Решение № 556 от 30.09.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2793/2025
- Вид
- Решение № 556
- Подписан
- 30.09.2026
- Състав
- Андрей Живков Дечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 14 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 7 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 556 гр. Видин, 30.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20251320102793 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадена от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от изпълнителния директор И.К., действащ чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт Т. Б., срещу Д. Г. И., ЕГН **********, постоянен адрес: **************** във връзка с ч.гр.д. № 2515/2025г. по описа на ВРС (заповедно производство).
Ищецът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Т. Б. е предявил срещу ответника Д. Г. И. искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ищецът твърди в исковата молба, че между Кредисимо, в качеството на кредитор от една страна, и Д. Г. И. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател - от друга, на 20.11.2024 г. е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 3079865 с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 30.04.2025 г. Неразделна част от Договора представляват СЕФ, ОУ и Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо погасителен план. Изтъква, че договорът във формата на електронен документ е обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните 1 удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и всички други относими норми на действащото законодателство. Въз основа на така сключения Договор за кредит, ищецът бил изпълнил своето задължение и е бил предоставил на Д. Г. И. заемната сума, в размер на 1048,20 лева (хиляда четиридесет и осем лева и двадесет стотинки), при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Поради твърдяното в исковата молба неизпълнение на основните му договорни задължения, ответникът бил търсен многократно от „Кредисимо“ с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията и по договора. Предвид това, вземането на дружеството било станало ликвидно и изискуемо в пълен размер, тъй като на 30.04.2025 г. е била падежирала последната вноска, съгласно договорения погасителен план към процесния кредит. Било липсвало доброволно изпълнение от страна на длъжника.
Ищецът, в качеството си на заявител, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2515/2025 г., по описа на Районен съд –Видин и е издадена на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Моли се от ищеца да се приеме от съда за установено по отношение на ответника Д. Г. И. с ЕГН ********** съществуването на вземания в полза на “Кредисимо“ ЕАД, за които е издадена заповед за парично изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2515/2025 г. по описа на Районен съд - Видин за следните суми: 462,63 лева главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, 29,95 лева - договорна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 30.04.2025 г. и 23,44 лева - наказателна лихва за периода от 01.02.2025 г. до 06.10.2025 г.
Претендират се и направените в заповедното производство разноски (т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС), като се присъди сумата от 71,25 лева разноски по ч. гр. д. № 2515/2025 г., по описа на Районен съд - Видин, от които 21,25 лева - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и всички направени разноски в настоящото производство, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от 2
Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, в качеството му на пълномощник на ответника Д. Г. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №3079865 / 20.11.2024 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, който е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Договорът бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. Изтъква се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли съда да осъди насрещната страна, да заплати направените в настоящото производство разноски.
Предвид заявените твърдения и събраните доказателства съдът намира за установено следното.
От представените писмени доказателства- договор за потребителски кредит е видно, че между ищеца, в качеството на кредитор от една страна, и ответника, в качеството му на кредитополучател - от друга, на 20.11.2024 г. е сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № 3079865 с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 30.04.2025 г. в размер от 1048,20 лева (хиляда четиридесет и осем лева и двадесет стотинки), с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 30.04.2025 г., общ размер на предоставения кредит: 1048.20 лева / хиляда и четиридесет и осем лева и двадесет стотинки, от които размер на кредита 1000.00 лева ( хиляда лева и нула стотинки) и размер на застрахователната премия 48.20 лева 3
(четиридесет и осем лева и двадесет стотинки, срок на кредита: 5 / пет месеца, брой на погасителните вноски: 5 / пет вноски/, фиксиран лихвен процент по кредита: 52.00% / петдесет и две процента, годишен процент на разходите по кредита: 66.35%/ шестдесет и шест цяло и тридесет и пет процента От представения Договор за поръчителство от 20.11.2024 г. сключен от ответника Д. Г. И. с "АЙ ТРЪСТ» ЕООД, ЕИК 703508899, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от управителя Ива Шаламанова във връзка с Договор за потребителски кредит № 3079865 от 20.11.2024 г., сключен между „Кредисимо" ЕАД и Д. Г. И., по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит.От доказателствата по делото е видно, че заемната сума е усвоена от ответника., като от ответника е платена сумата от 1000 лв. , които са погасили част от главницата, като ГЛП не е променян до края на договора.
От приложеното ч.гр.дело № 2515/2025г., по описа на Районен съд – Видин е видно, че за претендираните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2515/2025 г., по описа на Районен съд –Видин по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя -ищец „Кредисимо " ЕАД.
Уважаването на предявената претенция предполага установяване на притежавано от ищеца ликвидно и изискуемо вземане от ответника.
Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съда намира на доказано обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит. Тъй като по своя характер договора е реален, за да възникне задължение на кредитополучателя за връщане на заемната сума е необходимо получаването и от същия. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, поради което наред с признанието за възникването на 4 правоотношението съдът намира, че се налага извод за доказаност на факта на усвояване на предоставената сума.
По отношение основанието, на което ищеца претендира процесното вземане от ответника, съдът намира, че установените данни по делото, легитимират ищеца като кредитор на ответника и той разполага с възможност да предяви притенцията си.
Доколкото не се спори между страните, а и с оглед качеството на „КРЕДИСИМО“ ЕАД на финансова институция по ЗКИ и на ответника на физическо лице получаващо средства за финансиране на лични потребности, следва да се приеме, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит. Съобразно с това същият попада в регулираните такива от ЗПК. В тази връзка следва да се отбележи, че от ответника се навеждат възражения за несъответствия на договора с ЗПК, освен това и съдът е задължен служебно да следи за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договорите, което налага да се извърши проверка на договора за такива. На тази основа съдът счита, че в процесния договор за кредит е налице формално посочване на размера на ГЛП и ГПР, тъй като не е ясно на условия за прилагането му. Не е ясна и методиката на формиране на ГПР. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено заплащане и на еднократна такса за разглеждане на искането. Не е ясно дали същата участва в ГПР. Така изброените обстоятелства сочат несъответствие на клаузи на договора с разпоредбите на чл. 7 от ЗПК. Това от своя страна води по аргумент на чл. 14 от ЗПК до недействителност на договора за кредит и налага връщане от заемополучателя само на усвоената главница.
Доколкото се твърди, че са извършвани плащания и се установява, че същите са в размер от 1000 лв., то те следва да се прихванат срещу размера на задължението за главница.
В случая е недопустимо произнасяне по отношение дължимостта на неплатената главница, тъй като същата се претендира като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 14 ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 14 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване - при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Това би било допустимо в производство по предявен осъдителен иск от ищеца спрямо ответника. Настоящото производство е различно. Касае се за 5 предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, което обуславя идентичност между заявеното основание за пораждане на задължението в заповедното производство и настоящето. Следователно уважаване на иска за установения размер от 165 лв. на основание чл. 14 от ЗПК ще породи несъответствие между заявените твърдения в двете производства и ще съставлява отклоняване от предмета на делото, което съставлява процесуално нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.
Поради изложеното иска по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли.
Разпечатката съдържа 26 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acca317e-9866-4ae3-a948-4375ec217ce7