Разпореждане № 7053 от 05.11.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7053 гр. Благоевград, 05.11.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210103086 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Д. и М.М. законни представители, чрез юрисконсулт срещу длъжника П. И. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес *** за заплащане на следните суми:

-сумата от 15,35 евро /петнадесет евро и тридесет и пет евроцента/ - представляваща неплатени електронни съобщителни услуги по предоставени услуги, като част от рамков договор № 500987242 от 08.12.2023 година сключен между П. И. Б. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, начислени за периода от 14.04.2026 година до 04.05.2026 година, за които е издадена фактура № 720477015/14.04.2026г., по която дължимата сума е в размер на 15.35EUR, с падеж 04.05.2026г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 15,35 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2026 г. до окончателното изплащане;

-сумата от 0,78 евро /седемдесет и осем евроцента/ -дължима лихва за забава върху сумата от 15,35 евро, начислена за период на забава 05.05.2026г. до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.11.2026г.;

-сумата от 74,52 евро /седемдесет и четири евро и петдесет и два евроцента/ начислени неустойки, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, като договорът е едностранно прекратен по вина на абоната, за коет са издадени следните счетоводни документи:

660970561/17.04.2026г., представляваща неустойка отстъпки от закупено устройство, по която дължимата сума е в размер на 74.52EUR, с падеж 17.04.2026г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 74,52 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2026 г. до окончателното изплащане;

-сумата от 4,14 евро /четири евро и четиринадесет евроцента/ - дължима лихва за забава върху сумата от 4,14 евро, начислена за период на забава 18.04.2026г. до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.11.2026г.

Претендират се сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е представил копие от цитираните договори, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

1

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от пиложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отошение страна.

По отношение на претендираните суми, представляващи начислена неустойка, както и претендираната мораторна лихва върху тази сума, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Според клаузите в договора, в случай на прекратяването на договорното правоотношение преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, в допълнение на посочените неустойки за предсрочно прекратяване, абонатът дължи да възстанови на оператора и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя 2 икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвала от положението на икономически посилна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства заявителя е предвидил в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.

Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест на физическото лице потребител, имат неравноправен характер.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Относно уговорената неустойка, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена, както и неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите. Така договорена, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по формиране на неустойката, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е същата. Следва да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за устройството или и в двата случая.

Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза 3 категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това посредством уговорената неустойка заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, респ. цената на услугите, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.

Съдът намира, че в тази му части на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Разпечатката съдържа 29 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69a36993-5cec-4691-97a3-17e1ce3b463b