Решение № 973 от 15.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. гр. Стара Загора,, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д. като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530101372 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 21.06.2024 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2024 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, произтичащо от договор за кредит, било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В тази връзка до длъжника било изпратено уведомление по чл. 99 от ЗЗД, с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. В случай че извършеното към момента уведомяване за цесията било надлежно, представя Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-СКГ-ККМ/.... от 04.03.2025 г. С цел спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се представяло със заличени лични данни на физическите лица, които не 1 участват в настоящия съдебен процес. На 29.08.2023 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ООД /като кредитодател/ и ответницата /като кредитополучател/ бил сключен Договор за потребителски кредит № ...., съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /по електронна поща, уебсайт и телефон/, като договорът се сключвал във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на кредитополучателя, който попълвал Заявка за кандидатстване, намираща се на уебстраницата на кредитора, където предоставял пълни и верни лични данни.

В края на Заявката за кандидатстване кредитополучателят посочвал, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката. С подписването на договора кредитополучателят се съгласил, че имал право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършвала оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Последният се съгласявал, че всяко последващо искане за отпускане и усвояване на сума щяло да се осъществява посредством кратки текстови съобщения (SMS, USSD) и посредством телефонни разговори с кредитора и чрез електронни канали. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем, чиито параметри и условия били описани в предоставения от заемодателя на заемателя стандартен европейски формуляр, с който заемателят се запознал подробно и с който се съгласил изрично и безусловно. Между „Кредит Гаранция“ ЕООД и ответницата бил сключен договор за възлагане на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на 2 задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Кредит Гаранция“ ЕООД. Кредитополучателят не възстановил платената сума по договора за кредит на своя поръчител. В тази връзка за ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК. Съдът уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. № 55/2025 г., по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение.

Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на К. Н. Д., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 55/2025 г. по описа на Районен съд -Стара Загора, а именно: 500 лв. главница по договор за потребителски кредит № ....; 38,04 лв. (тридесет и осем лева и 04 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 29.09.2023 г. до 29.12.2023 г. във връзка с договор за потребителски кредит № ....; 33,21 лв.

(тридесет и три лева и 21 стотинки) - обезщетение за забава за периода от 30.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда; за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС; законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по ч.гр.д. № 55/2025 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Ответницата К. Н. Д., чрез назначения особен представител – адв. И. М. счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Обстоятелствата, на които се основавали процесните искове, били неверни и недоказани, тъй като не се подкрепяли от никакви доказателства. Не било вярно, че на 29.08.2023 г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ООД /като кредитодател/ и К. Н. Д. /като кредитополучател/ бил сключен Договор за потребителски кредит № ...., съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължавал при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Не били верни твърденията, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /по електронна поща, уебсайт и телефон/, като договорът се сключвал във формата на електронен документ 3 или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/, че сключването на договора за кредит било инициирано от страна на кредитополучателя, който попълвал заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставял пълни и верни лични данни, че в края на Заявката за кандидатстване кредитополучателят посочвал, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката. Не било вярно, че с подписването на договора кредитополучателят се съгласил, че имал право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, че последният се съгласявал, че всяко последващо искане за отпускане и усвояване на сума щяло да се осъществява посредством кратки текстови съобщения (SMS, USSD) и посредством телефонни разговори с кредитора и чрез електронни канали, че с подписването на договора за кредит страните декларирали, че същият бил сключен на основание отправено искане за заем, чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя стандартен европейски формуляр, с който заемателят се запознал подробно и с който се съгласил изрично и безусловно. Неверни били твърденията на ищеца, че между „Кредит Гаранция“ ЕООД и ответницата бил сключен договор за възлагане на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя, че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Кредит Гаранция“ ЕООД, че кредитополучателят не възстановил платената сума по договора за кредит на своя поръчител.

Невярно било, че до длъжника било изпратено уведомление по чл. 99 от ЗЗД, с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Ответницата, не била получила сумите, които следвало да й бъдат предоставени от ищеца по процесния Договор за потребителски кредит. Нито едно от представените с исковата 4 молба доказателства не били подписани нито от ответницата, нито от самия ищец. Поради това посочените доказателства не отразявали действителни волеизявления между страните. Липсата на подпис от страна на ответницата категорично сочела и на липса на съгласие от страна същата за възникване на описаните в исковата молба облигационни отношения между страните по делото. Въпреки че срещу реквизита „кредитополучател“ фигурирал символ, наподобаващ подпис, същият не бил положен от лицето К. Н. Д.. От представения договор за потребителски кредит, както и от приложените към него общи условия, се установявало, че във всички полета, в които следвало да бъде положен подписът на кредитополучателя, бил възпроизведен един и същи графичен символ. Същият бил напълно идентичен по размер, форма, пропорции и външни белези, което изключвало възможността да бъде собственоръчно положен. При естествено полагане на подпис било нормално да съществуват минимални отклонения, вариации в натиска, в движението на ръката и в отделните графични елементи. В конкретния случай такива вариации напълно липсвали, като във всеки отделен реквизит фигурирало абсолютно еднакво графично изображение. Това недвусмислено сочело, че подписът бил възпроизведен чрез технически средства - чрез копиране, принтиране или друг способ за механично възпроизвеждане - а не бил положен собственоръчно от ответницата. Поради изложеното графичният символ, фигуриращ в договора и общите условия, не можел да се квалифицира като подпис по смисъла на закона и не представлявал израз на волеизявление на ответницата. Той представлявал само възпроизведен по технически път символ, който не притежавал правната сила и значение на собственоръчен подпис и не можел да обвърже лицето К. Н. Д. с каквито и да било задължения. В този смисъл, по делото били налице единствено голословни твърдения и недоказани претенции за признаване за установено, че ответницата дължала на ищеца суми по договор за кредит, който в действителност ответницата не била подписвал, като не получила и посочените в същите суми. Липсвали доказателства за възникване на твърдените от ищеца облигационни отношения между страните. Неверни и недоказани били твърденията на ищеца, че процесния договор бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние /по електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключвал във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при 5 спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като отношенията произтичащи от същия не били реализирани при спазване на изискванията по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за платежните услуги и платежни системи и Закона за потребителския кредит, и са в явно нарушение на същите. Изцяло липсвали доказателства, че процесния договор бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние /по електронна поща, уеб-сайт и телефон, като не става ясно чрез кое точно от всички изброени средства за комуникация е сключен. По делото липсвали доказателства, че ответникът получил претендираната по делото главница. В действителност, по делото не били представени и липсвали подписани от кредитополучателя договор за паричен заем, договор за възлагане на поръчителство и общи условия към договор за кредит. Към исковата молба били представени единствено неподписани от ответника общи условия за към неподписани договор за кредит и договор за паричен заем. С оглед на това процесните договор за паричен заем, договор за възлагане на поръчителство и общи условия към договор за кредит били сключени в противоречие на общите изисквания, регламентирани в чл. 5 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл процесните договори били сключени в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. В настоящия случай, изцяло липсвали доказателства, кредиторът по договорите за кредит да бил предоставил своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договори за потребителски кредит. Наред с това процесните договори били сключени в нарушение на чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, съгласно който информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставяли на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.