Решение № 262 от 14.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Ихтиман, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20261840100292 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Н. Л. О., ЕГН ********** против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: *, като се иска от съда да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 112,73 евро по Договор за кредит № * от 31.12.2019 г., отразена като задължение № * в Централния кредитен регистър (ЦКР) и сумата от 167,70 евро, по Договор за кредит № *5 от 20.04.2021 г., отразена като задължение № * в ЦКР.

Ищецът твърди, че при справка в ЦКР установил, че ответното дружество е подало информация за наличие на задължения 112,73 евро по Договор за кредит № * от 31.12.2019 г., отразена като задължение № * в ЦКР, основано на Договор за кредит № * от 31.12.2019 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД („Бяла карта“) и сумата от 167,70 евро, по Договор за кредит № *5 от 20.04.2021 г., отразена като задължение № * в ЦКР, основано на Договор за кредит № *5 от 20.04.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

На 24.04.2026 г. подал до ответното дружество писмено заявление, с което се позовал на изтекла погасителна давност, оспорил задълженията. Въпреки това ответникът продължил да поддържа информацията за претендираните от него вземания в ЦКР и да предприема действия по принудително събиране.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира, с който признава основателността на предявените искове на основание чл. 237 ГПК. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като след направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност от 24.04.2026 г. в рамките на предвидения в чл. 39, ал. 2 от Закона за потребителския кредит 30дневен срок за произнасяне, дружеството е разгледало исканията на потребителя и с Уведомление, получено от ищеца на 21.05.2026 г., изрично го е уведомило, че задълженията по двата процесни договора ще бъдат отразени като приключени в системата на дружеството и в Централния кредитен регистър при БНБ.

Двете задължения са приключени в счетоводната система на дружеството на 21.05.2026 г. В изпълнение на нормативно установеното си задължение дружеството е 1 подало съответната коригираща информация към Централния кредитен регистър при БНБ в законоустановения за това срок. Задължението на дружеството, в качеството му на небанкова финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции, да подава информация към Централния кредитен регистър произтича от чл. 56 от Закона за кредитните институции и от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 на БНБ, институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец, като в същия срок подават и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Доколкото приключването на задълженията е извършено на 21.05.2026 г. (в рамките на отчетния месец май 2026 г.), коригиращата информация за приключването им подлежи на подаване към Централния кредитен регистър в срок до 15.07.2026 г., който срок дружеството е спазило. Оспорва претенцията за присъждане на разноски и претендира присъждане в своя полза на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер

С писмено становище ищецът във връзка с направеното признание на иска, е поискал съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

Настоящият състав счете, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът признава иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска.

Съдът намира, че са спазени изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.

Предвид направеното признание, съдът в съответствие с чл. 237, ал. 2 ГПК приема, че така предявеният иск от страна на Н. О. против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за установяване на обстоятелството, че не дължи сумата от 112,73 евро по Договор за кредит № * от 31.12.2019 г., и сумата от 167,70 евро, по Договор за кредит № *5 от 20.04.2021 г. е основателен и следва да бъде уважен.

Относно претенцията за разноски:

Ищецът претендира разноски, включващи заплатената държавна такса, които, въпреки уважения иск не следва да бъдат присъждани.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Установи се, че ответникът, макар да е придобил по силата на договор за цесия вземанията по процесните два договора за кредит, не се е снабдил с изпълнителен титул, няма данни за образувани изпълнителни дела, респективно, не са предприемани действия по събиране на вземанията. Нещо повече – ответникът своевременно и в законоустановения срок по чл. 39, ал. 2 от Закона за потребителския кредит се е произнесъл по направеното искане от ищеца и е признал, че задълженията му са погасени по давност. Впоследствие и в съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, съгласно която институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец ответникът е заявил отписването на задълженията на ищеца от ЦКР Следва да се има предвид, че подаването на информация до ЦКР е задължение на всички кредитори по силата на цитираната наредба и от неговото изпълнение не може да се прави извод за поведение, даващо повод за завеждане на исковете.

Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление гр. София, ул.

"Панайот Волов" № 29, етаж 3, п.к. 1527, общ. Столична, обл. София, че Н. Л. О., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. И., не дължи сумата от 112,73 евро по Договор за кредит № * от 31.12.2019 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД и сумата от 167,70 евро, по Договор за кредит № *5 от 20.04.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3