Акт № 6547 от 29.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6547 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Любомир Василев

Членове:Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100505845 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5845/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД ЕИК ********* гр. София /универсален правоприемник на първоначалния ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД/ срещу решение №4821 от 12.03.2026 г постановено по гр.д.№36099/24 г на СРС , 118 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се признае за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ЗЗД и чл.99 ЗЗД , че М. В. С. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 1000 лева, главница по договор за кредитна карта от 16.03.2009 г., сключен между ответницата и „Банка ДСК“ АД на 16.03.2009 г., ведно със законната лихва от 05.06.2015 г. до изплащане на вземането ; сумата от 219,31 лева договорна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 04.06.2015 г., и сумата от 0,56 лева мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2015 г. до 04.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 31915/2015 г. по описа на СРС, 118- ти състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на М. В. С. сумата от общо 150 лева разноски в заповедното производство и пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . С представените писмени доказателства и ССЕ са доказани договорни отношения и усвояване на суми по кредитната карта в размер на 1130 лева , като се дължат претендираната главница и лихви .

Извършването на двете цесии е доказано с представените договори и приложенията към тях.

1

Ответникът е уведомен за цесиите с връчване на приложения към исковата молба и представените по делото писмени доказателства . Самото уведомяване за цесията не изисква определена форма . Цесионерът е бил упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за цесията .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . ССЕ не доказва валидно възникнало непогасено вземане на въззивника . ДСК ЕАД е начислявало лихви и такси , които не могат да се установят какви са . Липсват уведомявания за цесиите , а съгласно чл.16 от Закона за потребителския кредит банката не е имала право да прехвърли вземанията си т.е. цесията е недействителна .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.03.2026 г и е обжалвано в срок на 06.04.2026 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа и правна страна по делото е установено следното :

На 16.03.2009 г. е сключен между ответницата и „Банка ДСК“ АД договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK-MTEL, съгласно изричното отбелязване в който на ответницата е издадена и предадена на 27.03.2009 г. кредитна карта ДСК Мтел силвър с №4283460000352207 с кредитен лимит 1000 лева.

Съгласно чл. 6 договорът се сключва за срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата , включително и в случаите на преиздаване, като след изтичането му се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако никоя от страните не го прекрати. Не се установява какъв е срокът на конкретно предадената според отбелязаното в договора кредитна карта.

С анекс от 01.11.2013 г. страните изрично са се съгласили, че клиентът /ответницата/ не е обслужвал редовно кредита си и той е станал окончателно изискуем /т. 2 от Анекса/ и Банката е упражнила предвиденото в Общите условия право да деактивира картата / т.3/.

Съгласно т. 4 от анекса клиентът е погасил всички дължими такси, лихви и минимални суми за револвиране на разрешения кредит по кредитната карта и правото му да ползва кредита е възстановено, като съгласно чл. 1 страните се споразумяват Банката да преиздаде картата на клиента със срок на валидност, посочен в Общите условия.

Според СРС по делото не се установява да е предадена визираната в Анекса преиздадена 2 карта, доколкото отбелязване в този смисъл липсва в съдържанието му, а отделен документ или други доказателства, от които да се доказва, фактическо предаване на картата не са ангажирани. Не може да се приеме, че е налице подновяване на облигационната връзка между страните въз основа на приложения Анекс.

Според СРС доколкото в анекса изрично е посочено , че кредитът е станал изискуем, то следва да се приеме, че най-късно на датата на подписване на анекса – 01.11.2013 г. всички вземания по него са с настъпил падеж.

Според приетата пред СРС ССЕ с кредитната карта по договора от 16.03.2009 г. са извършени усвоявания на суми в общ размер 1130 лева , от които на 31.03.2009 г. – 1000 лева, на 29.03.2012 г. – 100 лева и на 09.07.2012 г. – 30 лева. В периода от 30.04.2009 г. до 05.07.2012 г. са извършвани вноски за погасяване на задължения по кредита в размер на общо 816 лева и едновременно с това са начислени такси в размер на 253,90 лева и лихви в размер на 600,56 лева. На 20.12.2012 г. от страна на Банката е осчетоводено предсрочно прекратяване, след което крайното салдо по сметката е формирано от 1000 лева главница, 75 лева – такси и 93,46 лева – лихви, като общата сумата от 1168,46 лева е прехвърлена по друга кредитна линия. Впоследствие са установени плащания по кредита в размер на 400 лева, от които на 30.08.2013 г. – 300 лева и на 15.10.2013 г. – 100 лева и нови начисления на 156,07 лева – договорни лихви и 43,89 лева – наказателни лихви. Крайното салдо по сметката след приспадане на плащанията е – 900 лева главница и 68,42 лева – лихви.

Според ССЕ считано от 15.11.2013 г. е открита нова сметка, по която се отчита движението и е осчетоводено постъпване на плащания в размер на 90 лева и начисляване на 105 лева такси и 108,59 лева – лихви. В резултат е констатирано крайно салдо към 08.07.2014 г.

1092,01 лева, от които – 1000 лева главница, 29,26 лева такси и 62,75 лева – лихви. На 05.06.2015 г. е извършено отново осчетоводяване на предсрочно изискуем кредит със задължение в общ размер 1267,52 лева, от която 1000 лева – главница, 219.31 лева просрочена договорна лихва за периода от 20.03.2014 г. до 04.06.2015 г., 0,56 лева наказателна лихва за периода от 01.06.2015 г. до 04.06.2015 г. и 47,56 лева – такси.

Според СРС от така установените счетоводни записвания следва извод, че от страна на Банката са начислявани едностранно лихви и такси, които са включвани в главницата при приключване на сметките, като по този начин при прехвърляне на общата сума в нова сметка е извършвано начисляване на лихви и такси върху лихви и такси от предходни периоди /в този смисъл – видно е, че сочената „главницата“ при спадане до 900 лева към 15.11.2013 г. отново е увеличила размера си на 1000 лева към 08.07.2014 г./.

Според СРС от доказателствата по делото не се установява счетоводните начисления на „лихви“ и „такси“ на кои конкретно уговорени с договора вземания следва да съответстват. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от приложените към исковата молба Общи условия по договор за издаване на кредитна карта за усвоената част от кредитния лимит Клиентът заплаща лихва съгласно Условията. Посочените Условия съгласно Договора за кредит са негова неразделна част, но в рамките на производството същите не са ангажирани като доказателство по делото, поради което и не може да се приеме за установено, че в полза 3 на Банката са възникнали вземания за лихви в осчетоводените размери. Аналогично и по отношение на осчетоводените вземания за „такси“ – не се доказва конкретно основание за възникване на вземания за такива в сочените размери.

Според СРС доколкото не се доказва възникването на вземанията за лихви и такси, то всички постъпили суми по кредитната сметка в размер на 1306 лева (816+400+90) следва да се отнесат за погасяване на безспорно възникналото вземане за връщане на предоставената в заем усвоена главница от общо 1130 лева. Следователно не се установява наличието на валидно възникнало и непогасено чрез плащане вземане за главница по договора за издаване на кредитна карта от 16.03.2009 г. Не се установява възникването и на претендираните вземания за договорна лихва и „наказателна лихва“, като в рамките на периодите, за които се претендират по изложените вече съображения не може да се приеме, че е било продължено действието на договора от 16.03.2009 г., а дори и да е приложим същия предвид липсата на ангажиране на доказателства за приложимите Условия не се установява какви конкретно са уговорените задължения за договорна лихва и неустойка. По изложените съображения съдът намира, че претендираните вземания изобщо не са възникнали в полза на първоначалния кредитор – Банка ДСК АД. Поради това и същите не са могли да бъдат прехвърляни нито на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, нито на ищеца.

Според СРС за пълнота следва да се посочи и че от представените договори за цесия и части от приложения в табличен вид не може да се направи категоричен извод, че именно претендираните вземания са били прехвърлени. Видно от описанието във видимите части на таблиците освен имената на ответницата и посочени суми липсват индивидуализиращи данни за източника на вземанията, съответно не може само въз основа на посочените данни /и то изключително нечетливи в своята цялост/ да се приеме, че предмет на прехвърляне са вземания конкретно по процесния договор.

Според СРС ответницата не може да се счита за надлежно уведомена за цесията между Банка ДСК ЕАД и ОТП Факторинг България ЕАД, тъй като уведомление по чл. 99, ал. 3 ГПК не й е връчвано. По делото по реда на чл. 192 ГПК от Банка ДСК АД е постъпил договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.04.2016 г. и писмо, адресирано до ответницата от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД за уведомяване за цесията в качеството му на пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД. Тези книжа не са връчвани по делото на ответницата, като това, че са приобщени към доказателствения материал по делото, не е равнозначно на съобщаване на цесията на ответницата по смисъла на чл. 99,ал.

3 и ал. 4 ЗЗД. От друга страна не е ангажирано и пълномощно, с което на ОТП Факторинг България ЕАД да е предоставена представителна власт, каквото е уговорено с чл. 5.4. от пар.

5 от договора да му бъде предоставено. Поради това и дори да се приеме, че е извършено прехвърляне на процесните вземания от Банка ДСК АД /каквото както бе посочено съдът приема за недоказано/, то не може да се приеме за установено нито че цесионерът е надлежно овластен да уведоми длъжника за тази цесия, нито че такова уведомяване изобщо е достигнало до ответницата, вкл. в хода на делото и съответно съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето няма действие за длъжника. Поради това такова действие не би могло да има 4 и последващото прехвърляне от ОТП Факторинг България ЕАД на ищеца, макар уведомлението за него да е връчено с книжата към исковата молба.

Според СРС исковете за неоснователни .

Решението на СРС е правилно .

Трябва да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че ищецът не е доказал по безспорен начин възникването на процесните вземания и че същите съществуват към настоящия момент . Безспорно ответникът е усвоил суми по кредитната карта , както и е извършил плащания по нея /сами по себе си надхвърлящи усвоените суми/ . При това е било необходимо ищецът да установи всяко едно от плащанията за погасяване на какви вземания за главница , такси и лихви е отнесено и дали това е сторено законосъобразно и в съответствие с договорните условия .