Решение № 234 от 27.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Шумен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно гражданско дело № 20263600500315 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящето дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба с рег. № 4160/20.04.2026 г., депозирана от „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК: 207140327 гр.

София, представлявано от Ц.К. – изпълнителен директор, чрез пълномощника ст. юрисконсулт И.И. против решение с рег. № 100/22.03.2026 г. по гр. д. № 1178/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че с оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. Сочи, че изчисления ГПР включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредите. Твърди, че годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Счита, че изводът на съда, че уговорената в договора неустойка за предоставяне на обезпечение следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите е неправилен, като посочва, че неустойката по своята правна същност не представлява елемент от цената на кредита, а санкционна последица при неизпълнение на договорно задължение, като нейното възникване е поставено под условие и зависи изцяло от 1 бъдещо и несигурно поведение на кредитополучателя, поради което същата няма как да бъде включена в ГПР, който по закон следва да отразява разходите по кредита към момента на сключване на договора, а не хипотетични такива при евентуално неизпълнение. Излага подробни мотиви в тази насока. Сочи, че е предоставил необходимата преддоговорна информация на клиента. Излага, че финансовият продукт „Бяла карта“ е револвиращ кредит, като кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвоят сумата.

Жалбоподателят, моли, окръжния съд да постанови решение, по силата, на което да отмени изцяло решение с рег. № 100/22.03.2026 г. по гр. д. № 1178/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна Г. М. С. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба и отговора доводи, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Окръжен съд – Шумен, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 1178/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по предявени от Г. М. С. срещу „Аксес файнанс“ ООД, ЕИК: 202806978, в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит „Бяла карта“ № ........... от 11.03.2017 г., поради противоречие със закона и добрите нрави, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.21 и чл.22 от договора, поради неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави.

В исковата молба, ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“ № ........... от 11.03.2017 год. за сумата от 700 лева, при срок за погасяване от 6 години, размер на възнаградителната лихва от 43,2 % и ГПР от 45,9 %. Сумата е усвоена от ищеца напълно. След 11.03.2025 год. разполагаемият лимит е увеличен на 1 300 лева.

Съгласно чл.15 и чл.16 от Договора кредитополучателят се задължавал да предостави допълнително обезпечение – поръчителство, а при неизпълнение на задължението дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която се начислявало за всяко неизпълнение на задължението за плащане. Ищецът счита, че задължението за неустойка е породено от неравноправна клауза, поради което е нищожна, както и че нарушава добрите нрави. Намира същата евентуално за прекомерна. Счита, че уговорената неустойка, която възниква от неизпълнение на задължение за учредяване на допълнително обезпечение за кратък срок от три дни не отговаря на изискванията за добросъвестност и поражда се допълнителна облага за кредитора – печалба, наред с тази от възнаградителната лихва, която следва да бъде включена в ГПР. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД, доколкото е налице значително несъответствие между правата и задълженията на страните и неравноправно третиране на икономически слабия участник в правоотношението. Допълнително излага доводи, че неустойката следва да бъде включена в ГПР и че неточно посоченият размер на ГПР се приравнява на липсата на ГПР, водеща до нищожност на кредитната сделка. Излага, че уговорената неустойка е нищожна, тъй като нарушава принципите на справедливост, добросъвестност и облагодетелства едната страна за сметка на другата. Изразява и съображения, че процесната неустойка заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, доколкото наред с обезщетението в размер на законната лихва се добавя още едно плащане, поради неучредено обезпечение. Ищецът признава, че напълно е усвоил сумата от 1 300 лева, а за период от 12 месеца е внесена сума в размер на 1 897,98 лева, а към датата на депозиране на исковата молба се дължи сума в размер на 1 516,57 лева, което сочи на дисбаланс, от който е увреден потребителят. По изложените съображения моли за уважаване 2 на иска за недействителност на процесния договор за кредит, а при евентуалност моли за прогласяване на клаузите на чл.21 и чл.22 от процесния договор за кредит за нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Разяснява, че ползваната финансова услуга от ищеца е револвиращ кредит, който се ползва чрез платежен инструмент – кредитна карта, при който потребителят сам решава кога, как и каква сума да усвои, срещу заплащане на възнаградителна лихва. Не се спори, че между двете страни е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ........... от 11.03.2017 год. за сума от 700 лева, която е увеличавана нееднократно, като последно размерът на разполагаемия ресурс е достигнал до 1 300 лева, считано от 11.03.2025 год. Оспорва доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи на което и да е основание. Намира за действителна уговорената възнаградителна лихва. Счита, че уговорката за лихва не ограничава правата на потребителя, нито осигурява повече права за кредитора, още повече не е налице и противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. При евентуалност сочи, че следва да се направи редукция на възнаградителната лихва до трикратния размер на законната лихва и нищожна да бъде обявена само горницата над този размер до действително уговорения процент от 43,20 %. Изразява становище, че финансовата институция е действала добросъвестно като е предоставила преддоговорната информация на своя клиент. Намира за неоснователна е и претенцията за нищожност на неустойката. Намира, че възникването на неустоечното задължение изцяло зависи от поведението на потребителя и като хипотетично и условно не следва да бъде част от компонентите в ГПР. Изразява, че доколкото финансовият продукт е познат отлично на ищеца и същият е имал възможност да се запознае с неговото съдържание преди сключването му, то следва да се приеме, че предявените от него искове са неоснователни.

С решение с рег. № 100/22.03.2026 г. по гр. д. № 1178/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, съдът е прогласил нищожността на Договор за кредит „Бяла карта“ № ........... от 11.03.2017 год., сключен между Г. М. С., ЕГН: **********, с адрес в село Енево, улица „.......... № 4 и „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД, ЕИК: 202806978, седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, ж.к. „..........., улица „............ № 1, блок № 9, ет. № 2, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция не се явяват страните и не изразяват становище.

Видно от приложения договор за кредит „Бяла карта“, същият е сключен на 11.07.2017 г. между страните. Съгласно разпоредбите му ответникът – кредитодател се задължил да предостави на ищеца-кредитополучател револвиращ потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит от 700 лева (357,90 евро), срещу задължението за възстановяване на кредитора на заетите средства и заплащане на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 43,20 % и дневен такъв от 0,12 %, начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на календарния месец от 30 дни, както и такси за ползване на платежния инструмент, съгласно Тарифа, поместена в Общите условия на издателя му „Интеркарт Файнанс“ АД към Рамков договор за предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта Finance/iCard, представляващ неразделно към индивидуалното съглашение Приложение № 1. В чл. 4 от Договора е договорено годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 45,9 %, изчислен при взмена предвид на следните допускания: незабавно усвояване на пълния кредитен размер след активация на картата, изправност на кредитополучателя и начисляване на лихвата и други разходи в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно договорните клаузи.

Съгласно чл. 16 от Договора, при неизпълнение на текущо задължение на падеж, ищецът - заемател се задължава да предостави на ответника - заемодател в срок до три дни от падежа обезпечение във вид на поръчителство от лице, което едновременно отговаря на 3 редица изисквания: да е на възраст над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да е не по малък от 1 500 лева; да работи от минимум шест месеца по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ АД и да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или да има такава със статус „Редовен“. Отговорността му за неизпълнение е уредена в чл. 21 от договора, където е предвидено дължимост при неосигуряване на поръчител в срока по чл. 16 от договора на неустойка, която е в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена е в общото задължение, начислява се на 6-то число на всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение и не участва при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; при забава на което и да е парично задължение – разходи за действия по събирането му от 2,50 лева за всеки ден до изплащането му и законната лихва за всеки ден просрочие, а при предсрочна изискуемост – и еднократна такса от 120, 00 лева за покриване разноските за дейността на лице/служител по администриране на извънсъдебното удовлетворяване.