Решение № 117 от 23.10.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Царево, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20262180100397 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л. № ******, против „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, бул./ул. пл. „Оборище“ № 13 Б, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл.

22 от ЗПК за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ******/*******., а при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на клаузата на чл.

27, ал. 1 от същия договор, поради противоречието й със закона или добрите нрави.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на който ответникът, като заемодател му отпуснал в заем сумата от 1 000.00 лева, която следвало да се върне на една вноска в размер на 1030.00 лева при годишна лихва от 36% и ГПР, посочен като 42,58%. Обосновава се, че договорът за кредит е изцяло нищожен, тъй като ГПР по скрит начин бил увеличен. В т. 17 от Договора било предвидено заемателят да предостави обезпечение /банкова гаранция или поръчител, който отговаря на поставени от заемодателя условия/. В случай, че такова обезпечение не се даде, заемателят дължал неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената по кредита сума. Твърди се, че тази неустойка била в размер на 350.00 лева и така общата дължима от ищеца сума била 1380.00 лева/ В договора липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР, като потребителят не бил наясно какво се включва при изчисляването му.

Клаузата за неустойка била нищожна, тъй като противоречала на закона, 1 евентуално на добрите нрави. Сочи, се че целта на неустойката била да се обогати кредиторът, като нямала пряка връзка с претърпени вреди.

Кумулирането на неустойката към вноските по кредита водело до скритото му оскъпяване. В. К. изплатил главницата по заема в размер на 1000.00 лева.

Доколкото договорът бил нищожен, ответникът следвало да върне всички суми над главницата по него. Претендира разноски.

Съдът е приел за разглеждане предявения иск и е разпоредил препис от исковата молба ведно с приложенията да бъдат връчени на ответника. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск като неоснователен. Обосновава се валидност на клаузите на договора и съответствието им със законовите изисквания. Излага се, че дори и клаузата за неустойка да била нищожна, то това не водело до недействителност на целия договор. Заемателят бил напълно наясно с клаузите му и изразил съгласие с тях, като имал възможност и да се откаже от договора, от която той не се възползвал. При изчисляването на ГПР били спазени всички изисквания, като нямало основание неустойката да се включва при изчислението му, тъй като вземането за нея възниквало след сключване на договора. Не спори, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР. Сочи, че при сключването на процесния договор не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. Упълномощеният от него процесуален представител депозира писмено становище, с което поддържа исковата претенция и излага доводи по същество на спора.

В проведеното открито съдебно заседание представител на ответното дружество не се явява. Представя писмено становище по същество на спора.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.

Съдът намира предявения иск за допустим поради наличието на правен интерес от ищеца с оглед твърденията му за нищожност на процесния потребителски договор, евентуално на негови клаузи.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи твърдените от него обстоятелства, от които извежда недействителност на договора или на съответните клаузи в него. В тежест на ответника е да установи, че договорът или съответните негови клаузи отговарят на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на процесния

Договор за потребителски кредит

№

*********/*******г., между страните е възникнало облигационно 2 правоотношение, по силата на който е предоставен заем на ищеца в размер на 1000.00 лева, както и че в ГПР не е включен размерът на договорената неустойка.

От представения по делото договор за потребителски кредит № *******/********г. се установява, че на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1000.00 лева, платим на една вноска с падежна дата 18.06.2026 г. Общата дължима сума по кредита възлиза на 1030.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36.00% и ГПР 42.58%.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 350.00 лева. Неустойката се заплаща от кредитополучателя еднократно съгласно погасителния план.

Установи се от представения по делото погасителен план, че кредитополучателят следва да заплати заетата сума от 1000.00 лева на една вноска, с падеж 18.06.2025 г., заедно с месечна лихва в размер на 30.00 лева и неустойка в размер на 350.00 лева, или общо месечната вноска възлизала на 1380.00 лева /705.58 евро/.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Законa за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът намира, че ответникът „ЛЕНДИВО“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът следва да бъде определен като потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи.

Настоящият договор за кредит действително е със срок за погасяване до три месеца. Съдът счита обаче, че за да се изключи процесният договор от приложното поле на ЗПК следва да са налице и двете предпоставки от разпоредбата на закона, т. е. не само срокът на договора да е до три месеца, а и да не се дължат незначителни разходи по договора. В случая по договора е предвидена неустойка в размер 350.00 лева, която представлява една трета от размера на главницата. Този размер на разхода по кредита не е незначителен, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК.

Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 350.00 3 лева за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката възлиза на около 1/3 от стойността на отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение.

Непредставянето на обезпечение всъщност не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Ответникът в отговора на исковата молба изрично е посочил, че начислената неустойка не е и не следвало да се включва в ГПР. Съдът намира обаче, че така посочената неустойка следва да се включи към ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора още към момента на сключване на договора. При включването на неустойката към ГПР, същият възлиза на около 300 %.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за 4 потребителски кредит е недействителен. Недействителност е налице не само при пълна липса на посочване на ГПР и/или обща сума, дължима по кредита, но и при посочване на некоректно изчислена и подвеждаща стойност на ГПР.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 от ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит, който значително надвишава допустимия по закон, кредиторът – ответник по иска, е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от договора.