Решение № 770 от 21.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Пловдив, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330107298 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Лонга“ ЕООД, ЕИК 204074572, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул.

„Иван Страцимир“ № 2, чрез адв. Д. Т. от АК – ****, срещу В. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № 2, ет. *, ап. ** и Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № *, ет. *, ап. **, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество следните суми: сумата от 8624,64 лв. – падежирали вноски за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. по Договор за заем № **** от 26.09.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните, с рег. № ***** от 26.09.2022 г. на н. Р. Г.К., с рег. № **** на НК, от които:

5419,28 лв. – падежирала главница, за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. и 3205,36 лв. – падежирала възнаградителна лихва за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г., както и сумата от 485,92 лв. – падежирали вноски за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. по Договор за заем № **** от 23.09.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните, с рег. № *** от 26.09.2022 г. на н. Р. Г.К., с рег. № **** на НК, от които: 305,30 лв. – падежирала главница, за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. и 180,62 лв. – падежирала възнаградителна лихва за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 10106/28.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение 1 по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 19714/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за заем № **** от 23.09.2022 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на длъжника В. С. И. сумата от 4000,00 лв., както и Договор за заем № **** от 26.09.2022 г., по силата на който ищецът – кредитор е предоставил на длъжника В. С. И. сумата от 71 000,00 лв. Ответниците се задължили солидарно да върнат усвоената главница по всяко от посочените правоотношения, ведно с договорената възнаградителна лихва. Сочи се, че и по двата договора за заем договореният фиксиран лихвен процент през първите 12 месеца е 22 %, а след първите 12 месеца до края на срока на договорите е 12 %. Твърди се, че плащанията по процесните два договора за заем са преустановени, като в настоящото производство се претендира падежирала главница в размер на 5419,28 лв. за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. по Договор за заем № **** и падежирало задължение по същия договор за договорна лихва в размер на 3205,36 лв. за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г., както и падежирала главница в размер на 305,30 лв. за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. по Договор за заем № **** и падежирало задължение по същия договор за договорна лихва в размер на 180,62 лв. за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. Поради неплащане на задълженията по сключените два договора за заем от страна на длъжниците, за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г., кредиторът – ищец подал заявление по реда на чл.

4 1 7 о т ГПК за горепосочените суми, като по образуваното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжниците – ответници възразили. Предвид това за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуване на вземанията, за които е издадена Заповед № 10106/28.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 о т ГПК по ч.гр.д. № 19714/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр.с. Ангажира доказателства. Претендира сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 1 31, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците В. С. И. и Н. Д. С., с който оспорват изцяло предявените искове. Сочат, че не оспорват обстоятелството за наличие на облигационни правоотношения между страните, основаващи се на Договор № **** от 26.09.2022 г. и Договор № **** от 23.09.2022 г. Излагат, че двата договора за заем са с идентично съдържание с изключение на размера на отпуснатата сума по всеки от договорите. Твърдят, че процесните два договора за заем са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. В случая не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 о т ЗПК, тъй като липсвала информация за това как се изчислява лихвеният процент и начина на формиране на възнаградителната лихва. В нарушение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК във всеки от двата договора за заем се посочвал общ 2 размер на ГПР, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, но без да се посочват отделните разходи по вид и размер и без посочване на общата стойност на разходите, дължими в края на срока на договора. Не било спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК относно погасителния план. В тази връзка се посочва, че в съдържанието на двата договора бил отразен фиксиран лихвен процент през първите 12 месеца от 22,00 %, а след първите 12 месеца до края на срока на договора – фиксиран лихвен процент от 12,00 %. Същевременно в погасителния план, неразделна част от договорите, било отбелязано, че лихвеният процент през първата година е 25,00 %, а след нея 15,00 %. Ответниците поддържат, че по този начин не става ясно как са образувани месечните вноски и съгласно кой лихвен процент са изчислени, както и дали размерът на вземането е коректно изчислен. На следващо място се твърди, че процесните договори за заем съдържат неравноправни клаузи. Твърди се, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, доколкото за първите 12 месеца вноските се изчислявали само на база дължимата лихва, а след изтичането им вноските се начислявали на база дължимата лихва и на част от главницата.

Погасителният план бил с отсрочено плащане на главницата с 12 месеца и по този начин ответниците следвало да заплатят лихва в размер почти колкото самата главница. Считат, че кредиторът ги е поставил изначално в затруднение, като погасяват само лихвите, а главницата да е отсрочена и да не се редуцира при действието на договора. Вземането на кредитора било обезпечено с реални обезпечения – ипотека и залог, за които разпоредби се твърди, че противоречат на принципа на добросъвестност. Твърди се, че клаузите на чл. 2.7 и чл. 2.8 от договорите за заем са нищожни. Според ответниците, вземанията, чиято дължимост се предвижда с посочените клаузи, имат характер на неустойка. Същата излизала извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно чл. 2.10 от договорите, кредиторът претендирал неустойка, свързана с предсрочното прекратяване на договора в размер на 5,00 %, изчислена върху остатъчния размер на главницата. Посочената клауза водела до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, с оглед разпоредбата на чл.

143 от ЗЗП и забраната на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

Предвид изложеното ответниците молят за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. Д. Т. от АК – ****, която моли за уважаване на предявените искове. Депозира писмена защита по делото, в която излага съображения за основателност на исковите претенции.

Ответниците В. И. и Н. С. не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно заседание. Депозират писмена молба по делото, с която молят да бъдат отхвърлени предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представят и писмени бележки по делото, в които излагат доводи за неоснователност на предявените искове.

3

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 19714/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, от което се установява, че по заявление на „Лонга“ ЕООД е издадена Заповед № 10106/28.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу солидарните длъжници В. С. И. и Н. Д. С. за следните суми: 8624,64 лв. – падежирали вноски за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. по Договор за заем № **** от 26.09.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните, с рег. № *** от 26.09.2022 г. на н. Р. Г.К., с рег. № **** на НК и 485,92 лв. – падежирали вноски за периода 27.02.2024 г. – 26.10.2024 г. по Договор за заем № **** от 23.09.2022 г. с нотариална заверка на подписите на страните, с рег. № *** от 26.09.2022 г. на н. Р. Г.К., с рег. № **** на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 15.11.2024 г., до окончателното им изплащане.

Не е спорно между страните и с обявения за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца „Лонга“ ЕООД и ответниците В. С. И. и Н. Д. С. са възникнали облигационни правоотношения по повод на сключени Договор за заем № **** от 2 3.09.2022 г., по който ищецът кредитор е предоставил на заемополучателя В. С. И. сумата от 4000,00 лв. и Договор за заем № **** от 26.09.2022 г., по който ищецът – кредитор е предоставил на заемополучателя В. С. И. сумата от 71 000,00 лв. Сключването на процесните контракти се установява и от представените договори за заем по делото.

От представения Договор за заем № **** от 2 3.09.2022 г. се установява, че между ищцовото дружество „Лонга“ ЕООД, в качеството на заемодател, ответника В. С. И., като заемополучател и ипотекарен длъжник и Н. Д. С., като солидарен и ипотекарен длъжник, е възникнало облигационно отношение, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 4000,00 лв. за срок от 120 месеца, при годишен процент на разходите от 15,63 %, фиксиран лихвен процент за първите 12 месеца: 22 % и фиксиран годишен лихвен процент от 12 % за останалия срок на договора. Размерът на всяка от ежемесечните вноски за първите 12 месеца, изчислени само на база дължима лихва по чл. 2.2.б. „з“ е 73,33 лв., платими ежемесечно до 26-то число на месеца, като вноска за текущ месец, за периода от 27.09.2022 г. до 26.09.2023 г. Размерът на всяка от ежемесечните вноски за остатъчния период на договора за заем, след изтичане на първите 12 месеца, т.е. считано от 27.09.2023 г., изчислени на база дължима лихва по чл. 2.2.б. „ж“ и част от главницата, е 60,74 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 23.09.2032 г. Договорено е з аемът да бъде обезпечен с договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 4

******** по КККР на гр. П., собственост на заемополучателя и солидарния длъжник.

От представения Договор за заем № **** от 26.09.2022 г. се установява, че между ищцовото дружество „Лонга“ ЕООД, в качеството на заемодател, ответника В. С. И., като заемополучател и ипотекарен длъжник и Н. Д. С., като солидарен и ипотекарен длъжник, е възникнало облигационно отношение, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 71000,00 лв. за срок от 120 месеца, при годишен процент на разходите от 15,63 %, фиксиран ливен процент за първите 12 месеца: 22,00 % и фиксиран годишен лихвен процент от 12,00 % за останалия срок на договора. Размерът на всяка от ежемесечните вноски за първите 12 месеца, изчислени само на база дължима лихва по чл. 2.2.б. „з“ е 1301,67 лв., платими ежемесечно до 26-то число на месеца, като вноска за текущ месец, за периода от 27.09.2022 г. до 26.09.2023 г. Размерът на всяка от ежемесечните вноски за остатъчния период на договора за заем, след изтичане на първите 12 месеца, т.е. считано от 27.09.2023 г., изчислени на база дължима лихва по чл. 2.2.б. „ж“ и част от главницата, е 1078,08 лв. Съгласно чл. 4.1 от договора заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата от 71 000,00 лв. по банков път, както следва: сумата от 15 620,00 лв. по конкретно посочена в договора банкова сметка на ответника В. С. И.; сумата от 45 572,59 лв. по банков път по конкретно посочена банкова сметка на трето лице – друг кредитор „Ново Финанс“ ООД за погасяване на задължения на заемополучателя към „Ново Финанс“ ООД и заличаване на вписана договорна ипотека и сумата от 9807,41 лв. по конкретно посочена в договора банкова сметка на ответника В. С. И.. Крайният срок за погасяване на заема е 26.09.2032 г. Уговорено е з аемът да бъде обезпечен с договорна ипотека върху същия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр.