Акт № 169 от 09.11.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Оряхово, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100170 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Г. М. Д. с ЕГН:********** с адрес: с. Лесковец, общ. Оряхово, обл. Враца ул. «Александър Стамболийски» №16, чрез адв. В. В. от АК-Враца, с която е предявил против „Л.” ООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от С.С. и С.Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. М. Д. с ЕГН:********** и „Л.” ООД, ЕИК:

********* гр. Шумен, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №175897 от 30.03.2025г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Ищецът Г. М. Д. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 175897, сключен с ответника „Л.“ ООД, който счита за нищожен/недействителен поради противоречие с императивни разпоредби на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Твърди, че съгласно договора кредитополучателят е задължен да предостави обезпечение – безусловна банкова гаранция или поръчителство, като при непредоставянето му е уговорена неустойка в размер на 0,9 % от усвоената по кредита сума за всеки ден на неизпълнение.

Ищецът поддържа, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отразява действителните разходи 1 по кредита, не е ясно посочен начинът на формирането му, а договорените ГПР и ГЛП не съответстват на действителните. Според ищеца неправилното посочване на ГПР се приравнява на непосочването му и представлява основание за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Поддържа се също, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като противоречи на чл. 32, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 71 и чл. 92 ЗЗД и добрите нрави, като надхвърля допустимия размер на обезщетението, не съответства на присъщите функции на неустойката и цели неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди се, че чрез начисляването й се създава скрито допълнително оскъпяване на кредита, което не е включено в ГПР.

Ищецът поддържа още, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, противоречи на изискването за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Поради това счита, че съдът следва служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Ищецът се позовава и на качеството си на потребител на финансова услуга, поради което счита, че искът е подсъден на Районен съд – Оряхово по правилото на чл. 113 ГПК, предвид постоянния му адрес в община Оряхово.

С исковата молба се иска съдът да прогласи нищожността/недействителността на Договор за потребителски кредит № 175897, сключен между Г. М. Д. и „Л.“ ООД, като противоречащ на разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Ответникът „Л.“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен.

Поддържа, че процесният Договор за потребителски кредит № 175897 е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК, ЗЗП, ЗПФУР, Закона за електронната търговия и ЗЕДЕУУ.

Твърди, че основните параметри на кредита са валидно уговорени и са спазени изискванията относно формата и съдържанието на договора.

Ответникът твърди, че договорът е сключен от разстояние чрез електронната система на кредитодателя, като потребителят е подал заявка през интернет сайта, получил е преддоговорна информация и Стандартен 2 европейски формуляр, запознал се е с проекта на договора и Общите условия и е изразил съгласието си чрез предвидения в системата начин на електронно подписване. Поради това счита, че потребителят е бил предварително информиран за условията и икономическите последици от договора.

Ответникът оспорва твърденията за неправилно формиране или посочване на ГПР, като поддържа, че в договора, СЕФ и Общите условия са посочени размерът му, компонентите и начинът на изчисляването му.

Посочва, че договореният ГПР е 42,58 %, при нормативно определен максимален размер към датата на сключване на договора от 62,95 %, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, тъй като се дължи само при бъдещо неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че размерът, начинът и периодът на начисляване на неустойката са ясно посочени в договора, СЕФ и погасителния план.

Оспорва се твърдението за нищожност на клаузата за неустойка, като се поддържа, че същата е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което е допустимо при потребителското кредитиране.

Ответникът сочи, че потребителят е имал избор между банкова гаранция и поръчител, както и възможност да предостави обезпечението на по-късен етап, като при предоставянето му начисляването на неустойката се преустановява. Посочва се също, че потребителят е разполагал с 14-дневно право на отказ от договора.

Ответникът оспорва и твърдението за противоречие на неустойката с добрите нрави, като счита, че същата има за цел да защити интереса на кредитора при липса на обезпечение и е предварително определена и предвидима.

Оспорва се и неравноправният характер на клаузата по чл. 143 ЗЗП.

Ответникът поддържа, че клаузата е ясна, разбираема и прозрачна, не създава значително неравновесие между страните и е индивидуално договорена с потребителя, който е бил предварително информиран за размера и условията за начисляване на неустойката.

3

Ответникът моли предявеният от Г. М. Д. иск за недействителност на Договор за потребителски кредит № 175897 да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по първоначалния иск – „Л.“ ООД, предявява срещу Г. М. Д. насрещен иск, с който претендира заплащане на сумата от 306,78 евро, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 175897 от 30.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

Като главен иск претенцията е предявена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за изпълнение на договорното задължение за връщане на предоставената главница.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен изцяло, се претендира същата сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК, като връщане на чистата стойност на получената от кредитополучателя сума.

Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на Г. М. Д. е предоставен кредит в размер на 600 лв., равностойни на 306,78 евро, преведен по посочена от него банкова сметка. Съгласно договора кредитът е следвало да бъде погасен в срок от 30 дни, с падеж 29.04.2025 г., при договорен лихвен процент 36%.

Твърди се, че кредитополучателят не е извършил никакви плащания по договора, поради което не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената главница. Посочва се също, че не е предоставено договореното обезпечение, поради което според кредитора е възникнало и задължение за договорна неустойка.

Към момента на предявяване на насрещния иск кредиторът сочи общо задължение по договора в размер на 953,53 евро, включващо: 306,78 евро главница, 9,20 евро възнаградителна лихва, 107,37 евро договорна неустойка и 530,18 евро такси. Независимо от посочения общ размер обаче, с насрещния иск се претендира само главницата от 306,78 евро.

Ищецът по насрещния иск поддържа, че са безспорно установени сключването на договора и предоставянето на заемната сума, включително въз основа на признанието на тези обстоятелства в първоначалната искова молба, 4 и иска съдът да ги отдели като безспорни по делото.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №175897 от 30.03.2025г., сключен между ответника „Л.” ООД, ЕИК: ********* гр. Шумен – „кредитор“ и ищеца Г. М.

Д., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 306,78 евро или 600,00 лева /шестстотин лева/, като е поел задължение да я върне в периода от 30 дни. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 36.00 % и ГПР 42,58 %.

В чл.1, т.11 от договора е посочено, че кредитополучателят дължи обезпечение, изразяващо се в поръчител или банкова гаранция, а в чл.17 е предвидено, че същото се дължи в срок от три дни от сключване на договора.

Предвидено е в чл.27, ал.1, че ако кредитополучателят не изпълни задължението си по чл.17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9℅ от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №175897 от 30.03.2025г., Г. М. Д. на 30.03.2025г. е получил сумата в размер на 306,78 евро. Ищецът по главния иск не е извършвал никакви плащания по договора за кредит, като общо дължимата сума по кредита от него е в размер на 1376,88 евро, от която главница – 306,78 евро; договорна лихва – 9,20 евро; неустойка – 107,37 евро и наказателна лихва – 953,53 евро.

ГПР по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №175897 от 30.03.2025г., когато се вземат предвид главницата и възнаградителната лихва е в размер на 42,58℅. В случай, че при изчислението на ГПР се прибави и дължимата неустойка, то размерът му става 4670,34 ℅.

Вещото лице е отразило, че дължимата по договора неустойка не е включена в посочения в договора ГПР.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

Предявеният главен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по първоначалната искова молба е да докаже, 5 твърдението си, че сключения с „Л.” ООД, ЕИК: ********* гр. Шумен - Договор за потребителски кредит №175897 от 30.03.2025г. е нищожен, на твърдените основания.

В тежест на ответника по първоначалната искова молба е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №175897 от 30.03.2025г., в който е предвидена клауза за предоставяне на обезпечение.

Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит №175897 от 30.03.2025г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски кредит №175897 от 30.03.2025г..

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 57 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2188b96a-2335-48a8-85d5-5fabf8cdde28