Решение № 736 от 27.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Благоевград, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20261210101103 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: град Б. чрез адвокат А. Д., против "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1797, р-н „Изгрев“, ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър), № 3, ет. 10, ЕИК 201253421, представлявано от И. Н. Х.- С. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1756, р-н Изгрев, бул./ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 11, представлявано от управителя К. В. В..

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

-ДА СЕ ПРОГЛАСИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор № 202509290847410005 от 29.09.2025 г., сключен между Б. Д. Х., с ЕГН: **********, в качеството и на Кредитополучател и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421 в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

- В условията на евентуалност, ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на Договора за потребителски кредит № 202509290847410005, сключен между Б. Д. Х., с ЕГН: **********, в качеството и на Кредитополучател и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421 в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

-В условията на евентуалност, да се ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 10, ал.

1 от Договора за потребителски кредит № 202509290847410005, сключен между Б. Д. Х., с ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК:

201253421, в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.1, предложение трето във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД.

- кумулативно на горните, е направено искане ДА СЕ ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на Договора за гарант № 1449372975 / 29.09.2025 г., сключен между „Кредит Гарант БГ“ ООД и Б. Д. Х. на основание чл. 26, ал. 1 и ал.2 ЗЗД.

Претендират се сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т.2 от ЗА.

Към исковата молба са представени писмени документи.

1

Твърди се в исковата молба, че на 29.09.2025 г. между ищцата и "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421, е сключен договор за потребителски кредит № 202509290847410005, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като кредитополучателя е получил потребителски кредит под формата на заем в размер 2500.00 лв./1278.23 €, при уговорен ГЛП 46,59 % и ГПР 57.95 % от заетата сума /чл.10, ал.4 от договора/, като общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 3888 лв. или 1987,90 €.

Твърди се, че за обезпечаване на така сключения договор за потребителски кредит ищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция № 1449372975 / 29.09.2025 г. с "Кредит Гарант БГ” ООД, с ЕИК 203107568, съгласно който Наредителят възлага, а Гарантът се съгласява да издаде гаранция в полза на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1797, р-н „Изгрев“, ул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър), № 3, ет.

11, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК: 201253421, наричано по-долу „Бенефициер“, за сума в размер на 3888.00 лв. (три хиляди осемстотин осемдесет и осем лева) / 1987.90 € (хиляда деветстотин осемдесет и седем евро и деветдесет цента), с цел: гарантиране изпълнение на паричните задължение по Договор за потребителски кредит № 202509290847410005/ 29.09.2025 г . („Договор за кредит“).

Навежда се, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за гаранция Наредителят дължи на Гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в общ размер на 1557.00 лв. / 796.08 €, разсрочено на 9 равни месечни вноски, всяка в размер 173.00 лв./88.45 € на месец. Твърди се, че съгласно чл.3 от договора за гаранция срокът на договора е до 01.10.2027г., а съгласно чл.4, ал.5 от Договора дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията по чл.1, ал.2 се изплаща заедно с погасителните вноски по договора за потребителски кредит съобразно с уговорения в договора за кредит погасителен план.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, предявен срещу "НЕТКРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201253421 се излагат съображения за нищожност на договора за кредит.

Твърди се, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, в каквато насока се цитира съдебна практика и решения на СЕС. Навежда се, че посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

На следващо място се излагат твърдения, че между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, тъй като е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение по кредита, и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на кредитодателя по негова сметка (чл. 4, ал. 5 от Договора за гаранция).

С оглед на горното се твърди, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не е извършено.

По отношение на лихвения процент се посочва, че същият не е посочен на ден, с което е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито в ОУ, има посочен лихвен процент на ден.

С оглед горното се твърди, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за поръчителство сключен между ищцата и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: 203107568, се излагат съображения за недействителност на този договор.

Навежда се, че каузата, съгласно която се дължи възнаграждение за осигуряване на 2 поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Посочва се, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен, то недействителността на главния договор за потребителски кредит води до недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно основание за неговото сключване.

По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение трето ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на недействителна на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора, регламентираща възнаградителната лихва по договора, се излагат съображения за нищожност на същите. Навежда се, че след справка в електронната страница на БНБ се установява, че към датата на сключване на договора - 29.09.2025 г., основният лихвен процент е 1.82 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 11.82 %, т. е. уговореният в договора за потребителски кредит годишен лихвен процент надвишава три пъти законната лихва. В настоящия случай се твърди, че договорената между страните лихва в размер на 46.59 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

С Разпореждане рег. № 2816/13.05.2026 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в едномесечен срок могат да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на ответниците и връчени чрез ССЕВ на ответниците „Кредит Гарант БГ“ ООД и „Неткредит“ ООД на 18.05.2026 година.

В указания от съда едномесечен срок на 12.06.2026 г. ответното дружество „Кредит Гарант БГ“ ООД е депозирало писмен отговор, с който не оспорва сключването на договора за гаранция от 29.09.2025 година при посочените в исковата молба условия. Оспорва се предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна възнаграждение за адвокат.

Ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД признава сключването на договор за гаранция от 29.09.2025 г. при посочените в исковата молба условия.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че потребителят е бил длъжен да сключи договор за гаранция, за да му бъде отпуснат кредит; Сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредит; Договорът за гаранция противоречи на добрите нрави. Сочи се, че накърняване на добрите нрави ще има когато сделката/ уговорката, дотолкова влиза в непримирим конфликт с трайно установените, възприети в обществото неписани морални норми на поведение, че буди крайна форма на възмущение поради накърняване на чувството за справедливост, непоносимост и в крайна сметка - осъждане с пълно отрицание.

Твърди се, че процесният случай несъмнено не би могъл да се разглежда на гореописаната плоскост, тъй като договорът е сключен по инициатива на потребителя, който е бил надлежно уведомен за правата и задълженията си по договора за гаранция, в същия е налице предвидено право на отказ без да сочи причини в 14 дневен срок от сключването (чл. 5) и право едностранно да прекрати правоотношението на всеки един етап от неговото развитие (чл. 14).

Излага се, че всяко от изброените права потребителят би могъл да упражни след сключване на договора за кредит и усвояване на заемната сума по същия. Излагат се твърдения за неоснователност на възражението на ищеца, че договорът за гаранция е неравноправен, защото с уговарянето на възнаграждението по него се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Обръща се внимание, че договорът за гаранция, сключен между страните е самостоятелно правоотношение, по което двете страни са поели конкретни задължения, по отношение на които не намират приложение нормите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и евентуалните пороци на кредитното правоотношение не биха могли да рефлектират върху действителността на договора за 3 гаранция. Твърди се, че договорът за гаранция е извън материалния обхват на ЗПК, което безспорно се установява от разпоредбата на чл. 1 ЗПК. Твърди се, че Договорът за кредит и договорът за гаранция са сключени между различни лица, по различно време и са с различен предмет.

В указания от съда едномесечен срок на 12.06.2026 г. ответното дружество „Неткредит“ ООД е депозирало писмен отговор, с който не оспорва сключването между страните на 29.09.2025 г. на договор за кредит № 202509290847410005 по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 2 500.00 лева. Оспорва се предявения иск, като неоснователен и се иска да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна възнаграждение за адвокат.

Не се оспорва и се прави признание на сключването между страните на 29.09.2025 г. на договор за кредит № 202509290847410005, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 2 500.00 лева.