Определение № 6698 от 17.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6698 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110144544 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

Съдът следва да посочи, че намира спора за потребителски поради което са приложими специалните правила за подсъдността по чл. 113 от ГПК. След направена справка по НБД съдът установи, че настоящият адрес на ищеца е в гр.София, поради което приема, че СРС е местно компетентен да разгледа спора.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2026г. от 10:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД, както следва:

1

Производството е образувано по искова молба на Н. Ф. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Трети март“ № 25, ет. 2, с която е предявил срещу „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Лендиво“ ООД да заплати на Н. Ф. Ч. сумата от 288,91 евро с левова равностойност от 565,05 лева, представляваща платени при изначална липса на основание суми въз основа на Договор за потребителски кредит № 244379 от 03.07.2025г., сключен от разстояние.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на 03.07.2025г. е сключил с „Лендиво“ ООД Договор за кредит № 244379 от разстояние, по силата на който му била отпусната заемна сума в размер на 800 лв., при ГЛП 36,00 % и ГПР 42,58 % срещу насрещното задължение в едномесечен срок да върне общо дължимата сума от 824 лв. Посочва, че в чл. 17 от процесната сделка било предвидено задължение в 3-дневен срок да предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение била дължима неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение. Поддържа, че клаузата на чл. 27 от договора за кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото по естеството си неустойката представлявала допълнителна икономическа облага за кредитора. Инвокира доводи, че оспорената неустойка излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Счита, че чрез оспорената уговорка се заобикаля и нормата на чл. 44, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, при което същата се кумулира с мораторната лихва. Клаузата, регламентираща неустойката, е и неравноправна, тъй като е изготвена предварително и едностранно и води до значително неравновесие между правата и задълженията на съдоговарящите. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е изцяло нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в сделката ГПР не отговарял на действителния такъв. Навежда доводи, че в ГПР следва да бъде включена неустойката, тъй като представлява разход по кредита. Твърди, че в погашение на кредитното правоотношение е извършил плащания на обща стойност от 1 365,05 лв. Счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, поради което и сумата от 565,05 лв. се явява платена при изначална липса на основание. Моли за уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че потребителят се запознал с преддоговорната информация, като сам избрал условията и параметрите на договора за кредит. Релевира възражение, че ГПР е изчислен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Възразява, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в тази величина, тъй като същата е дължима при неизпълнение на задължение по договора, кредиторът не е бил наясно априори дали ще възникне основанието за нейното начисляване, поради което не представлявала разход по кредита. Счита, че неустойката е 2 действителна с доводи, че потребителят е разполагал с правото да се откаже от договора в 14-дневен срок, както и да предостави обезпечението, от който момент неустойката спирала да се начислява. Оспорва ищецът да не е бил запознат с условията на договора с доводи, че страните са обвързани от общо 6 договора за един и същи вид кредитен продукт. Поради изложените съображения счита осъдителната искова претенция за неоснователна. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване предаване на сумата от 565,05 лв.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горното обстоятелство в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си – наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че на 03.07.2025г. между Н. Ф. Ч. и „Лендиво“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 244379, по силата на който на кредитополучателя е отпусната заемна сума в размер на 800 лв. при ГЛП 36,00 % и ГПР 42,58 %, както и че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4