Решение № 17823 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17823 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110143477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, в качеството си на правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което дружество се е преобразувало по реда на чл. 264 и сл. от Търговския закон, е предявил срещу ответника С. Т. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 737,42 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер 4796135 от 19.10.2021 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането и 87,95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2024 г. до 14.05.2025 г., които вземания са прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия от 16.01.2025 г., за което длъжникът е уведомен и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 28113/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че с посочения договор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на ответника заем в размер на 6160 лева като последният се е задължил да го върне на 36 равни месечни вноски, съгласно погасителен план в срок до 01.10.2024 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва. Сочи, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за забава. Твърди, че вземанията са му прехвърлени с договор за цесия от заемодателя. Излага, че за извършените прехвърляния на вземането ответникът е бил уведомен. Прави искане предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

1

Извън срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. Д., в който оспорва исковете. Възразява за нищожност на договора за кредит на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като твърди, че шрифтът, на който е изготвен не отговаря на изискванията на ЗПК. Освен това били нарушени чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от ЗПК, тъй като на потребителя не бил представен стандартен европейски формуляр и ежемесечно информация относно размера на задълженията. В условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност. Не претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Праводателят на ищеца в производството „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 14.05.2025 г. срещу С. Т. М., по което е образувано ч. гр. дело № 28113/2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав и на 30.05.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, последният е подал възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в полза на неговия праводател е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем (кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава, както и че счетоводните записвания във връзка с процесния кредит са водени редовно (чл. 182, изр. първо ГПК).

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че между праводателя на ищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника С. Т. М. е бил подписан (за ответника по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) Договор за потребителски паричен кредит № 4796135 от 19.10.2021 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 6160,00 лева, а ответникът е следвало да върне сумата в размер на 6991,92 лева на 36 месечни вноски в размер на 194,22 лева всяка, до 01.10.2024 г. при годишен лихвен процент 5,84% и ГПР 10,94%, като межди страните не е спорно, че ответникът е извършвал 2 плащания.

От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че в полза на ищеца съществува вземане за неплатена главница в търсения размер от 737,42 лева. Макар обективно и безпристрастно, заключението на вещото лице по допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвено единствено въз основа на документи, предоставени от цесионера на вземането, която информация предвид факта, че не изхожда от лицето, водило записите във връзка с операциите по кредита според експерта „не е дори в минимален обем, необходим за коректно и обосновано произнасяне по редовност на водене на счетоводството при кредитора по процесния договор за кредит, а служебната бележка за липса на плащания няма качеството на счетоводен документ“ (л. 112) в какъвто смисъл е и отговорът на експерта по служебно поставения от съда въпрос: Редовно ли са водени счетоводните записи във връзка с процесния кредит?.

Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая обаче липсват доказателства потвърждаващи извършените от праводателя на ищеца счетоводни записвания, в това число по редовното и своевременно осчетоводяване на плащанията, извършени от ответника (в размер на 6314,79 лева според документите предоставени на вещото лице), поради което ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите обосноваващи съществуване на вземането за остатък от главница и мораторна лихва, ето защо предявените по реда на чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост ІV, Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, срещу ответника С. Т. М. ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. „..., ап. 3, установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл.

9 от ЗПК вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 737,42 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 4796135 от 19.10.2021 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия, за която длъжникът е уведомен, ведно със законна лихва за период от 14.05.2025 г. до изплащане на вземането и сумата 87,95 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2024 г. до 14.05.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 28113/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

3

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4