Акт № 170 от 10.11.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Оряхово, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100519 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Ю. М. И. с ЕГН:**********, с адрес: с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца ул. ”Хан Аспарух” №48, чрез адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „Триадица“ №5Б, ет.3, офис №311, с която е предявила кумулативно обективно съединени искове против „Ф.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Ю. М. И. с ЕГН:********** и „Ф.” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният между тях Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г. е нищожен;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден „Ф.” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на Ю. М. И. с ЕГН:********** от с. Селановци, общ. Оряхово, сумата от 208,60 евро /двеста и осем евро и 60 цента/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2026г. до окончателното й изплащане, представляваща платена на отпаднало основание по нищожен Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г. сума.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищцата Ю. М. И. твърди, че на 24.09.2024 г. е сключила с ответника „Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, Договор за предоставяне на финансови услуги № 1386612, по силата на който й е предоставен потребителски кредит в размер на 800 лв., при фиксиран ГЛП 5,12 % и посочен ГПР 49,93 %, като общата 1 дължима по договора сума е определена на 840,96 лв., включваща главница и договорна лихва.

Ищцата твърди, че едновременно със сключването на договора за кредит е била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „Multitude Bank p.l.c.“, като за обезпечаването на задълженията й по кредита е било предвидено възнаграждение в размер на 367,04 лв.

Според ищцата посоченото възнаграждение представлява част от общите разходи по кредита, независимо че формално е уговорено в отделен договор и в полза на различно от кредитора лице.

Поддържа се, че възнаграждението за гаранцията не е включено при изчисляването на ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, поради което посоченият в договора ГПР от 49,93 % не съответства на действителния размер на разходите по кредита.

Ищцата счита, че по този начин е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Сочи се също нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика.

Ищцата твърди още, че договорът за гаранция има само формално самостоятелен характер, а по същество представлява част от кредитното правоотношение и има за цел да осигури допълнително възнаграждение за кредитора.

Посочва, че гарантът е бил предварително определен от кредитора, че възнаграждението е следвало да бъде заплащано чрез кредитора заедно с погасителните вноски и че действителният икономически ефект от конструкцията е получаване от „Ф.“ ЕООД на допълнителен приход от 367,04 лв.

Поради това ищцата счита договора за гаранция за нищожен, включително като сключен в нарушение на закона и при заобикаляне на закона.

Като последица от нищожността на договора за кредит ищцата поддържа, че дължи единствено чистата стойност на предоставения кредит – 800 лв., без договорна лихва и други разходи, а всички суми, платени над размера на главницата, са получени без основание и представляват неоснователно обогатяване на ответника.

С исковата молба се иска:

1. да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, Договорът за предоставяне на финансови услуги № 1386612 от 24.09.2024 г., сключен между Ю. М. И. и „Ф.“ ЕООД;

2. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Ф.“ ЕООД да бъде осъдено да 2 заплати на ищцата 208,60 евро, представляващи твърдяното надплатено над размера на предоставената главница по нищожния договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Ответникът не спори, че на 24.09.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1386612, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 800 лв. със срок за погасяване 45 дни.

Посочва, че с договора е било предвидено обезпечаване на кредита чрез поръчителство, като кредитополучателят е избрал за поръчител „Multitude Bank p.l.c.“ (Малта).

На първо място ответникът оспорва твърдението, че предоставянето на гаранция от „Multitude Bank p.l.c.“ е било задължително условие за отпускане на кредита. Поддържа, че ищцата доброволно е избрала този начин на обезпечение, като е имала възможност да посочи собствен поръчител или да избере предложения от кредитора гарант. Според ответника това обстоятелство е било изрично посочено както в електронния формуляр за кандидатстване, така и в предоставената преддоговорна информация.

Ответникът поддържа, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищцата и „Multitude Bank p.l.c.“, по което „Ф.“ ЕООД не е страна. Поради това счита, че евентуалните претенции относно действителността на договора за гаранция следва да бъдат насочени срещу неговата страна – гаранта.

Твърди се също, че преди сключването на договора ищцата е получила Стандартния европейски формуляр, договора за кредит и договора за гаранция, в които били посочени условията на кредита, начинът на обезпечаването му и дължимото възнаграждение на гаранта.

След като се запознала с документите, ищцата потвърдила сключването на договора посредством SMS код. Поради това ответникът счита, че не са налице предпоставки за заблуждаваща търговска практика, както и за неравноправна договорна клауза.

Ответникът оспорва и твърдението за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че възнаграждението по договора за гаранция не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Според него гаранцията е самостоятелна възмездна услуга, предоставяна от трето лице, която е избрана от самия кредитополучател. Посочва се, че на ищцата е била предоставена необходимата преддоговорна информация и е било предоставено право на отказ от договора в 14-дневен срок, което тя не е упражнила.

3

В заключение ответникът твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не са подкрепени с годни и достатъчни доказателства, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди в полза на „Ф.“ ЕООД направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г., сключен между ответника „Ф.“ ЕООД с ЕИК:********* от гр. София – „заемодател“ и ищцата Ю. М. К. /И./, в качеството на „заемател“, последната е получила сумата в размер на 800 лв.

/осемстотин лева/, като е поела задължение да я върне в срок от 45 /четиридесет и пет/ дни, с падежна дата 08.11.2024г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40,96 % и ГПР 49,93%, като дължимата лихва за целия период е в размер на 40,96 лв.

/четиридесет лева и 96 ст./ или общо дължимата сума по кредита е в размерна 840,86 лв. /осемстотин и четиридесет лева и 86 ст./.

Установява се от чл.6 на посочения Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г., че страните се съгласяват кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на кредитора.

В чл.8 от договора, кредитополучателят е дал съгласие, предоставеният му от кредитора „код за потвърждение“, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

В чл.2 „Дефиниции“ от представените по делото и приложими към договора за кредит Общи условия е дадено определение на понятието „Код за потвърждение“, а именно персонален код, предоставян на всеки кредитополучател, който ще се използва във взаимоотношенията между страните, в това число, но не само за сключване на Договора за потребителски кредит и приемане и подписване на общите условия, а кодът за потвърждение ще има силата на електронен подпис на кредитополучателя по силата на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Посочено е, че страните заявяват изричното си съгласие да признават кода за потвърждение на кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му с кредитора.

4

Видно от Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г., сключен между ответника „Ф.“ ЕООД с ЕИК:********* от гр.

София – „заемодател“ и ищцата Ю. М. К. /И./, в качеството на „заемател“, същият е подписан от последната на 24.09.2024г..

По делото са представени, освен договора за кредит и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.“ ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние, но и Преддоговорна информация, Справка за получени плащания, СЕФ и Договор за гаранция /поръчителство/ от 24.09.2024г..

Представена е Справка за получени плащания от „FERRATUM“ по Договор за потребителски кредит №1386612 от 30.10.2026г. от Ю. М. К. /И./ от която е видно, че по посочения договор са внесени сумите, както следва: главница – 800 лева; лихва – 40,96 лева и плащания, съгласно Тарифата и Общи условия – 0,00 лева.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният с „Ф.” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София Договор за предоставяне на финансови услуги № 1386612 от 24.09.2024 г. е нищожен, респективно клаузата за заплащане на такса /банкова гаранция към фирма партньор/ в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на твърдените основания, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на 208,60 евро /двеста и осем евро и 60 цента/.

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца Ю. М. К., по силата на което има право да задържи получената сума размер на 208,60 евро /двеста и осем евро и 60 цента/.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.

Съдът с доклада по делото прие за безспорен между страните факта, че са били обвързани от облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г., в който е предвидена клауза за заплащане на поръчителство /такса банкова гаранция към фирма партньор/.

Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

5

От сключения между страните по делото Договор за предоставяне на финансови услуги №1386612 от 24.09.2024 г., се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Разпечатката съдържа 53 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/191d1dd1-dbe7-4bdb-8fb7-40caa831f7ac