Определение № 1281 от 22.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1281 гр. Стара Загора, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500569 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.к.п.з.“ АД, гр.С., представлявано от процесуален представител юриск. А. Б., против разпореждане №3237 от 15.05.2026г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК, с разпореждане № 6079/18.08.2026г. и поправено по реда на чл. 247 с разпореждане № 6170/21.08.2026г., постановени по ч. гр. д. № 1373/2026 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с които се отхвърля заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 753 евро – част от претендираната главница; 856.76 евро договорна лихва за периода от 05.06.2024г. до 31.07.2025г. по договор за кредит от 27.02.2024г.; 644.13 евро мораторна лихва за периода 05.06.2024г. до 21.04.2026. и за 244.21 евро – разноски за производството.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, претендира отмяната му и постановяването на ново, с което да се уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми за договорна и мораторна лихва. Излага съображения, че уговореният лихвен процент по договора за кредит – 34.12 % съответства на законовите разпоредби и не нарушава добрите нрави. Претендираното обезщетение за забава било изчислено върху непогасената главница, в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от

1 процесуално[1]легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на АКПЗ АД - гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Д. Г. за сумата от 2939.06 евро главница, 856.76 евро - договорна лихва и 644.13 евро - мораторна лихва и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.

За да отхвърли заявлението по отношение на претендираните договорна и мораторна лихва, КРС е приел, че застрахователната премия по договора за застраховка „Защита на кредита“ е включена в общия размер на всички вноски, с което се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, предвиждащ ограничение в размера на ГПР. Приел е че е налице неравноправна клауза, поради което е обявил договора за кредит за нищожен. При прилагане на разпоредбата на чл. 23 ЗПК съдът е приел, че се дължи само чистата стойност на получената по кредита главница.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане на районния съд е правилно. Съгласно нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. От представения договор за потребителски кредит и погасителен план, приложен към него е видно, че в претендираните вноски по договора е включена и сумата по застраховка. Сумата по застрахователната премия също е предоставена на потребителя като кредит от страна на банката, директно е преведена от кредитора на застрахователя, без да е предоставяна на кредитополучателя - длъжник. С това размерът на дължимата главница е увеличен с размера на застрахователната премия, като възнаградителната и мораторната лихви са начислени върху тази обща главница.

В случая застрахователната премия е включена към главницата на самия кредит, а лихвите са договорени, като дължими върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия.

Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 от ЗПК. С договорените клаузи по договора за кредит относно застрахователната 2 премия, с включването й към главницата по кредита, потребителят не е могъл да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, както и това, че и върху финансовия ресурс отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащаниявъзнаградителни и мораторни лихви. На потребителя следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за застрахователна премия е недействителна съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП.

Видно от приложените към заявлението документи - Договор и погасителен план, от формулираното искане в заявлението и уточняващата молба, договорната лихва, както и обезщетението за забава, са начислявани върху главницата, която включва сумата, която е отпусната на потребителя, но така също и на застрахователните премии. Както бе посочено по - горе, клаузата, с която е уговорено заплащане на застрахователни премии като част от главницата е недействителна, което води до обоснованата вероятност за недействителност на целия договор за потребителски кредит /предвид неяснотата досежно уговорения в договора ГПР/, и е достатъчно основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и за договорната лихва и обезщетението за забава. Различният размер на главницата неминуемо би довел и до различен размер на договорната и мораторната лихва, който предвид разясненията по - горе, съдът не би могъл да съобрази в настоящото производство.

Поради изложените съображения въззивния съд намира, че частната жалба е неоснователна. Обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, в обжалваните части като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3237 от 15.05.2026г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК, с разпореждане № 6079/18.08.2026г. и поправено по реда на чл. 247 с разпореждане № 6170/21.08.2026г., постановени по ч. гр. д. № 1373/2026 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с които се отхвърля заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по 3 чл. 410 ГПК за сумата 856.76 евро - договорна лихва за периода от 05.06.2024г. до 31.07.2025г. по договор за кредит от 27.02.2024г.; 644.13 евро - мораторна лихва за периода 05.06.2024г. до 21.04.2026. и за 244.21 евро – разноски за производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4