Решение № 445 от 21.10.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Търговище, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20263530100130 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП съединени с насрещен иск по чл.23 от ЗПК във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Ш. А. Ш. от с.Мировец, общ.Търговище, със съдебен адрес гр.Троян, ул.Захари Стоянов, ет.4, офис 30, чрез адв.Д. Г., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:207024290 гр.София с предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1068.62 евро, с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД и чл.11 и чл.23 от ЗПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 14.07.2025 г. между него и и „Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 е сключен Договор за паричен заем №1342437/14.07.2025 г. за сумата от 818.07 евро, платими на 10 вноски.

На 27.01.2026 г. е упражнил правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и е отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. В приложената мейл кореспонденция, в отговор, ответното дружество е изпратило извлечение, от което са видни претендираните от ищеца суми, а именно 1,887.49 евро за да се издължи изцяло към крдитора.

1

Твърди, че кредиторът е включил в договора за кредит клауза с която ищецът се задължава да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т. нар. „бързи кредити", а именно - банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия в изключително кратък срок. В резултат, при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка в огромни размери, която макар и именувана неустойка е по същество скрита договорна лихва. Тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, каквато е и константната съдебна практика.

Поради това моли съда да постановите решение, с което да признае за установено, че Ш. А. Ш., ЕГН ********** не дължи на „Кредирект" ЕООД, ЕИК 207024290 сумата от 1,068.62 евро по Договор за паричен заем №1345866/21.07.2025 г. предвид недействителността на договора за заем.Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

С отговора ответника е предявил евентуални насрещени искове за заплащане на сумата от 818.07 евро, представляваща чистата стойност на главницата по Договор за паричен заем № 1342437/14.07.2025г.

В срока по чл.131 от ГПК няма депозиран отговор от ищеца по насрещните искове.

Ответникът „Кредирект„ ЕООД, в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете по основание и размери. Признават наличие на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1342437, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК 207024290, е предоставило на Ш. А. Ш., ЕГН ********** кредит в размер на 1600 лева, която е в равностойност на 818.07 евро. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор чрез превод по банкова сметка. Този факт се доказва с Лог файла по договора - позиция № 37 и 38. Съгласно чл. 3 от договора и имлементирания в него погасителен план (чл. 3, ал.3), кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 46% на 10 месечни вноски с дата на първо плащане 14.08.2026 г. и 2 последна вноска на 14.05.2026 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите.

Предявяват насрещни евентуални искове за заплащане на честата сума по кредита, на следните правните аргументи: След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6, поради което Споразумението за консолидирано плащане е влязло в сила.

Кредитополучателят не е правил никакви плащания по договора.

Твърдят, че към настоящия момент Ш. А. Ш., ЕГН ********** е в просрочие на 7 вноски по кредита с падежи, както следва: 14.08.2025, 15.09.2025, 14.10.2025, 14.11.2025, 15.12.2025, 14.01.2026 и 16.02.2026, което е основание кредитора да упражни правото си по чл. 13, ал. 3 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Задължението на ответника по настоящия иск е в общ размер 1782.72 евро, от които 818.07 евро главница, 204.13 евро възнаградителна лихва, 637.88 евро договорна неустойка и 122.64 евро такси. Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и изискуемостта на предоставената главница, за кредитора считат, че е налице безспорен правен интерес от предявяване на настоящата насрещна искова молба, като предявяват два евентуално съединени иска, и двата за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, като:

- Главният иск е предявен на договорно основание- за дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтича вземането на ищеца е наличие на неизпълнение от страна на заемополучателят.

- Евентуалният иск, по който искат съдът да се произнесе само ако направи преценка, че договорът за кредит е недействителен в цялост, е предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК.

Молят съда да уважи предявените с настоящата искова молба искове, както следва:

1. На основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да осъди Ш. А. Ш., ЕГН **********, да заплати на КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК 207024290, сумата от

818.07евро/осемстотин и осемнадесет евро и седем евроцента/, 3 представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1342437 от 14.07.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

2. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК да осъди Ш. А. Ш., ЕГН **********, да заплати на КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК 207024290, сумата от 818.07 евро/осемстотин и осемнадесет евро и седем евроцента/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1342437 от 14.07.2025 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендират разноски.

В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозират становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: По делото е безспорно установено, че на 14.07.2025г., между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1342437, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК 207024290, е предоставило на Ш. А. Ш., ЕГН ********** кредит в размер на 1600 лева, чиято еврова равностойност е 818.07евро.

От приложения по делото договор за потребителски кредит № 1342437/14.07.2025. е видно, че между страните е уговорено връщане на заемната сума на 10 погасителни вноски, като три са в размер на по 61.33 лв. и седем в размер на по 264.94 лева, при договорена възнаградителна в размер на 46% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 56.5 %.

В чл.3 ал.10 от Договора е записано, че страните се съгласяват да се рефинансира сключеният на 06.01.2025г. Договор за паричен кредит № 1222661, като кредитополучателят заявява изрично, че желае да погаси изцяло задължението си по посочения договор, в това число дължимите главница, лихви, такси и неустойки, по реда на чл.32 от ЗПК, възлизащо на 1021.02лв.

В приложеното на гърба на лист 4 от делото Извлечение за извършените и предстоящи плащания по Договор за паричен заем № 1342437 от 14.07.2025г. са включени освен главници още и лихва, вноска, неустойка, както и таблица с такси. Общият размер на задължението по кредита е 1887.49 4 лева.

В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство в 14 дневен срок от едно или две физически лица, отговарящи на определени условия. В случай на непредставяне на обезпечение в този срок е предвидено в чл. 13, ал.5 от договора заплащане на неустойка от заемополучателя в размер на 1448.23 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване 3 за нищожен, като противоречащ на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, договор за потребителски кредит е процесуално допустим, а разгледан по същество същият е основателен. Ответник по делото е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановим средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният от тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, следователно приложение намират нормите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко от императивните изисквания води до настъпването на тази недействителност. Този порок обуславя изначалната недействителност на договора при неговото сключване, която, когато бъде установена, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. За да обоснове твърденията си за недействителност на договора, ищецът се позовава на противоречие със закона и по-конкретно на нарушение на нормата на чл. 22, вр. чл. 11, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно ал. 1 на чл. 19 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на същата правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл. 19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ – това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е изяснено в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“.

Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът. Целта на цитираните разпоредби е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В случая в договора е посочено, че ГПР е в размер на 56.5 %, но от съдържанието му не може да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. С посочването, че ГПР включва единствено възнаградителната лихва, която е в размер на 40 %, потребителят е въведен в заблуждение относно обстоятелството какви разходи са включени в разликата над 40% до 56.5%.