Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 202 от 28.06.2025, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 284/2024
Вид
Решение № 202
Подписан
28.06.2025
В сила
26.07.2025
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Провадия, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100284 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени о т „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу З. З. Р., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ****** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1995,34лева, представляваща неизплатена главница за вноски с падежи от 27.10.2021г.- 28.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 04.08.2022г. до окончателното погасяване на задължението; 204,57лева, представляваща договорна лихва за периода 27.10.2021г. до 27.05.2022г.; 95,77лева, представляваща наказателна лихва за периода 27.10.2021г. до 27.05.2022г., което вземане произтича от Договор за издаване на кредитна карта № ****** от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2017г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 523/08.09.2022г. по ч.гр.д. № 947/2022г. по описа на ПРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта № ****** от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2017г. с разрешен кредитен лимит от 1875лева. С допълнителното споразумение са били договорени продължаване действието на договора и замяна на първоначално издадената кредитна карта с Mastercard cash. Уговорена е била в чл. 3, ал. 4 фиксирана възнаградителна лихва от 19,90%. На основание чл.9.6 ОУ се дължала и лихва за забава в размер на законната такава, в случай на неплащане на задължителната минимална погасителна вноска в срок.

Съгласно чл. 8.1 ОУ погасяването на задълженията е следвало да се прави въз основа на месечни извлечения изпращани от банката, съдържащи информация за размер на задълженията, размер на минималната вноска и срок за плащането й.

От 27.10.2021г. се твърди ответникът да е преустановил плащането на дължимите погасителни вноски, което дало основание банката да обяви вземането си за изцяло предсрочно изискуемо на 27.05.2022г., чрез връчена на ответника покана с даден срок за 1 доброволно изпълнение.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си, което обосновава и заявяване правата на кредитора пред съда. Като дължими се сочи да са останали 9 вноски.

Предвид наличие на изискуемо вземане от ответника, за събирането му ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК обосноваващо правния интерес от заявяване на иска. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен представител адв. З. назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

На първо място се възразява срещу процесуалната легитимация на ответника, с доводи ответникът да е сключил договор с Пощенска банка ЕАД. След това се оспорва съдържанието на договора, без конкретни доводи, както и това той да е сключен от представители на банката кредитор.

Твърди се, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост по настоящия процес, защото в представения договор е посочено лице за контакт и адрес, на който е следвало да бъде уведомен.

Счита договорът за нищожен, като твърди той да не е подписан от представител на ищеца. Оспорва и договорът да е подписан от ответника. Оспорва и сумата да е била усвоена от ответника.

Настоява договорените лихви и неустойки да са прекомерни, съответно в тази му част договорът да е нищожен. В евентуалност сочи, че искът е следвало да бъде предявен в 6-месечния срок от настъпване на предсрочната изискуемост, което обаче не е било сторено.

Настоява за по- ранна дата на предсрочната изискуемост. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.

Ответникът поддържа доводите и оспорванията направени с отговора.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по Договор за издаване на кредитна карта № ****** от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към него от 16.05.2017г., вземанията, по който ищецът твърди да са предсрочно изискуеми, която изискуемост е настъпила на 27.05.2022г., чрез връчена на ответника покана с даден срок за доброволно изпълнение.

Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 947/2022г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 947/2022г. по описа на ПРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите предмет на настоящата искова претенция.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор за издаване на кредитна карта № ****** от 26.07.2009г. и допълнително споразумение към 2 него от 16.05.2017г.; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница и лихви, и то в посочените от ищеца размери; че ответникът е уведомяван чрез месечни извлечения относно размера на дълга; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят е бил уведомен надлежно, респ. дата на уведомяване; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; падеж на задълженията; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; факти обосноваващи спиране/прекъсване протичане на давностния срок.

По възражението на ответника относно представителната власт на лицата, чрез които ищецът е договарял с ответника, съдът е взел отношение с определението по чл. 140 ГПК, приемайки, че няма да изследва този въпрос, поради недопустимост на възражението по арг. от т.2 на ТР 4/2015г. на ОСГТК на ВКС.

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е обявил за общоизвестен и поради това ненуждаещ се от доказване фактът, че банката, с която е сключен договорът от 2009г. ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е наименование на банката настоящ ищец, съобразно вписването по партидата на търговеца в ТР на 11.01.2013г.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

На 26.07.2009г. между „Юробанк и Еф Джи България” АД и ответника е сключен Договор за издаване на кредитна карта № ****** при Общи условия. С допълнително споразумение към него от 16.05.2017г., страните са се договорили издадената по договора карта да бъде заменена с кредитна карта, като старата ще е с активност до 14.07.2017г. вкл.

Кредитният лимит по новата карта не се променя. Съгласно чл. 3, всички непогасени задължения по старата карта се прехвърлят по баланса на новата. В ал. 4 на чл. 3 е разписано, че за всички суми усвоявани след подписване на споразумението, т.е след 16.05.2017г. ще се начислява фиксирана годишна лихва от 19,90%, съгласно ОУ. С подписване на споразумението, съгласно чл. 7, ответникът е декларирал, че е запознат и приема актуалните ОУ на банката за издаване и ползване на кредитни карти и Приложение № 1 към тях, приложими за новата карта, като същите се считат за неразделна част от договора и споразумението, и заменят изцяло ОУ и Приложение № 1 приложими за старата карта. В ОУ към споразумението са разписани трансакциите, които потребителят има право да извършва с картата; задълженията на банката да предоставя ежемесечни извлечения с обикновена или електронна поща отразяващи всички трансакции и операции извършени през съответния отчетен период; начин на погасяване на задълженията- изцяло или на части в срок посочен в месечното извлечение /дата на издължаване/; блокиране/деблокиране и активиране на картата; прекратяване на договорните отношения от всяка от страните; оспорване на трансакции и др. Картодържателят има задължение да заплати поне минималната месечна вноска, изчислена като процент от усвоения, но непогасен кредитен лимит към деня, в който приключва съответният месечен отчетен период, определена в Приложение № 1 към ОУ /чл. 8/. Ако не бъде изцяло погасено задължението до датата на издължаване, то картодържателят дължи лихва върху пълния размер на всички задължения, 3 която се начислява считано от датите и при условията на чл.10 /така чл. 9.2/. В чл. 9.3 е разписан редът на погасяване на отделните задължения. Съгласно чл. 10.1 картодържателят заплаща възнаградителна и други лихви посочени в Приложение № 1, конкретизирани в месечните извлечения. Лихвата се начислява ежедневно, като текущите задължения се умножат по приложимия ГЛП разделен на 360, но като задължение се добавя месечно. ГПР съгласно чл. 10.6 е посочен в Приложение № 1, като са упоменати и допусканията при формирането му. В чл. 18.1 е предвиден ред за подновяване на картата при изтичане срока на валидността й- автоматично, освен ако тя не е ползвана продължителен период от време от съображения за сигурност. В чл. 20 са разписани правата на банката, в случай че картодържателят не погасява задълженията си в срок, вкл. право за обяви вземането си за предсрочно изискуемо, ако не бъдат погасени минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Съгласно Приложение № 1 ГЛП е 19,90%, ГПР е 36,37% изчислен при кредитен лимит от 3000лева. Там са посочени по размери и отделните дължими такси за теглене и минималната месечна вноска- 3% от дължимата сума, но не помалко от 15лева.

Ответникът е оспорил страните да са обвързани от твърдяното облигационно правоотношение. Оспорил е автентичността на така коментираните документи в частта относно положените подписи за картодържател, поради което и понеже ищецът е заявил, че ще ползва от тях, по реда на чл. 193 ГПК е било открито производство по проверка на тяхната истинност. От заключението на в.лице Б. по допусната съдебно- почеркова експертиза, което съдът кредитира, като неоспорено и дадено от лице с нужната компетентност се установява, че подписите положени в графи „клиент“ са изпълнени от ответника. Оспорването е недоказано и съдът приема, че документите са автентични.

Следователно, процесният договор за банков кредит е валидно сключен.

За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. Р. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като неоспорено от страните и даващо отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето от съда в цялост. От него и разясненията дадени при изслушването му се установява следното: Усвояването на сумата по кредита е осъществено чрез теглене на суми от банкомат, плащания на ПОС терминал, подробно описани в приложение № 1 към заключението. Последното плащане по договора е от 15.10.2021г., като доколкото става дума за кредитна карта, с извършваните плащания са погасявани задължения за главница. Предвид на тези изводи на в.л. следва, че възраженията на ответника срещу усвояването на сумите са неоснователни. Относно задължението за главница, в.л. сочи то да е в общ размер от 1995,34лева, формирано като сбор от 1810,18лева- платени суми чрез ПОС; 11,80лева- такса за обслужване на банковата сметка;