Акт № 762 от 04.11.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Благоевград, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Татяна Д. Богоева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Гражданско дело № 20261210101130 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** чрез адв. С. А., АК Благоевград, адвокат от Адвокатска колегия Благоевград, срещу „СТИК-КРЕДИТ” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от ****.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :

- да бъде прогласена нищожност/недействителността на Договор за потребителски кредит № 1148823, сключен на 24.08.2024 г. между К. А. С. и „СТИК- КРЕДИТ” АД с ЕИК *********, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД;

-при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 19 и чл. 29 в Договор за потребителски кредит № 1148823, сключен на 24.08.2024 г. между К. А. С. и „СТИК- КРЕДИТ” АД с ЕИК *********, във вр. с Приложение №1 (Погасителен план), които регламентират заплащане на неустойка в общ размер на 3 403,12 лв., когато потребителят не е осигурил обезпечение в тридневен срок.

Претендират се сторените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

Ищецът твърди, че на 24.08.2024 г., между страните е сключен Договор за потребителски кредит Предоставен от разстояние № 1148823, по силата на който на ***** е предоставена парична сума в размер на 1200.00лв. / 613.55 евро, като същата се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: общ размер на кредита /чиста стойност/ - 1200.00лв. /613.55 евро.; ГПР - 42,58%; лихвен процент по кредита - 36.00 %; Лихвен процент при просрочени плащания - 10 %;

Неустойка при непредоставяне на обезпечение/гаранция - 0,9 от стойността на усвоената сума; Неустойка при неизпълнение на задължение по ДПК - 1% от просрочената сума; Такса за събиране на просрочени задължения - 10.00лв. за всяка просрочена вноска, Срок на договора- 24 месеца. Твърди се, че в раздел Обезпечения - поръчител или банкова гаранция, като при непредоставянето на обезпечение при регламентирани едностранно от „Стик - Кредит” АД са абсурдни условия, въз основа на които ищцата следва да върне неустойка в 1 размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита.

Твърди се, че ДПК е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, при условията на евентуалност се твърди, че са нищожни клаузи, в каквото връзка се излага становище.

Навежда се, че договорът за потребителски кредит, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Навежда се, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

По отношение на твърденията за недействителност на договора за потребителски кредит се цитира разпоредбата на чл. 22 от ЗПК /Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./. Счита се, че в настоящия случай процесният Договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

На първо място, се твърди, че процесният ДПК не е сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК форма /не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП по отношение на изискванията за подписване на преддоговорна информация/, а наред с това не е съставен по начин, който да е ясен за потребителя, тъй като изначално в ДПК е посочен ГПР, който е по-нисък от реалния с оглед окончателното оскъпяване на финансовия ресурс - в ГПР не е включен разходът, обозначен от кредитора като „неустойка при неосигурена гаранция/поръчител”, който по своята правна същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване и управление на кредита.

На второ място, се твърди, че на ищцата не са представени Общите условия на „Стик-Кредит” АД, тя не ги е подписвала на всяка страница, а тези Общи условия са част от цялото споразумение между страните. Сочи се, че е ирелевантно, че в индивидуалния ДПК е записано от кредитора, че на ищцата са представени Общи условия.

Навежда се, че ДПК е бланкетен, като ответното дружество следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е предоставило и Общите условия на ищцата, както и че те са подписани на всяка страница от нея. Процесният Договор за потребителски кредит според ищеца съдържа множество препратки към Общите условия на ответното дружество и при непредставянето им на потребителя, каквото качество безспорно има ищцата, ДПК е неясен и респективно, потребителят не би могъл да разбере точно какви са параметрите му. Твърди се, че на ищцата не е представена и преддоговорна информация относно параметрите на окончателния ДПК.

В процесния ДПК се посочва, че кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема, като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 42.58%, освен лихвен процент 36,00%.

Посочва се, че съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, се твърди, че яснота досежно посочените обстоятелства липсва, като с посочения лихвен процент от 36,00% не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 42.58%.

2

Твърди се, че е налице голяма разлика между лихвения процент от 36.00% и ГПР от 42,58%, като никъде в договора не се споменава от къде идва тази разлика и какво включва реално тя, от където според ищцата може да се направи извода, че по така представения ДПК има скрити такси, които потребителят е натоварен да плаща, без изобщо да е запознат какво всъщност представляват тези такси, респективно какво реално плаща по ДПК.

Навежда се още, че неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти, поради което не може да бъде извършена преценка и дали ГПР de facto няма да надхвърли законоустановения максимален размер, регламентиран в чл. 19 от ЗПК, който според ищцата със сигурност е така, тъй като крайната сума, която ищцата следва да върне по заема, е в размер на 5 283.60лв. /2701,46 евро/ лв. при усвоена сума от 1 200.00 лв. /613,55 евро/

В допълнение с посочва, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован извод дали да го сключи, като в тази насока се цитира чл. 10, параграф 1, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО.

Твърди се, че в процесния ДПЗ е визиран годишен процент на разходите, но само като абсолютна процентна стойност 42.58 %., като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита се, че кредиторът е длъжен да спази законовите изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са регламентирани изрично в ЗПК, като в случая това изискване не е спазено, което влече до пълна недействителност на ДПК.

Навежда се, че в ДПК не е указано, че ГПР на заема включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, като при липса на данни за наличие на други разходи по кредита може да се направи извод, че единственият разход за потребителя би следвало да бъде предвидената в договора възнаградителна лихва, като при това положение не става ясно как е формиран ГПР от 42.58 %, тоест какво е включено в ГПР. Излага се, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност/недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

На следващо място, се сочи, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити /какъвто е и процесният/, наличие на подробен погасителен план.

Твърди се, че към индивидуалния Договор за потребителски кредит е приложена таблица, озаглавена „Погасителен план”, като се счита, че същата не отговаря на изискванията на ЗПК, тъй като от същата е видно, че изначално се приема, че на ищцата ще се начислява неустойка за не предоставено „обезпечение”, при което се начислява неустойка.

Твърди се още, че никъде в клаузите от процесния договор за кредит по същество не са възпроизведени разпоредбите на чл. 29 ЗПК относно срока, реда и условията за упражняване на правото на отказ от договора от потребителя, като е предвидено, че подлежащата на заплащане лихва се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент - § 1 т. 4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, се поддържа, че не съставлява изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора.

С оглед липсата на задължителен реквизит - лихвен процент на ден, който не зависи от друго условие се излагат твърдения, че е налице недействителност на договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден - чл. 22 ЗПК, 3 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради което кредитополучателите, в качеството им на потребители, дължат връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК.

Претенциите на ответника за сумите представляващи такси разходи по чл. 10 от договора, се твърди, че са неоснователни, като се излагат съображения в тази насока.

Навежда се, че клаузите на договора, уреждащи дължимостта на посочените суми са нищожни. По отношение клаузите в договора, уреждащи заплащане на такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител, се счита, че в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение. Начинът на уговарянето им като фиксирани суми, без връзка с и независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията,според ищцата говори, че тези суми не представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение. Излага се, че посочените клаузи в договора са неравноправни на основание чл. 143 т. 5 ЗЗП, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като по този начин според ищцата реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП. Посочва се, че тези клаузи в договора са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

На следващо място, се счита, че процесният договор за кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 ал. 1 на ЗПК, и по -конкретно - на изискването за размера на шрифта на договора и всички елементи на договора, които следва да бъдат с размер не по-малък от 12, като. Посочва се, че всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 в това число и Общи условия и пр., като изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него.

Разпечатката съдържа 35 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5063c83-b67a-423e-8929-3a177b74c52d