Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4368 от 21.09.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11206/2025
Вид
Решение № 4368
Подписан
21.09.2026
Състав
София Сотирова Монева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 241, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. "л" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 27 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 28 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
  • чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 288 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4368 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330111206 по описа за 2025 година

Предявени са първоначални обективно евентуално съединени искове с правно основание на главния чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалния чл.

26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Първоначалният ищец В. Й. Х., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.

*******, ул. „******“ №**, ет. **, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. А. З. Д., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, район „*****“, ЖК „*****“, ул. „*******“ № **, ет. **, ап. ***, моли съда да признае за недействителен по отношение на ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, ет. 8, представлявано от С. Ю. А. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от мл. адв. В. Л. Б.-К. и адв. С. А. У., вписани в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ****, ул. „******“ № **, ет. **, сключеният помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – клаузата по т.

7 от Приложение № 1 към него за възнаградителна лихва.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ******/*******г. за потребителски кредит и Приложение № 1 към него първоначалният ответник, от една страна като „Кредитодател“, предоставил паричен заем от 1 199, 40 лева на първоначалния ищец с превод на 1 000, 00 лева чрез системата „*******“ АД и на 199, 40 1 лева – директно по банковата сметка на застрахователя „Застрахователно дружество Евроинс Живот“ ЕАД за заплащане на дължимата се от заемателя застрахователна премия за Застраховка „Живот“. Последният, от друга като „Кредитополучател”, следвало в срок до 09.08.2016 г. да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати, съгласно чл. 7 от Приложение № 1, лихва от 535, 04 лева при годишен лихвен процент от 41, 80% и годишен процент на разходите от 64, 00%, или да престира общо 1 734, 48 лева, разсрочено чрез 18 месечни вноски от по 96, 36 лева, съгласно погасителен план към съглашението.

Навежда се, че заемният контракт не удовлетворява императивните изисквания на чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК – не съдържа посочване на лихвения процент на ден при упражняване на правото на отказ от договора и пълна, точна и ясна информация за разходите, включени при изчисляването на годишния им процент, и че същият е неправилно посочен, тъй като при формирането му дължимата застрахователна премия участва в главницата вместо в общите разходи по кредита.

При условията на евентуалност се твърди, че клаузата по чл. 7 от Приложение № 1 към договора противоречи на добрите нрави, тъй като предвиденият с нея годишен лихвен процент от 41, 80% надхвърля три пъти величината на законната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 90050/25.08.2025 г., с който първоначалният ответник застъпва становище за неоснователност на исковете.

Навежда, че договорът и Общите му условия съдържат изискуемите се от чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити, за които потребителят бил предварително и изчерпателно информиран със стандартен европейски формуляр, че в тях пределно ясно са конкретизирани, както следва: годишният лихвен процент, който е фиксиран и не накърнява добрите нрави, доколкото не води до надхвърляне на единствения нормативно въведен праг в чл. 19, ал. 4 от ЗПК; потребителското право на отказ с разяснение на последиците от упражняването му, включително размера на дневния лихвен процент; общата сума, дължима се от заемателя, и годишният процент на разходите, изчислен по формулата в Приложение № 1 към ЗПК въз основа единствено на възнаградителната лихва като негов компонент, какъвто застрахователната премия не е, защото представлява цена на незадължителна за отпускане на заема застраховка, която кредитоискателят още преди учредяване на заемното правоотношение сам е избрал и се е съгласил да сключи при условията на Груповия застрахователен договор № ****/*****г. за застраховка „Живот“ между кредитора и „Застрахователно дружество Евроинс Живот“ ЕАД.

С Насрещна искова молба вх. № 90055/25.08.2025 г. ответното дружество обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 11, б. „а“ от Общите условия с твърдения, че първоначалният ищец е изпаднал в забава, и отправя претенция за осъждането му за сумата 621, 24 лева (317, 63 евро), представляваща част от общо непогасената главницата от 1 199, 40 лева (613, 25 евро), ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на съдебното завеждане на насрещния иск – 25.08.2025 г., до окончателното изплащане.

Със своевременно подаден Отговор вх. № 99342/26.09.2025 г. ответникът по 2 насрещния иск признава същия до размера на 325, 48 лева, съставляващ остатъка на подлежащата на връщане при условията на чл. 23 от ЗПК фактически усвоена главница от 1 000, 00 лева, получен след приспадане на извършените до момента погашения от общо 674, 52 лева, като противопоставя възражение за недължимост на претендираната законна лихва върху исковата сума.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като първоначалният ищец с Молба № 62100/18.06.2026 г., а първоначалният ответник – с Молба вх. № 64573/24.06.2026 г., препращат към процесуалните си позиции, заявени във фазата по размяна на книжа.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им от разстояние по електронен път Договор

№ ******/********г. за потребителски кредит (л. 50 – л. 55), неразделно към него Приложение № 1 (л. 53 – л. 54) и приложимите към него Общи условия (л. 64 – л. 68) първоначалният ответник, от една страна като „Кредитодател”, предоставил на първоначалния ищец, от друга страна като „Кредитополучател”, потребителски кредит от 1 199, 40 лева, от които 1 000, 00 лева превел на последния чрез платежната система на „*******“ АД, данни в какъвто смисъл се съдържат в Разписки № № **********/*******г. (л. 74) и **********/**********г. (л. 19), а остатъкът от 199, 40 лева с негово съгласие – директно по сметка на „Застрахователно дружество Евроинс Живот“ ЕАД, ЕИК: 175436411, за заплащане на дължимата се от него застрахователна премия за застраховка „Живот“ по Застрахователен сертификат № *****/*********г. (л. 59 – л. 63), в уверение на което от застрахователната компания е издадено Удостоверение изх. № *******/**********г. (л. 135).

Предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 55 – л. 60), заемателят се задължил в срок до 09.08.2026 г. да възстанови на заемодателя заемната сума и да му заплати, съгласно чл. 7 от Приложение № 1, лихва от 535, 04 лева при фиксиран лихвен процент – годишен от 41, 80% и дневен, равен на 1/365 част от годишния (0, 1145% при отказ от договора), или общо да престира 1 734, 48 лева при годишен процент на разходите от 64, 00%, изчислен при главница от 1 199, 40 лева и допусканията: пълно усвояване на кредита, валидност на контракта за периода на действието му и изправност на контрагентите по него.

Погасяването следвало да осъществява разсрочено в периода от 09.03.2025 г. до 09.08.2026 г. чрез 18 месечни анюитетни вноски с падеж на 9-о число на месеца, първите 17 от които от по 96, 36 лева, а финалната от 96, 32 лева, подробно описани в Погасителен план (л. 54 – л. 55), неразделна част от съглашението.

Видно от приобщените

Разписки

3

№

№

******/*******г.

(л.

20),

**********/**********г.

(л.

20),

*************/**********г.

(л.

20),

**********/**********г. (л. 20), ***********/********г. (л. 36), ********/*********г. (л.

40), *************/*********г. (л. 106) и ************/************г. (л. 111), издадени от „*******“ АД, ищецът извършил следните плащания по процесния кредит в общ размер на 770, 52 лева: на 09.03.2025 г. – 96, 36 лева, на 31.03.2025 г. – на 96, 36 лева, на 09.05.2025 г. – 96, 36 лева, на 09.06.2025 г. – 96, 36 лева, на 09.07.2025 г. – 96, 36 лева, на 09.08.2025 г. – 96, 00 лева, на 09.09.2025 г. – 96, 36 лева, и на 09.10.2025 г. – 96, 36 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай първоначалният ищец оспорва валидността на Договор № ******/*******г. за потребителски кредит с фактически доводи за наличие на недостатъци по чл. 22 от ЗПК, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, а при условията на евентуалност атакува като нищожна клаузата на чл. 7 от Приложение № 1 към него за размера на годишен лихвен процент от 41, 80% като противна на добрите нрави.

Отправеният насрещен иск за реално изпълнение на вземането за главница по кредита намира правната си квалификация в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според който, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението 4 заедно с обезщетение за забавата.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита насрещният ищец носи тежестта да увери съда, че е изправен кредитор по договор за потребителски кредит с ответника, който е породил за последния изискуемо задължение с очертаната в насрещната искова молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи фактите, на които позовава възраженията си за недействителност на правопораждащото правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. За неговата валидност, която е с преюдициално значение за разрешаване на насрещния иск, съдът е задължен да следи и служебно, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).