Решение № 6174 от 12.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6174 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100105111 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.

Образувано е по предявени от „Банка ДСК“ЕАД искове с пр.осн. чл.430, ал.1, ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Д. М. да заплати сума в размер на 46 837,48 евро, представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22,08,2006год.; 52 418,95 евро - договорна /възнаградителна/ лихва, за периода от 28.05.2009 год. до 29.04.2024год.; сума в размер на 6 755,38 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 28.06.2009год. до 29.04.2024 год., сума в размер на 370,55евро- такса подновяване на ипотека, 211,79евро - застрахователни премии по служебно подновени застраховки на обезпечението, за периода от 2012-2019год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2024год. - датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Релевират се доводи за сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и Т. Д. М., в качеството на кредитополучател от 22.08.2006 год., по силата на който банката е предоставила на ответника сума в размер на 49761,00евро. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на усвояването му на 31.01.2007 год. Договорена е годишна възнаградителна лихва по кредита в размер на 7,00%. Съобразно чл.7,1 от договора. В чл.18,1 е предвидена неустойка за забава в размер на възнаградителната лихва с надбавка от 3%-ни пункта при забава на плащане на лихва, а при забава за плащане на месечна вноска по главницата, невнесената дължима сума ще се олихвява с годишната възнаградителна лихва увеличена с надбавка от 10%. Сочи се, че като обезпечение на вземането по договора за кредит в полза на банката е учредена законна ипотека върху самостоятелен обект в сграда 1 апартамент № 16 с идентификатор ***, находящ се в Свети Влас, общ. Несебър.

Твърди се, че считано от 28,06,2009год. задължения за главница не са погасявани, като към датата на исковата молба не са погасени общо 59 погасителни вноски, включващи главница и лихва. На осн.чл.21,1 от договора кредитополучателят дължи и такси и комисионни и разходи по обслужване, а на осн.чл.21,2 всички суми за подновяване на застраховка по обезпечението;

Съобразно изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Т. М. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.08.2006 г. е недействителен поради накърняване на добрите нрави и наличие на множество неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 143 от Закон за защита на потребителите, като възможността за едностранна промяна на лихвените нива-чл.7,1. Недействителни са клаузите на чл. 18.1, 18.2 и чл. 19.2, тъй като предоставят възможност на кредитора да капитализира лихви. Предвижда се дължимостта на лихви при просрочие, които олихвяват на практика едни и същи суми. Посочените клаузи са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени. Моли да бъде прогласена в отношенията между страните нищожността на клаузите на чл. 7.1, чл. 18.1 и чл. 18.2;

Договор за кредит е недействителен съгл. чл. 14, ал. 1 от ЗПК, поради не спазване на императивните изисквания на чл. 6 и 7 от ЗПК по съображения изложени в отговора;

Оспорва да е обявена предсрочната изискуемост по кредита; Не е настъпила изискуемост на задълженията по кредита, тъй като срокът не е изтекъл; Оспорва размерите на начислените лихви по договора за кредит. Оспорва размер на лихвата за забава за периода, в който е обявено извънредно положение в страната поради COVID-19. Сочи на недължимост на вземане за застрахователни премии. Релевира възражение за погасителна давност на вземанията за главница, лихви (договорна и наказателна), застраховки, такси, разноски.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства се установява наличието на сключен договор за кредит за покупка на имот от 22,08,2006год., по силата на който „Банка ДСК" ЕАД, в качеството си на кредитодател, предоставя на Т. Д.

М., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 49761,00евро. Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца от дата на неговото усвояване - т. 2 от договора, с падежна дата за издължаване на месечните вноски – 19-то число на месеца.

Съгласно т.7,1 от договора за предоставения кредит се заплаща лихва, която към момента на сключване на Договора е в размер на 7%. Промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните. Съгласно т.8,1 кредитът се издължава с равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Дължимите суми се събират служебно от кредитора от авоара по разплащателна сметка в евро.

Съгласно т.18.1. от Договора, при неплащане на падежната дата, дължимата месечна лихва, остатъка от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1., увеличен с 2 наказателна надбавка от 3 процентни пункта, считано от падежната дата, а при неплащане на дължимата месечна вноска по главница/частично или изцяло/ – невнесената дължима сума се олихвява с прилагания лихвен процент по т.7.1., увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта, считано от датата на падежа.

В т.18.2 от договора е предвидена възможността на кредитора при допусната забава в плащания на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита да стане предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, са посочени в чл. 19,1 от договора.

В т. 16 е уговорено задължението по кредита да бъде обезпечено с ипотека на недвижим имот – Апартамент №16, находящ се в туристически комплекс Панорама Форт Бийч, с.Свети Влас, общ.Несебър.

В т.21,1 е предвидено кредитополучателят да заплаща такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането, а когато кредитополучателят не внесе същите с размера им се увеличава дълга.

Съгласно анекс от 05.12.2006г., кредиторът поема ангажимент в срок 29.12.2006г. да предостави сумата по точка 1. Съгласно приложения погасителен план , кредитът е усвоен на 19.01.2007г., с дата на първо погасяване 19.02.2007г., с месечна вноска от 385,80 евро.

Реално кредитът е усвоен на 31.01.2007г. Видно от погасителния план /л.17/, неразделна част от договора за ипотечен кредит, месечната погасителна вноска за първите 239 месеца е в размер на 385,80евро, а последната изравнителна 240-та вноска е в размер на 383,98евро.

От изслушаното заключението на допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза /л.376/, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебен акт, се установява, че заемната сума в размер на 49761.00 евро е усвоена от ответника посредством плащане на името на продавача – „Форт нокс“ООД. на 31,01,2007год. Общо платените суми от кредитополучателя възлизат на 11909,74евро. С постъпилите суми са погасени:

= главница : 2923,53евро;

= възнаградителна лихва : 8013,04евро, от вноски с настъпил падеж за периода от 28.02.2007г. до 28.05.2009г.;

= санкционна лихва (върху просрочена главница ): 453,17 евро;

= заемна такса при усвояване : 520,20евро. Последно постъпилата сума за погасяване на кредита е с дата 28.05.2009г. С постъпилата сума е погасена частично вноска с падеж 28.05.2009г.

По кредита е имало еднократна промяна на лихвения процент на 21.10.2008 година съгласно решение на КУАП на Банката, като лихвения процент е променен от 7% на 7,5 %, като месечната вноска се променя от 385,80евро на 399,10евро.

В таблица 3 от заключението е отразено погасяване на дължимите суми по първоначалния погасителен план при годишна лихва 7 % и месечна вноска в размер на 385,80 евро. В колона 10 са отразени погасените възнаградителни лихви, а в колона 11 погасените главници.

С постъпилите суми, общо в размер на 11909,74евро се погасяват задължения по първоначалния погасителен план, както следва:

= главница : 3185,65евро, от 31 месечни вноски за периода от 28.02.2007г. до 28.08.2009г. вкл.

= възнаградителна лихва : 8724,09евро, за периода от 28.02.2007г. до 28.08.2009г.

Към датата на заключението дължимата главница от вноски с настъпил падеж е 3

44681,51евро, а не падежиралата главница е 2155,97евро.

Установява се, че санкционната лихва върху просрочена главница е формирана от сумата:

4361,43евро- начислена върху просрочена главница за периода от 29,05,2009год. до 30,04,2024год. и 2376,93евро-начислена върху остатъчна главница за периода от 29,07,2009год. до 07,03,2011год.

Неустойката за забава начислена върху просрочената главница за периода от 30,04,2021год. до 29,04,2024год. е в размер на 1565,21евро;

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

По делото се установява, че на 22,08,2006год. между „Банка ДСК“ ЕАД и Т. М. е възникнало валидно договорно правоотношение по предоставяне на кредит, по което банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, от която предоставеният кредит е усвоен.

Възражението на ответника за недействителност на договора поради противоречие с добрите нрави е неоснователно. Добрите нрави като неписани морални норми действат като коректив на договорните правоотношения. Нищожен би бил договор, който ги нарушава.

Преценката е дължима не абстрактно, а в контекста на отделни негови клаузи. Договорът за кредит е призната от закона възможност за осигуряване на достъп до капитал в редица сфери, с присъща възмездност- цената на ползването на чужд капитал и поемане на риск от страна на кредитора. Не са изложени конкретни доводи от ответника сочещи на противоречие с добрите нрави на договора в цялост.

Възражението на ответната страна за договорни клаузи даващи възможност на кредитора за капитализиране на лихви не се установява. Клаузите на чл.18,1 и чл.18,2 от договора сочат на възможността за начисляване на неустойка за забава върху просрочена възнаградителна лихва и главница, което не сочи на начисляване на лихва върху лихва.

Клаузата на чл.19,2 предвижда, че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл.18,2, като съдържанието на текста касае предсрочно изискуемо вземане, в случай на упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

По отношение възражението на ответника за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл.14 от ЗПК следва да се отбележи, че към датата на сключването на договора от 22,08,2006год. ЗПК/отм./ не е действащ /ДВ бр.53/30,06,2006год., влязъл в сила на 01,10,2006год./. Приложими са нормите на Закона за защита на потребителите в редакция ДВ бр.59/21,07,2006год./

Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С доклада по делото на страните е указано, че евентуална неравноправност на клаузите на процесния договор ще бъде обект на преценка, като им е дадена възможност да изразят становище в тази насока.

В чл. 7 от договора е предвидено, че дължимата от кредитополучателя лихва е в размер, определян периодично от кредитора. В изр.2 е посочено, че промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните.