Решение № 1266 от 20.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. Пазарджик, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Л. Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Л. Георгиев Гражданско дело № 20255220102652 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Д. К. В., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ..........................., против ..................., ЕИК ********, седалище и адрес на управление: ............................. представляван от изпълнителните директори А. Ч. Д., В. А. Г., Л. Т. и Н. Г. С.

В подадената искова молба ищецът твърди, че на 02.08.2024 г. между ищцата, в качеството на кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № 7053627206 (наричан по-долу за краткост „Договора“). Съгласно чл. 2 от Договора видът на предоставения кредит е: Потребителски кредит за общо ползване. Съгласно чл. 6 от Договора, срокът на същия е до 05.08.2027 г., т.е.

36 календарни месеца; Съгласно чл. 7 т. 1 от Договора, общият размер на кредита и условията за усвояването му са, както следва: размер на кредита:

7500.00 лв.; общ размер на застрахователната премия: 2330.64 лв., в която се включва: застраховка Bank пакет 3 сметка (bill): 359.64 лв. и застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка (bill): 1971 лв.; общ размер на кредита е 9830.64 лв.

Сочи се, че съгласно чл. 7.2.3 от Договора, в случаите когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от 1 застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от Кредитора, за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Съгласно чл. 9 т. 1 от Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е както следва: 51.14%.

Посоченият лихвен процент е фиксиран (така Част ІІІ. „Разходи по кредита“ от СЕФ. Съгласно чл. 9 т. 2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл. 9 т. 3 за нуждите на този Договор лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 - та част от лихвения процент по т. 9.1. Съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин: годишен процент на разходите (ГПР): 64.40; обща сума, дължима от потребителя: 19 399.89 лв.

Твърди се, че съгласно чл. 20 т. 1 от Договора Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от Договора в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на Договора. Съгласно чл. 29а ЗПК, тази разпоредба и съответно свързаните с нея не се прилага за договорите за кредит с общ размер, по - малък от 400 лв.

Съгласно чл. 20 т. 4 от Договора Когато Потребителят упражни правото си на отказ от Договора, той връща на Кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по - късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до Кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в чл. 9.3 лихвен процент за ден.

Видно от представеното към настоящата искова молба нареждане разписка, доверителката му е усвоила на каса на кредитодателя ефективно сумата от 7500 лв. Видно от представените извлечения от онлайн профила на 2 ищцата, както и разписки към тях, към настоящия момент същата е заплатила 10 равни месечни вноски в общ размер на 5 388,90 лв. По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД Потребителско качество на Ищеца, същата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.

22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Цитира се съдебна практика. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В процесният договор е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. С оглед приетите погоре постановки считат, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. /Цитира се съдебна практика/

В допълнение към изложеното, застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита, където съобразно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК във вр. с чл.19 ал.1 от ЗПК, би следвало да бъде включена.

3

По този начин първо се завишава размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 9830.64 лева, както е посочено в чл. 7.1. от Договора / застрахователната премия/, като по този начин на практика се увеличава размера на ГПР, доколкото допустимия му размер определя съобразно главницата по договора.

Сочи се, че в процесния случай е налице нарушение на императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, според което договорът за потребителски кредит, какъвто несъмнено е настоящият, се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). Съгласно чл. 20.1 от Договора е предвидена възможност за кредитополучателя да се откаже от него при наличието на установените в Договора предпоставки. Следва да се отбележи, че в Договора не е упоменато конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора

С оглед горното и предвид липсата на посочен конкретен лихвен процент на ден в процесния договор, то на основание чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК, същият се явява недействителен. При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от ЗПК във вр. чл. 26 ал.1 предл. 1 ЗЗД, моли съда да разгледа и уважи евентуално предявените искове с правно основание: 1. Иск с правно основание по чл. 22 ал. 1 ЗПК във вр. чл. 10 ал. 1 ЗПК, с който молим почитаемия съд да прогласи за недействителни клаузите, предвидени в чл. 7 т. 1 във вр. чл. 7.2.3 от Договор за потребителски кредит 7053627206 от 02.08.2024г. в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „ Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от .................................. ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International. 2. Иск с правно основание по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, с който моли почитаемия съд да прогласи за недействителна клаузата по чл. 9.1. от Договор за потребителски 4 кредит 7053627206 от 02.08.2024г., уреждащ размера на възнаградителната лихва. Моли съда да бъде взето предвид обстоятелството, че евентуалните искове предявяват в условията на кумулативно съединяване помежду им. По отношение на иска с правно основание по чл. 22 ал. 1 ЗПК във вр. чл. 10 ал. 1 ЗПК: Според съдебната практика чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да се прилага еднакво и за свързаните с договора за потребителски кредит застрахователни договори и общи условия към тях, доколкото тези договори са от съществено значение за правата и задълженията на страните по главния договор. В подкрепа на тази теза следва да се посочи, че съгласно §1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя (или т. нар. ГПР) задължително трябва да бъдат включени всички разходи по кредита, в т.ч. и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Несъмнено посочването на размера на ГПР е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, поради което и нарушаването на изискванията за неговото посочване, е основание за обявяване на целия договор за недействителен. Оттук следва, че щом застрахователната премия е част от същественото съдържание на договора (като разход, който задължително следва да бъде включен в размера на ГПР), то застрахователният договор, въз основа на който се дължи тя и общите условия към него, доколкото те са неразделна част от същия съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ, следва също да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. По отношение на иска с правно основание по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД . Така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.

Действително към датата на уговаряне размера на лихвата, няма императивни разпоредби, които определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на договаряне не е ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати 5 несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

/Цитира се съдебна практика/, според която съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. След справка в електронната страница на БНБ се установява, че към датата на сключване на договора - 02.08.2024 г., основният лихвен процент е 3.53 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 13.53 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава три пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 51.14 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, който в случая се равнява на 40,59 %.