Акт от 09.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21048 гр. Соф... 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110111444 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № .... г. поради противоречието му със закона.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № .... г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 4 000 лв. за срок от 6 месеца, при лихвен процент в размер на 23,98%, и посочен ГПР в размер на 49,05 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М..“ в полза на ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество.

Излага, че едва след усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 2 280,40 лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона. Счита, че той съдържа неравноправни клаузи - такива с погрешно посочен ГПР, с което е подведен относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица/. Излага доводи за нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 и като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП. Твърди, че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е 1 включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице М.., поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай.

Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно М.. (М..). Преди сключването на договора на ищеца била предоставена информация относно условията на кредита, вида на обезпечението и дължимото възнаграждение към гаранта. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис от договор за предоставяне на потребителски кредит №.... г., съгласно който „Ф..“ ЕООД е предоставил на Д. П. Ч. паричен заем в размер на 4 000 лв., при следните условия: брой вноски – 6; начин на плащане – съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора; първа падежна дата - 09.10.2022г.; общ размер на задълженията по договора – 4 479,60 лева; лихвен процент – 23,98%; ГПР – 49,05%.

Съгласно т. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф..“ в полза на дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен договор за гаранция (поръчителство), сключен между „Ф..“ – гарант, и Д. П. Ч. - клиент, по силата на който гарантът предоставя гаранц... като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем, включително и от Общите условия. Уговорена е такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер от 2 280,40 лв., дължима от Клиента за предоставената гаранция и платима на месечни вноски съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора.

От представената справка за извършени плащания по Договор за кредит №... се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество следните суми: 4 000 лева за погасяване на задълженията за главница; 479,60 лева за погасяване на задълженията за възнаградителна лихва, 80 лева – плащан... съгласно приложимите Общи условия и Тарифа към договора; 18,60 лева – надвнесена сума. В представената справка е отразено, че сумата от 2 280,40 лева за избрана незадължителна услуга от ищеца се дължи на избрания гарант, като съгласно чл. 16, ал. 2, б. „а“ от приложимите Общи условия кредиторът има право да нареди сумата на лицето, на което се дължи в случай, че му бъде изплатена от кредитополучателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че договор за кредит 09.09.2022 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниц... дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора на посоченото правно основание.

Съдът е отделил като безспорни по делото следните обстоятелства: факта на сключен договор за потребителски кредит №....г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата 2 от 4 000 лв.; наличието на клауза в съдържанието на договора, предвиждаща задължение обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице, като е предвидено заплащането на възнаграждение в посочения размер; предвиденото възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,05 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тук настоящият състав намира, че правилното разрешаване на спора между страните се предпоставя от извършване на преценка относно наличието на свързаност между договора за кредит и договора за гаранция /поръчителство/, доколкото именно от възникването на задължение за заплащане на такса за предоставяне на обезпечение ищецът извежда основните си доводи за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, като отделни разпоредби от същите препращат един към друг и уговореното обезпечение е посочено от кредитодателя в съдържанието на предоставената преддоговорна информация на кредитополучателя. Дължимите в полза на търговците престации на практика са обединени, доколкото одобряването на обезпечението се извършва заедно с одобряването на предоставяне на процесния заем, съответно вземанията имат едни и същи падежи. Ето защо и съдът приема, че се касае за икономически и целево свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношен... които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения на отделните правоотношения трябва да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.

Именно такъв е и настоящият случай. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице – гарант. Не може да се приеме, че чл. 5 от договора за кредит касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, посредством поръчителство именно от „Ф..“. Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране. Договорът за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 5 от договора за кредит №.... г., поради което следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. От тук следва, че дължимото възнаграждение по договора за гаранция има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР като разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати. Също така съгласно даденото тълкуване с решение от 13.03.2025г. по дело С-337/23, СЕС разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.