Решение № 97 от 28.07.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Оряхово, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.Б.Х. при участието на секретаря Г.Ц.Ц като разгледа докладваното от Д.Б.Х. Гражданско дело № 20261460100327 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. О. К., ЕГН ********** от гр.Мизия против „Изи Асет Мениджъмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

Предявени са искове с правно основание:

1. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Н. О. К. и "Изи Асет Мениджмънт" АД, Договор за паричен заем № 5486312 от 30.06.2025 г.

2. чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Н. О. К. и ”Файненшъл България” ЕООД, Договор за гаранция № 5486312 от 30.06.2025 г.

3.чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на първия ответник "Изи Асет Мениджмънт" АД, да заплати на Н. О. К. сумата от общо 1249,35 лева или 638,78 евро надвнесена над главницата по сключения между страните нищожен договор за паричен заем № 5486312 от 30.06.2025г. ведно със законна лихва за забава от депозирането на ИМ до окончателното й изплащане.

С исковата молба се твърди че:

Между ищеца като заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател е сключен договор за паричен заем № 5486312 от 30.06.2025г. по силата на който дружеството е предоставило на ищеца заем в размер на 1500 лева, при фиксирани ГЛП от 45.00 % и ГПР от 56.50 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1826,40 лв, като сумата включвала главница и лихва, платима на 10 вноски от по 182,64 лв.

Сочи се, че на същата дата, 30.06.2025 г., ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранция № 5486312 с „ФАЙНЕНШЪЛ 1

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 във връзка с договора за паричен заем и с оглед отпускането му. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за паричен заем. В договора е било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 1273,60 лв., което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Считат този договор е недействителен.

Твърди се, че Договор за паричен заем № 5486312 е нищожен. Сочи се, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. Г, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Излагат съображенията си.

Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и К него не е включено възнаграждението за поръчител.

Твърди се, че ищцата е изплатила изцяло кредита като предсрочно е внесла сумата в размер на 1405,72 евро или 2749,35 лв. Сочи се, че по един нищожен договор заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай.

Претендират разноски.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, от ответниците са постъпили отговори на исковата молба, както следва:

1.От „Изи Асет Мениджъмънт“ АД с който изразяват на първо място становище, че исковата молба е нередовна поради липса на пълномощно от пълномощника на ищцата. Като самостоятелно основание сочат за нередовност незаплатени такси по исковете от ищеца.

Оспорват изцяло твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор за паричен заем. Договорът за паричен заем бил валиден и сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Сочат, че годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Излагат мотивите си.

По основателността на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД Считат претенцията на ищеца да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати недължимо платени суми по договора за паричен заем в размер на 2

638,78 евро за неоснователна, а твърдението му недоказано.

Претендират разноски, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2.От „Файненшъл България“ ЕООД изразяват на първо място становище, че исковата молба е нередовна поради липса на пълномощно от пълномощника на ищцата и липса на документ за платена държавна такса.

Твърди се, че договорите за предоставяне на гаранция, по които дружеството е страна, са действителни, тъй като отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са сключени валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Излагат мотивите си.

Претендират разноски, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Дружествата – ответници претендират разноски, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. От пълномощника адв. Л. Б. е постъпила молба по хода на делото, направено е искане с правно основание чл. 214 ГПК за изменение размера на осъдителния иск. В съдебното заседание съдът на основание чл.

214 ГПК е допуснал изменение на предявеният иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, като същия да се счита за предявен в размер на 770.17 евро.

Ответниците не се явяват и не се представляват.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца и първия ответник „Изи Асет Мениджъмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 5486312 от 30.06.2025г. Ищеца Н. О. К., в качеството й на „заемател е получила заем в размер на 1500 лева, при следните параметри, описани в чл.2 от договора: размер на месечна погасителната вноска - 182.64 лева, срок на заема: 10 месеца, брой вноски 10, дата на първа вноска - 31.07.2025г., краен падеж 27.04.2026г., ГЛП 45%, обща дължима сума 1826.40 лева и ГПР 56.50 %.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1.

Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет 3

Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от „Редовен“; Поръчителя подписва договор за поръчителство.

2.

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

3. одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На 30.06.2025 г. между ищцата и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5486312.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1273.60 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 127.36 лева. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора „Изи Асет Мениджъмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищеца е получил с подписването на договора уговорената сума 1500 лв., с част от която е рефинансиран предходен кредит. Заемателят е внесъл по кредита общо 3006.33 лв/1537.11 евро, с който е погасена изцяло главницата в размер на 1500 лв, договорна лихва 326.32 лв и поръчителство 1199 лв. От СЧЕ се установя, че ГПР след включване на дължимите възнаграждения по договор за поръчителство е в размер на 491.64% и многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните не се спори, че между Изи Асет Мениджъмънт“ АД и Н. О. К. е сключен Договор за паричен заем № 5486312 от 30.06.2025г.

Не се спори, че между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца е сключен Договор за предоставяне на гаранция№ 5486312 от 30.06.2025г.

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „Изи Асет Мениджъмънт“ АД

На второ място е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК против „Файненшъл България“ ЕООД.

И по чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на първия ответник "Изи Асет Мениджмънт" АД, да заплати на Н. О. К. сумата от общо 770.17 евро надвнесена над главницата по сключения между страните нищожен договор за 4 паричен заем № 5486312 от 30.06.2025г. ведно със законна лихва за забава от депозирането на ИМ до окончателното й изплащане.

Предявените искове са допустими, а разгледани по същество съдът намира за основателни.

Съдът приема, че процесният Договор за паричен заем № 5486312 от 30.06.2025г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 5486312 от 30.06.2025г.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.