрави. Налице е нарушение и на разпоредбата на чл.

1

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора не е посочен действителния ГПР, доколкото неустойката не е включена в изчисляване на същия. Към ГПР не е включена и застрахователната премия по договора за застраховка „Злополука“, макар съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК всички лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, следва да се включат в договора. Твърди, че разпоредбата на чл.

7, ал. 5 от процесния договор цели единствено заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите с цел обогатяване на кредитора. Освен това не ставало ясно кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР от 62,61%, а също така как се е формирала разликата от над 12% между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. С оглед изложеното, счита че процесният договор е недействителен. Моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД. Счита предявения иск за неоснователен. Не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, като недействителността на отделна клауза от договора не влече недействителност на целия договор.

Основните параметри били валидно уговорени, като са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал.

2 ЗПК. При формиране на ГПР били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Неустойката не е и не следва да бъде включена в ГПР. Кредиторът е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора.

Страните се споразумели, в случай че кредитополучателя не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя в 13-дневен срок от сключване на договора, ще бъде дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение. Заявява, че неустойката била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключва нейната дължимост към момента на сключване на договора, поради което било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Твърди, че клаузата, с която е определена и приложима лихва по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва са неправилни и необосновани. Възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 62,95%. Оспорената неустойка е действителна.

Кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със СЕФ. Заявява, че всички твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна 2 страна.

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК.

За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти: сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови характеристики, които да водят до недействителността му.

С доклада по делото за безспорни между страните са обявени следните факти: между страните е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 28.03.2025 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заемни средства в размер на 1000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 50% и ГПР – 62,61%, в договора била уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение от страна на ищеца, в размер на сумата от 1010,59 лв., като неустойката не е част от ГПР. Тези факти се потвърждават и от представения договор за кредит.

Съдът счита, че размерът на неустойката е следвало да намери израз в ГПР по следните съображения. Непредоставянето на обезпечение не е свързано с преки вреди за кредитора, а с носене на по-голям кредитен риск.

При това положение чл.71 ЗЗД предвижда възможност за кредитора да иска изпълнението преди падежа. Дължимостта на парична сума за носене на поголям кредитен риск няма обезщетителна функция, а - възнаградителна.

Условията, при които се дължи, размерът на това вземане, предварителното му разсрочване в погасителния план и най-вече посочената по-горе възнаградителна функция водят до извод, че същото има характер на скрита печалба за кредитора. Ето защо същата сума следва да се включи в общия разход по кредита и оскъпяването му, като намери отражение в ГПР, който следва да е посочен не само формално, а да отразява действителното оскъпяване, с цел информираност на потребителя и възможност да сравни условията за кредитиране на пазара. Въз основа на изложеното може да се приеме, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване в договора на реалния ГПР, поради което на основание чл. 22 ЗПК Договорът за кредит е недействителен. Искът подлежи на уважаване, като се прогласи недействителността на договора.

Поради уважаване иска на това основание, безпредметно е да се обсъждат останалите основания за неговата нищожност.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, който е доказал разноски за държавна такса в размер на 25,63 евро. По повод адвокатския хонорар, в исковата молба се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но по делото не се представят доказателства нито за уговорено, нито за платено адвокатско възнаграждение. Ето защо не следва да се присъждат тези разноски.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КЕШ ПОЙНТ

3

БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 207079835, с адрес: гр. София, бул.

„ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ” 115, вх.Е, ет.5, по предявения от Б. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че сключеният между тях Договор за обезпечен потребителски кредит № *** от 28.03.2025 г. е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 207079835, да плати на Б. Д. С., ЕГН **********, сумата от 25,63 евро за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4