Решение № 423 от 26.10.2026, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 378/2024
- Вид
- Решение № 423
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 423 гр. Червен бряг, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100378 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от взискателя по ч.гр.д. № 129/2024 г. по описа на с.с. – „...“ ЕООД, с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ....., ул.“Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев, подадена чрез пълномощника юк.
А. С. Г., със съдебен адрес: гр. ....., ул.“Балша“ № 17, ап.1 за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу Г. Д. А., с ЕГН ********** от с. ...., размер на 1 374.66 лв., от които: 1200.00 лв. главница по предоставения кредит, 99.00 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 16.03.2023г. - 14.07.2023г. и 75.66 лв. лихва/обезщетение за забава за периода 14.07.2023 г. до 02.01.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /02.02.2024г./ до пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се и разноските, сторени в настоящето и в заповедното производство.
Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са:
На 16.03.2023 г., ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 429376. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа па подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и 1 маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите.
След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен уникален код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код е 6913.
Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство но смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗНФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗНФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 ог ЗЕДЕУУ. Приложим но повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т.
35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и па Съвет а от 23 юли 2014г..
Съдът следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора да се придържа към акта на ЕС. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Тогава е извършена и справка в МВР, откъдето кредитният инспектор, одобрил кредита е стигнал до заключението, че личната карта е валидна и не са налице данни същата да е открадната.
Проведен е и телефонен разговор, в който ответникът изрично се съгласява с условията на договора и цитира имената си и ЕГН. Кредитополучателят е изпратил и снимка тип “селфи” с личната си карта за съпоставка на лицето и допълнителна негова идентификация. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът А., а именно: в „Първа инвестиционна банка" АД с IBAN BG42FINV91501017669341, BIC FINVBGSF.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1200.00 лв. е разпределена на 4 вноски, всяка от които в размер на 300.00 лв. за периода 15.04.2023г.
- 14.07.2023 г.
Към датата на депозиране на исковата молба, кредитополучателят не е правил плащания, с които да погаси част или в цялост претендираното вземане за главница.
Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 14.07.2023 г. Той не е погасен. Поради това па основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата па падежиране на целия кредит. Съобразявайки 32 годишната давност на вземането, законната лихва е претендирана от 14.07.2023 г. 02.01.2024 г. Ищецът прави опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие ищецът депозира пред Районен съд – Червен бряг заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. № 129/2024 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това и на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса. Поради това за ищеца се поражда правен интерес да заведе настоящето дело.
Към датата на депозиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1 374.66 лв., от които: 1200.00 лв. главница по предоставения кредит, 99.00 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 16.03.2023 г. - 14.07.2023 г. и 75.66 лв. лихва/обезщетение за забава за периода 14.07.2023 г. до 02.01.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /02.02.2024 г./ до пълното погасяване на дължимата сума.
С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове.
В срокът по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения по реда на чл.47 ГПК процесуален представител адв. И. А. зявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като ги оспорва по основание и по размер.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител.
За ответницата в съдебно заседание се явява назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК адв. И. А. от АК – Плевен, който прави искане да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции, като неоснователни, необосновани и недоказани.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Доказателствата по делото са писмени, изслушани и приети по делото са експертно заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице К. И. А. и експертно заключение по назначената от съда съдебно – техническа експертиза на вещото лице инж. К. Г. Т..
Съдът намира установителните искове по чл.422 ГПК за допустими, като предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в указания от съда срок.
За уважаването на исковете ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.
С Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 429376/ 16.03.2023г. ищцовото дружество се задължава да предостави на ответника сумата от 1200 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 120 дни, при фиксиран лихвен процент от 40.15% , лихвен процент на ден 0,11 % и Годишен процент на разходите – 48,44%. За обезпечаване на 3 вземанията си във връзка с предоставения кредит потребителят се задължава в срок до пет дни от датата на сключване на договора да предостави на кредитора обезпечение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в срок до пет дни считано от датата на сключване на договора да предостави някое от следните обезпечения: 1./ поръчителство на две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат нетен осигурителен доход над 1 000 лв.; да работят по трудово правоотношение с неопределен срок; да не са потребители или поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем със Заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
На основание чл. 3, ал. 2 от Договора, ако заемателят не изпълни задължението си да предостави някое от предвидените обезпечения, следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер на 342,00 лв., която се начислява към договора за кредит. Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включен в договора погасителен план. В Договора се съдържа и погасителния план, изготвен във два варианта – при представено обезпечение или при непредставено такова. Към Договора са приложени и Общите условия на заемодателя.
Представена е и електронна кореспонденция между страните, както и платежно нареждане с получател ответника за сумата от 1200.00 лв.
Съгласно експертното заключение на вещото лице по счетоводни данни Г. Д. А., с ЕГН **********. На 16.03.2023 г. е получила превод от „..." ЕООД с основание Дог. за заем номер 429376 в размер на 1200,00 лева.
Предвид представеното платежно нареждане за получаване от ответника по делото на сумата от 1200.00 лв. следва да се приеме, че договорената да бъде дадена в заем сума е предоставена на кредитополучателя според уговорките в договора и ищецът се явява изправна страна по договора.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. За казуса кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била електронна, като назначената съдебно техническа експертиза установява това обстоятелство, съгласно заключението на вещото лице – инж. К. Т., като заключава, че договора е сключен от разстояние.
Доколкото договорът за заем е реален договор, който се сключва с предаване на сумата по договора на длъжника, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № 429376/16.03.2023 г.
Съдът намира, че клаузата за заплащане на неустойка в случай, че кредитополучателят не представи договореното обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство 4 от две физически лица е нищожна.
Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на длъжника към момента на сключване на договора. Ако оценката на длъжника е лоша, вместо да сключи договор, кредиторът може да откаже да предостави кредит съгласно чл. 18 ЗПК.