Решение № 729 от 24.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Благоевград, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20261210100694 по описа за 2026 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: , против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит от 18.11.2024 г., отпуснат по искане № 9490732, както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да се осъди „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Р. С. К., ЕГН **********, сума в размер на 381,83 евро, представляваща платена при изначална липса на основание, въз основа на нищожния Договор за потребителски кредит от 18.11.2024г., отпуснат по искане № 9490732, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Претендират се сторените разноски.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 18.11.2024 г., отпуснат по искане № 9490732, по силата на който „СИТИ КЕШ" ООД е предоставило на кредитополучателя сума в размер на 1 000 лв., за срок на кредита от 13 месеца, при фиксиран лихвен процент за срока на кредита в размер на 45 %, при уговорен ГПР 55, 63 %. Навежда се, че в чл. 11, ал. 1 от Договора е предвидена и дължима от кредитополучателя неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка, е в размер на 807,50 лв. Твърди се, че при определяне на годишния процент на разходите, посочен в Договора за кредит, не е включена цитираната неустойка, независимо, че същата Фигурира в приложения погасителен план. Твърди се, че към настоящия момент ищцата е заплатила общо 893,12 евро, като въпреки това, към момента ответникът „СИТИ КЕШ" ООД отправя множество покани и предупреждения, претендирайки заплащане на допълнително дължими суми по кредита, в това число и начислени договорни неустойки. Навежда се, че при формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК, като в случая се установява, че при сключване на договора за кредит страните са 1 установили задължение за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, като при определяне на годишния процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка. Навежда се, че при включване на неустойката ГПР ще надвиши петкратния размер на законната лихва, поради което според ищцата договорът за потребителски кредит се явява недействителен на самостоятелно основание, предвид прякото си противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр с чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

По отношение на иска по чл. 55 ЗЗД се твърди, че от представените разписки се установява, че ищцата в периода от 07.02.2025 г. до 08.01.2026 г. е извършила плащания за погасяване на задълженията си по кредита, възлизащи в общ размер на сумата от 1 746,79 лв., с равностойност в евро от 893,12 евро, поради което и с оглед на обстоятелството, че заемата сума е в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/, то тогава според ищеца недължимо платена се явява сумата в размер на 746,79 лв., с равностойност от 381,83 евро.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен по ССЕВ на 12.05.2026 година.

В указания от съда едномесечен срок е депозиран от ответното дружество писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен.

Навежда се, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора, поради което на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД недействителността на клаузата не води до нищожност на целия договор. Настоява се, че всички условия на договора вкл. клаузата за неустойка са индивидуално договорени между страните, като на кредитополучателя е предоставена пълна, точна и ясна информация за параметрите на договора. Сочи се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл.29 от ЗПК, изрично посочено и в СЕФ, в случай, че е преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. Същият е имал възможност и да поиска удължаване на тридневния срок или да предостави заместващо обезпечение. Твърди се, че длъжникът не се е възползвал от нито една от тези възможности, усвоил е кредита, като целта му е била да води множество съдебни производства с цел обогатяване чрез присъждане на разноски. Настоява се, че договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ГПК, както и че неустойката не следва да се включва в ГПР, доколкото същият се определя към момента на сключване на договора, а задължението за неустойка възниква на по- късен етап и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Поради това в погасителния план неустойката била включена като възможно плащане с оглед яснота за кредитополучателя за всички възможни хипотези на развитие на отношенията между страните. Твърди се, че кредиторът е извършил оценка на платежоспособността на длъжника при отправяне на искането за отпускане на кредит. Но дори такава да не бъде извършена, последица от липсата й не е нищожност на клаузата за неустойка, а единствено административнонаказателна отговорност за кредитора.

По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД не се оспорва, че ищцата е заплатила над чистата стойност на кредита 383,81 евро, но се твърди, че договорът и отделните клаузи са действителни.

По подробно изложените в отговора възражения се настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание чрез упълномощен адвокат се представя молба, в която се изразява становище по съществото на делото. Претендира сторените в производството.

Ответното дружество не изпращат свой представител в съдебно заседание, но в депозирана молба преди проведеното съдебно заседание изразява становище по делото.

2

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че на 18.11.2024г. между „Сити Кеш“ ООД като кредитор и Р. С.

К., като кредитополучател /потребител/ е сключен Договор за потребителски кредит № 1187779, при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1 : общ размер на кредита - 1000 лв., представляващ размера на главницата; лихвен процент по кредита 45%; ГПР – 55,63%; обща сума, дължима от потребителя – 1363,50 лв.; срок за погасяване – 13 вноски, с дата на първо плащане – 18.12.2024 година и дата на последно плащане – 18.12.2025 година.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за кредит, страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения - банкова гаранция или поръчителство, като съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, страните са се споразумели, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до три дни от сключването на договора. Съгласно чл. 11 от договора, кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното му в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 807,50 лева.

Видно от Погасителния план е, че в същия са посени падежните дати, главница, лихва, вноска, неустойка и вноска с неустойка, като общата дължима сума в края на срока на договора е 2171 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно съединяване иск за недействителност на договор за потребителски кредит - правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП съединен в условията на обективно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.

В тежест на ищеца е да докаже твърдението си за сключен между страните договор с посоченото съдържание, че договора, респ. посочените в исковата молба клаузи от Договора, сключен между страните, са нищожни на посочените основания, доколкото от този факт извлича изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението. Указано е на ответника, че негова е тежестта да докаже в процеса, че договора е валидно сключен, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните материални норми. Да се установи, че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорените като недействителни клаузи е индивидуално уговорена и не са неравноправни.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:

Ищецът следва да докаже и че е заплатил претендираната сума на ответника по него, а последният следва да докаже наличието на правно основание за плащането и задържането на сумата.

По иска за недействителност на договор за кредит, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

3

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С въвеждането на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.

В настоящия случай горните законови изисквания не са спазени, като посоченият в договора ГПР от 55,63% не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. Видно от представения погасителен план още при сключването на договора на кредитополучателя е начислена неустойка по чл.11 от Договора в размер на 807,50 лв., платима с вноските по кредита. Според съда обаче неустойката по същество представлява скрита договорна лихви и е следвало да бъде калкулирани при изчисляването на ГПР.

Съображенията за това са следните:

Според настоящия съдебен състав неустоечната клауза в процесния Договор за потребителски кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя да плати неустойка в размер на 807,50 лева за не предоставено договореното обезпечение, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не се доказа клаузата да е индивидуално уговорена.

Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.