Решение № 1134 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300501281 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД, чрез адв. Д. Ц., против решение № 1316/21.03.2026 г., постановено по гр.дело № 7165/2024 г. на ПдРС, ХVІІІ гр. състав, с което е осъдено „УниКредит Булбанк” АД, да заплати на А. Д. К. и Б. А. К., сумата от по 3396.63 евро – главница, представляваща заплатена при липса на основание сума за възнаградителна лихва за периода от 25.04.2019 г. – 25.03.2024 г., по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице

№TR72152108/09.06.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.04.2024 г. до окончателното заплащане, както и сумата в общ размер от 1601.09 евро - разноски за производството по гр.д. №7165/2024 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр.с.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Излагат се подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, като се претендират и разноски. Акцентира се, че договорът е сключен при свобода на договаряне, като възможността за промяна изрично е предвидена. Добавянето на „премия“ е адаптация на методиката на определяне на лихвата в условията 1 на променени пазарни условия. Договорът за ипотечен кредит е изключен от потребителска защита по ЗПК, като произнА.нето на първоинстанционния съд е в разрез с изискването на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. Потребителят е бил надлежно информиран за възможността от промени, а банката е действала в рамките на договорените права. Платените от кредитополучателя лихви са в изпълнение на валидно възникнало договорно задължение и не са недължимо платени.

Съдът не е обсъдил в цялост представените с отговора на исковата молба доказателства. Неправилно е прието, че последващите общи условия не обвързват кредитополучателите, необоснован е и извода, че липсват данни за уведомяването им. Към договора за кредит са приложени общи условия, с приложени подписи на кредитополучателите, като по този начин са се съгласили с тях, както и банката едностранно да променя размерът на годишния лихвен процент. Съдът не е обсъдил доказателствата, че „премията“ е част от начина на формиране на БЛП, а е приел, че е нов компонент.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените от страните доводи, касаещи постановения съдебен акт, следва да се отбележи следното:

2

Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от А. Д. К., ЕГН ********** и Б. А. К., ЕГН ********** против „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с договор за банков ипотечен кредит №ТR72152107/09.06.2008 г. ответното дружество предоставило на ищците ипотечен кредит в размер на 40000 евро с цел ремонт и реконструкция на недвижим имот, при уговорен срок – 25.05.2038 г., като годишният лихвен процент, съгласно т. 4 от договора, се формирал от базов лихвен индекс в размер на 1-месечния EURIBOR плюс надбавка в размер на 2.435% или пълният размер на лихвения процент към датата на сключване на договора бил в размер на 6.9%. Към договора за кредит страните подписали и погасителен план, който бил изготвен на база актуалната стойност на 1месечния EURIBOR към момента на сключване на договора – 09.06.2008 г. За обезпечаване на задълженията по кредита, ищците учредили договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно нотариален акт за договорна ипотека №83, том 12, дело №11842/2008 г. на СВ при Пловдивски районен съд.

Ищците посочват, че са в граждански брак от 13.05.2000 г., като съвместно изплащали кредита, при равни квоти. Към момента на сключване на договора, уговорената лихва се състояла от два компонента – променлив – базов лихвен индекс, който се определя от стойността на 1- месечния EURIBOR и постоянен – фиксираната надбавка по договора. За периода от сключване на договора до настоящия момент, ГЛП е изчисляван при неспазване на методологията, посочена в т. 4 от договора, като ответникът прилагал размера на индекса такъв, какъвто бил към датата на сключване на договора, без да отчита пазарните му стойности съобразно периода, посочен в договора.

Считат, че по този начин са заплатили, а банката е начислила по-висок размер от реално дължимия за възнаградителна лихва. Не било отчетено, че след 2015 г. стойността на 1-месечния EURIBOR не само била в трайно намаляващ тренд, но били налице и отрицателни стойности на пазарния индекс, поради което считат, че за периода от сключване на договора до настоящия момент ответникът, като не е отчел намаляващия тренд на индекса и не е коригирал нивата на уговорената възнаградителна лихва, е събрал от ищците, при липса на правно основание, парични суми за възнаградителна лихва. С решение на УС на ответната банка, взето с протокол № 38 от 14.10.2008 г., банката променила едностранно компонентите, участващи във формирането на лихвения процент по кредита, като към уговорения пазарен индекс и надбавка се въвеждал нов елемент – „премия“. Последната била определена по размер от ГОД от нула базови пункта до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари. Със следващи решения на УС на банката, размерът на едностранно въведената премия бил последователно 3 увеличаван от 1% до 4%, съгласно протокол № 9 от 26.02.2009 г., протокол № 14 от 01.04.2009 г. и протокол № 25 от 05.06.2009 г. Твърдят, че с въвеждането на допълнителния компонент „премия“ при формирането на ГЛП, банката е допуснала едностранно увеличение на размера на уговорената между страните годишна лихва по начин и условия, които не били предварително уговорени.

Между страните не било уговорено лихвата да зависи от премия, която от своя страна се определяла едностранно от банката по критерии, които не били посочени в договора. Същата оказвала влияние върху нивата на погасителната вноска, като ищците не били уведомени, нито били дали съгласие както към момента на подписване на договора, така и по-късно. Размерът на премията не се уговарял между страните, а бил едностранно определян от банката. Считат, че поради липсата на съгласие от тяхна страна за въвеждането на този компонент, последният не ги обвързва, като се позовават на разпоредбите на чл. 430, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Липсвало правно основание за извършеното от банката едностранно въвеждане на допълнителен компонент „премия“ при определянето на БЛП, в резултат на което банката начислила и определила неправилно размера на дължимата възнаградителна лихва. С решение № 123296/23.05.2019 г. на СРС по гр. д. № 18943/ 2018 г., потвърдено с решение на СГС по гр. д. № 645/2020 г., банката била осъдена да заплати на ищците сумата от 8577.36 евро, представляваща заплатена от тях при липса на основание възнаградителна лихва, поради неотчитане от банката както на намалението, така и на отрицателните стойности на приложимия пазарен индекс /1-месечния EURIBOR/, както и поради включването на допълнителен елемент „премия“. След образуването на изпълнително дело банката заплатила всички дължими по изпълнителния лист суми. Въпреки това продължила да начислява по-висока от дължимата лихва. Твърдят, че в резултат на неправилното приложение на уговорената с договора методология за определяне на дължимата възнаградителна лихва, за периода от 25.04.2019 г. до датата на заплащане на последната погасителна вноска, преди завеждането на исковата молба – 25.03.2024 г., банката е приложила и събрала от ищците възнаградителна лихва, която не съответства на методологията, уговорена в т. 4 от договора. Иска се да се осъди ответната банка да заплати на всеки от ищците сумата от по 1500 евро, представляващи заплатена от тях при липса на основание възнаградителна лихва за периода 25.04.2019 г. – 25.03.2024 г. поради неотчитане от банката както на намалението, така и на отрицателните стойности на 1-месечния EURIBOR, респ. на прилагания индекс, при формирането на възнаградителната лихва по договора за исковия период, както и поради включването на допълнителен елемент „премия“ при формирането на дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното погА.ване. Претендират разноски.

С определение от 04.02.2026 г. е допуснато изменение на предявените осъдителни искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявения размер на по 3396.63 евро за всеки от ищците, ведно със законната 4 лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.04.2024 г., до окончателното погА.ване..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва сключването на договора, предоставения размер на средствата и целта на кредита, начина на формиране на БЛП. Твърди, че към договора за банков кредит на ищците били предоставени общи условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица, като същите били приети от ищците с полагане на подписите им. Кредитополучателят е дал съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на чл. 9.4 ОУ, като съгласно последния текст, страните се съгласили, че определеният базов лихвен индекс за кредитите се обявява в лихвените условия (бюлетин) за съответния период на олихвяване, разпространени на гишетата на банката, в интернет страницата и приложенията за електронно банкиране. Банката си е запазила правото да актуализира условията, като при изменения същите остават валидни и запазват и продължават действието си в последната им актуална редакция, а банката уведомява своевременно клиентите си за настъпилите промени и последната актуализация чрез разпространението им в салоните на банката и чрез електронните канали. Общите условия се променяли на основание чл.