Решение № 836 от 29.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20265300500336 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 във вр. с чл.422, чл.417 и сл. от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2, ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. Т. Т., ЕГН **********, чрез мл.адв.Т. Д., против Решение № 3340/02.07.2026г., постановено по гр.д.№ 2886/25г. по описа на РС – Пловдив, I гр.с., с което е признато за установено в отношенията между страните, че дължи на „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК ****, парично вземане от главница в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 15329/2021 г. по описа на РС-Пловдив, I гр.с.; както и е осъден да заплати на дружеството разноски по заповедното производство в общ размер на 1400 лева, от които 400 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение по заповедното, както и разноски в исковото производство в общ размер на 2400 лева, от които 400 лева държавна такса и 2000 лева 1 адвокатско възнаграждение по исковото производство. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

От въззиваемата страна „Кредитна Агенция България“ ООД не е депозиран писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Кредитна Агенция България“ ООД против Г. Т. Т. е заведена искова молба на осн. чл.422 във вр. с чл.417 от ГПК, с която е посочено, че на ***.2019 г. между страните е сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 20 000 лв. с фиксирана месечна лихва от 3% и срок на връщане една година. Сумата е преведена на кредитополучателя по банков път при подписване на договора за кредит.

Поради затруднение в плащането с Анекс към договора от ***.2020 г., срокът на договора е удължен на три години, като въпреки удължаването срока на договора кредитополучателят продължил да не плаща договорените вноски съгласно погасителния план, както суми по главницата, така и договорените лихви.

С писмо до кредитополучателя, получено лично от него на 13.07.2021 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем.

На следващо място, конкретизирано е, че отпуснатият заем е бил обезпечен с учредяване на договорна ипотека, като на 30.09.2021 г. "Кредитна Агенция България“ ООД е подала заявление и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за следните суми: 20 000 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.09.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски от 400 лева за държавна такса и 1000 лева за адв. възнаграждение, като Районният съд е отхвърлил заявлението в частта му относно претендираната възнаградителна лихва в размер на 12 131,51 лева за периода 22.01.2020г. - 28.09.2021г., като противоречаща на добрите нрави.

2

На базата на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и ипотекирания имот е продаден.

Посочено е също, че с Определение № 3299 / 25.11.2024 г. Окръжен Съд - Пловдив е прието подаденото по чл.423 от ГПК възражение от Г. Т. като са били дадени указания за предявяване на установителен иск, с оглед на което е предявен установителен иск за признаване на установено между страните, че ответника дължи на ищеца парично вземане, произтичащо от договор за кредит в размер на 20 000 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Към исковата молба са приложени Договор за кредит от ***.2019г., Анекс към Договор за кредит от ***.2019г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с № ***, том II, рег.№***, дело №***/2019г. по описа на Нотариуса Катерина Антонова, рег.№472, вписан в СВ на ***.2019г.

От ответника Г. Т. Т. е подаден отговор на исковата молба, който е приет от Районния съд за подаден извън срока по чл.131 от ГПК. Направени са възражения за недействителност на целия договор на основание чл.38 от ЗКНИП като противоречащ на посочените изисквания на закона, както и на клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради противоречието с добрите нрави.

В хода на производството е подадена Молба с вх.№ 64527/09.06.2025г.

/на л.41-42/ от "Кредитна Агенция България“ ООД, с която е посочено, че процесната сума по договора за кредит е преведена по банковата сметка на получателя. Договорът е обявен за предсрочно изискуем. В полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 8297/04.10.2021г. от Районен съд – Пловдив, I гр.с., по ч.гр.д.№ 15329/2021 г., както и изпълнителен лист само за главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано то 30.09.2021г., като е отхвърлено заявлението в частта му относно претендираната възнаградителна лихва в размер на 12131,51 лв., като противоречаща на добрите нрави. "Кредитна Агенция България“ ООД е посочил също, че по този договор длъжникът не е заплащал никакви сума, нито по банкова сметка на кредитора, нито чрез касови ордери в офиса на дружеството. По 3 образуваното изпълнително дело е извършена публична продан на ипотекирания имот, собственост на ответника. Разпределението на сумите и Постановлението за възлагане са влезли в сила. По силата на това разпределение по Договора за кредит от 21.09.2019 г. е разпределена сума в размер на 25708.13 лева, в това число 20000 лева - главница и 5708.13 лева законна лихва върху главницата считано от датата на издаване на изпълнителния лист до 29.03.2024 г. По този начин всички суми по кредита са погасени. Към момента на подаване на молбата няма суми, които да са дължими по договора за кредит.

Към Молбата с вх.№ 64527/09.06.2025г. дружеството е приложило Разпределение от 29.03.2024г. и Постановление за възлагане от 16.04.2024г., влязло в сила на 16.08.2024г., и двата акта, издадени по изп.д.№ 1336/2023г. от ЧСИ Петя Николова, рег.№ 911.

В първото съд. заседание на 10.06.2026г., процесуалният представител на ответника е взел становище, че имотът е продаден и парите са преведени по сметка на кредитора. Признато е, че сумата в размер на 20000 лв. е получена от ответника на основание процесния договор за кредит.

Районният съд, за да уважи предявения иск, излага основни съображения, че спорът е относно действителността на договора. В договора за кредит от ***.2019 г. е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 20 000 лв., като същата следва да се върне в срок от 12 месеца. Посочен е фиксиран месечен лихвен процент по договора от 3,0 % и обща сума за плащане от 27 200 лева. В чл.1 от договора е посочен ГПР – 42,5760 %.

Посочен е размер на погасителната вноска от 600 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска до ***.2020 г. С Анекс към договор за кредит от ***.2019 г. страните са се договорили, че се променят срокът на договора, като той се удължава с 24 месеца, като размерът на всяка месечна вноска продължава да бъде 600 лева, а общата дължима сума от кредитополучателя е 41 600,00 лв., като условията се променят условията по чл.3 и чл.1.5 от договора, а всички останали условия се запазват. Между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 22 и сл.

ЗКНИП. Съгласно чл. 22 от ЗКНИП договорът за кредит на недвижим имот е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по смисъла на чл. 1, ал.2 от ЗКНИП под 4 формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане. По смисъла на чл.1, ал.2 ЗКНИП кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.

Районният съд е аргументирал, че е налице нарушение на изискването на чл.24, ал.1, т.8 и т.9 от ЗПК. Обосновал е, че посочените в договора ГПР и лихвен процент по кредита не съответстват на действителните такива. При сключване на Анекс към договор за кредит от ***.2019 г. в чл.3 страните са се договорили, че срокът на договора се удължава с 24 месеца и договорът ще бъде сключен за общо 36 месеца, като в чл. 1.5 се посочва, че след удължаване на срока, връщането на кредита следва да се извърши на 36 погасителни вноски по 600 лв. всяка при общо дължима сума от кредитополучателя от 41 600,00 лв. Предвидено е оскъпяване на общата дължима сума по кредита от над 52,94 % в сравнение с първоначално договорената, където тя е в размер на 27 200 лв., като посочените допълнителни вноски, всички от които представляващи разход по кредита, не са включени в ГПР по него, доколкото последният не е изменен със сключения анекс. Кредиторът не е извършил преизчисляване на лихвения процент по кредита и на ГПР, а в Анекса към договора е записано, че уговорените условия по договора се запазват, което е въвело потребителя в заблуждение. На основание сключения анекс кредиторът е увеличил размерът на дължимата договорна лихва по кредита с общо 14 400 лева чрез добавяне на нови 24 погасителни вноски от по 600 лева всяка, всички от които са предназначени за погасяване на лихва по кредита.

Въпреки посоченото оскъпяване на кредита, което е породено от допълнителни разходи по него в размер на над 70 % от главницата, кредиторът е посочил, че условията на чл. 1 от договора се запазват, съответно лихвения месечен процент продължава да е 3 %, а ГПР- 42,5760 %, което няма как да е възможно при добавяне на допълнителни лихви по кредита, възлизащи на над 70 % от размера на главницата. Предвид на това, Районният съд е наложил правен извод, че размерът на лихвения процент по кредита е неправилно посочен, тъй като не са взети предвид измененията по договора, уговорени със сключването на анекс към него. Посоченото оскъпяване на кредита представлява част от „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т.17 от ДР ЗКНИП, доколкото е увеличен размерът на лихвата по кредита и 5 като такъв разход съгласно чл.29, ал.1 от ЗКНИП е следвало да бъде включен в ГПР по кредита и същият да бъде преизчислен със сключването на анекса към договора. Поради невключването му в него, ГПР по договора е неправилно посочен. Представянето на невярна информация относно действителния ГПР, който е измерител на общите разходи по кредита, е нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Районният съд се е позовал на чл.38 от ЗКНИП - когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал.

3, договорът за кредит е нищожен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.38 от ЗПКнедействителност на договора за кредит, а последиците от тази недействителност са изразени в чл.39 от ЗПК, който гласи, че когато договорът за кредит е обявен за нищожен, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредит, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Районният съд се е позовал и на чл.24 от ЗКНИП, затова, че договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити по т. 6, т.7, т.8, т.9 и т.11.

При обявяване на нищожност на договора за кредит за недвижим имот, съгласно чл.39 от ЗКНИП потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него.

Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗКНИП е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.39 от ЗКНИП е предвидено задължението на потребителя за връщане на общия размер на кредита. Общият размер на отпуснатия кредит е 20 000 лева.