Решение № 4807 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4807 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20265330101087 по описа за 2026 година

Предявени са, с оглед направеното изменение на иска, обективно съединени искове на И. С. К., ЕГН **********, чрез адв. ***** от АК – В., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, за признаване за установено, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****** г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал 1, т.9 и т.10 ЗПК, както и за осъждането на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пред. I ЗЗД да върне на ищцата платените без основание суми в размер на 1463,80 евро, ведно със законната лихва от 10.02.2026 г. – датата на исковата молба до окончателното им погасяване.

В исковата молба се твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, както и че платените извън главницата суми подлежат на връщане. Иска се присъждане на разноски.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който възразява за и неоснователност на иска.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, че на 8.12.2024г. между страните, е сключен Договор за потребителски кредит № ***** за сумата от 2500 лв., при уговорен годишен лихвен процент от 50,00 % и посочен в договора ГПР от 63,16 %. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира, действителният размер на ГПР по кредита е 269,36 %, а не посочения в договора, като този процент е изчислен ан база всички дължи такси, лихви и неустойки. По кредита ищцата е заплатила общо 5362,04 лева, като сумата от 2862,94 лева, или 1463,80 евро, е платена над размера на предоставената главница.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно 1 посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи, преки или косвени, включително лихви, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Целта на това изискване е потребителят още при сключването на договора да разполага с ясна, точна и пълна информация относно действителната икономическа тежест на поетото задължение.

В случая наред с договорната лихва са предвидени допълнителни неустойки и такси.

Независимо от използваното наименование, тези плащания представляват разход, непосредствено свързан с кредитното правоотношение, който съществено увеличава цената на предоставения финансов ресурс. Посоченият в договора ГПР не отразява действителната икономическа тежест на кредита и не предоставя на потребителя вярна информация относно общия размер на разходите, които следва да понесе. По този начин потребителят е лишен от възможността да извърши информирана преценка за икономическите последици от сключването на договора. Нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е скрепено от законодателя с недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В същия смисъл относно необходимостта посоченият в договора ГПР да отразява действителните разходи по кредита е и практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

При установената недействителност приложение намира специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него. В случая предоставената главница е в размер на 2500 лв., а ищцата е заплатила общо 5362,94 лв. Следователно платената над чистата стойност на кредита сума от 2862,94 лева, или 1463,80 евро, е получена без основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Доколкото установеният размер на надплатената сума покрива изцяло предявената осъдителна претенция, искът следва да бъде уважен в пълния му размер.

По отношение на разноските съдът съобрази, че същите се присъждат съобразно изхода на делото и при спазване на правилото на чл. 78 ГПК. Ищцата претендира общо 1062,13 евро, от които 202,13 евро държавна такса, 210 евро възнаграждение за вещо лице и 650 евро адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

С оглед обективното съединяване на исковете и различните им цени направените разноски следва да бъдат разпределени между тях съобразно първоначално предявените претенции. Така към установителния иск по чл. 22 ЗПК се отнасят разноски в размер на 665,46 евро, а към осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – в размер на 396,67 евро.

При определяне на разноските по осъдителния иск следва да се отчете обстоятелството, че първоначално същият е предявен за сумата от 1887,51 евро, но впоследствие е намален до 1463,80 евро. Доколкото производството по отношение на разликата е прекратено вследствие оттегляне на претенцията, ищцата няма право на разноски за тази част. Ето защо разноските, отнесени към осъдителния иск, следва да бъдат присъдени съразмерно на размера, за който искът е поддържан и уважен. Съобразно това на ищцата се дължат 307,62 евро разноски по осъдителния иск.

Предвид уважаването на установителния иск и на осъдителния иск в намаления му размер, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 973,08 евро от претендираните 1062,13 евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на И. С. К., ЕГН ********** против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******* е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал 1, т.9 и т.10 ЗПК

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на И. С. К., ЕГН ********** сумата от 1463,80 евро, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № ****** , ведно със законната лихва от 10.02.2026 г. – датата на исковата молба до окончателното им погасяване.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на И. С. К., ЕГН ********** сумата от 973,08 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3