Решение № 45 от 15.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пазарджик, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220101717 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Ю. Ю. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****, чрез адв.С. М. от АК-Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“***** против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*****, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 05.06.2023г. между него от една страна, като потребител и от друга страна „Кредирект“ ООД, като търговец и заемодател е сключен договор за Потребителски кредит №873904 от 05.06.2023г., по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 350 лева, а потребителят се е задължил да върне получените в заем парични средства заедно с уговорената възнаградителна лихва на 05.07.2023г. при посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от 44% и годишен процент на разходите в размер на 54.96%.

Посочено е, че общата сума за плащане по договора от страна на потребителя е 362.83 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за фиксиран лихвен процент.

Сочи, че в разпоредбата на чл.18 ал.4 от договора е предвидена такса за 1 допълнителна услуга по експресно разглеждане на искане за кредит в размер на 484 лева.

Ищецът твърди, че към настоящия момент е заплатил изцяло задълженията си по договора, включително и е заплатил сумата от 484 лева като такса за експресно разглеждане, която твърди да е получена от ответното дружество без основание, поради недействителността на основание чл.146, във връзка с чл.143 от ЗЗП, евентуално нищожността на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД на разпоредбата на чл.18 ал.4 от договор за потребителски кредит №873904 от 05/06/2023г.

Твърди, че преюдициален за осъдителния иск се явява въпросът за действителността на горепосочените клаузи от договора.

Сочи, че разпоредбата на чл.18 ал.4 от договора противоречи пряко на разпоредбата на чл.10а от ЗПК, която предвижда, че такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита от страна на потребителя не могат да се изискват.

Твърди, че освен това няма никаква яснота относно т.нар. допълнителни услуги и какво е тяхното съдържание и каква насрещна престация е получил за тях потребителя, който не е информиран за същността на предлаганата услуга - експресно разглеждане преди сключването на договора.

Предвид липсата на уведомяване на потребителя и вземане на информирано съгласие за същността на допълнителната услуга със сключването на договора са му наложени клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, като предвижда цената да се определи при предоставянето на услугата, което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 и т.13 от ЗЗП.

Моли да се вземе предвид приетото в Решение на СЕС по дело С321/22г., в което е прието, че член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото проверката на евентуалната неравноправност на клауза, посветена на извънлихвени разходи, от сключен между продавач или доставчик и потребител договор за заем не се изключва по силата на член 4, параграф 2 във връзка с член 8 от тази директива, неравноправността на такава клауза може да се установи, поради предвиждането в нея на плащане от потребителя на 2 такси или комисиона в явно непропорционален размер спрямо услугата, предоставяна като насрещна престация.

Счита, че сумата за заплащане на такса от 484 лева при заем от 350 лева е явно непропорционална, поради което и предвидената такава такса в чл.18 ал.4 от договора представлява неравноправна клауза по националното ни законодателство и по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Твърди, че предвидените такси представляват скрити възнаграждения за търговеца, или скрита лихва, която не е посочена и взета предвид при определяне на годишния лихвен процент по кредита, поради което и договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди, че платената сума от 484 лева, платена като такса за експресно разглеждане е получена от ответника без основание и следва да бъде върната обратно.

Моли съда да осъди „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„***** да плати на Ю. Ю. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.„***** сумата от 484 лева, представляваща получени без основание по нищожна на основание чл.146, във връзка с чл.143, т.10 и т.13 от ЗЗП, евентуално на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, разпоредба на чл.18 от договор за потребителски кредит №873904/05.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното удовлетворяване на главницата.

Претендира разноски.

Сочи банкова сметка за изпълнение.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника, с който оспорва исковата молба като неоснователна.

Оспорва осъдителния иск като неоснователен и недоказан по размер и основание. Твърди, че претенциите на ищеца за осъждане на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 да му възстанови сума в размер на 484 лева, като платена без основание, са неоснователни.

Сочи, че таксата за експресно разглеждане по договора е в размер на 121,17 лева, което е видно от чл.3 ал.2, т.10 и т.4.3 от Част III, от Стандартния 3 европейски формуляр. Посочената сума в размер на 484 лева е общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и такса експресно разглеждане.

Представя справка за движенията по кредита, която съдържа всички плащания по договора и разпределяне на сумите. Сочи, че от нея се вижда, че ищецът е направил само едно плащане по договора и то в размер на 350 лева на 13/06/2023г. Така направеното плащане е в размер единствено на главницата по договора.

Твърди, че с оглед на изложеното осъдителният иск е напълно неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не е налице твърдяното разместване на блага.

Твърди, че действителността на всички клаузи на договора, в това число на таксата за експресно разглеждане, е обусловена от това, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) по реда, на който е сключен договорът. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем №873904 от 05/06/2023г., който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития по кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения му на 05/06/2023г. в 10:25:09ч. на посочен електронен адрес Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

Твърди, че оспорената такса за експресно разглеждане е възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга е незадължителна, съответно за включването й в предмета на услугата предоставяне на кредит ищецът е изразил изрично желанието си, за което свидетелства позиция 14 от Лог файла. Същата не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да получи искания от него кредит и без услугата за експресно разглеждане, но осъзнато е избрал краткия срок за разглеждане на искането си. Същото е подадено в информационната система на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 202531869 4 на 05/06/2023г. в 10:25:09 ч., договорът за кредит е изпратен на ищеца в 11:00:17 ч., а сумата е преведена на ищеца в същия ден в 11:24:36ч. От това се вижда, че ищецът е получил допълнителната услуга - експресно разглеждане в рамките на 35 минути. Дружеството е изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане на искането за кредит, за което е получил предварително определената и одобрена от кредитополучателя такса в размер на 121,17 лв., която в съотношение с предоставения заем и бързото му администриране не следва по никакъв начин да е представлявала такова затруднение за ищеца, което да го поставя в неравноправно положение, оправдаващо иницииране на настоящото производство. Видно от Част III, т.4.3 от Стандартния европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищецът се е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, която е избрал по свое собствено желание, и е бил напълно наясно, че дължи заплащане за предоставянето му от страна на „Кредирект“ ЕООД. Доколкото в настоящото производство, се оспорва действителността на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане и на целия договор, но в същото време е платена сума, равняваща се единствено на главницата, всъщност става ясно, че потребителят е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Очевидно е изтеглил заем от дружеството, с единствената цел да се обогати от последващото съдебно производство, което поведение намира за злоупотреба с право, противоречащо на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл.3 ГПК. Твърди, че от поведението на ищеца може да се направи обоснован извод, че е кандидатствал за кредит, избирайки услугата за експресно разглеждане, не защото е имал нужда от бързо разглеждане или дори от отпуснатата сума, а защото е искал да увреди кредитора си като инициира производство, по което да му бъдат присъдени разноски.

Възразява, че твърденията на ищеца за неравноправност на процесната клауза са несъстоятелни. Видно от представения лог файл, искането за кредит, СЕФ и предварително приетите Общи условия и противно на твърденията в исковата молба, ищецът се е запознал предварително с дължимата такса са експресно разглеждане и с конкретните финансови ангажименти, които ще поеме пред кредитодателя, респективно му е предоставена възможността да 5 прецени дали да се обвърже с тях. Като е могъл да не се задължава с условията по предоставения кредит, на всеки етап преди сключването на договора.

Възразява, че неоснователно е твърдението, че избраната от потребителя такса противоречи на чл.143 ал.2, т.19 ЗПК. Таксата е фиксирана и е в размер на 121,17 лева. Същата е посочена ясно както в СЕФ, така и в договора, предвид това не може да се твърди, че кредитополучателят не е могъл да предвиди икономическите последици от процесната клауза.

Твърдението за недействителност на договора в цялост са неоснователни по изложените по-горе съображения. Следва да се отбележи, че дори и договорът да бъде обявен за недействителен, то съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи да върне и в този случай предоставената главница.

Моли съда да отхвърли предявените от Ю. Ю. Ш., с ЕГН ********** претенции като неоснователни.

Моли да им бъдат присъдени извършените в хода на настоящето производство разноски от ответното дружество.

Представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Искът е допустим, тъй като е предявен о т страна по едно договорно правоотношение срещу другата страна по това правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, тъй като при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.