Решение № 250 от 23.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Б., 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Д.С. при участието на секретаря Х.К.Н. като разгледа докладваното от П.Д.С. Гражданско дело № 20251810100974 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Ищецът- Д. И. Д., чрез пълномощника си твърди, че на **** г. е сключил договор за потребителски кредит No ****, по силата на който “****” ООД му е предоставило в заем сумата от 1 000.00 лв. при фиксиран ГЛП от 50.80 % и ГПР от 64.47 %, платим на 12 месечни вноски в размер на 108.00 лв., като сумата включвала главница - 1 000.00 лв., лихва - 296.00 лв.

На **** г. е сключил на основание т. 1.8.10 от Общите условия приложими към договорите за потребителски кредит на “****” ООД, Договор за предоставяне на гаранция No ****, по силата на който “****” ООД издало гаранция в полза на “****” ООД, в качеството си на Бенифициер, за сумата от 1 296.00 лв., с цел гарантиране изпълнението на парично задължение по Договор за потребителски кредит No ****, сключен на **** г. Със сключването на договора, ищецът се задължил да плаща възнаграждение в размер на 768.00 лв., разсрочено на 8 равни месечни вноски от по 96.00 лв. за периода от 14.01.2025 г. до 14.08.2025 г., като срокът на гаранцията не покривал пълен период между две погасителни вноски, възнаграждението се начислява на ден.

Твърди, че Договор за паричен заем Кредирект No **** е нищожен, като съдържа неравноправни клаузи. Сочи, че ГЛП е 50.80% и е прекомерна, същата надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. ГПР е 64.47 %, но ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено дължимото възнаграждение за предоставена гаранция, което е също основание за нищожност на договора. В т. 1.8.10 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на “****” ООД е посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора банкова гаранция или 1 гаранция, издадена от небанкова финансова институция. В деня на сключване на договора за потребителски кредит, ищецът е сключил и договор за гаранция за сума в размер на 1 296.00 лв. със срок на давност до 15.12.2025 г., като е следвало да плати 768.00 лв. възнаграждение за гаранта, като “****” ООД бил овластен да получи сумата. Поддържа, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 64.47 %, ГЛП е 50.80 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Ищецът твърди, че Договор за предоставяне на гаранция No **** от **** г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Съгласно Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит, предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването на договор за потребителски кредит, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за гаранция е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план. Уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за издаване на гаранцията следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за кредит и по посочените от “****” ООД банкови сметки на кредитодателя “****” ООД. На длъжника е отпуснат кредит в размер на 1000.00 лв., а е уговорено възнаграждение за предоставена гаранция е в общ размер от 768.00 лв. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под условие за всеки ден, за който е в сила гаранцията, не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит, като при включване на възнаграждение от договора за предоставяне на гаранция действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.

Процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит No ****, сключен на **** г. между Д. Д. и “****” ООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради противоречието му със закона, както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция с No **** от **** г., сключен между Д. Д. и “****” ООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът- “****” ООД в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска. В депозирана по делото молба преди съдебно заседание ответникът по същество оспорва иска.

Ответникът- “****” ООД в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни.

Заявява, че оспорва потребителят да е бил длъжен да сключи договор за гаранция, за да му бъде отпуснат кредит; сключването на договор за гаранция да е предпоставка за 2 отпускането на кредит, както и договорът за гаранция да противоречи на добрите нрави и наличието на нееквивалентност на престациите по облигационното правоотношение. Поддържа, че срещу възнаграждение в размер на 768.00 лв. дружеството обезпечава задължение в размер на 1296.00 лв. за срок от една година, поради което не може да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите, която да обуславя недействителност на облигационното правоотношение. Не е налице накърняване на добрите нрави, тъй като договорът е сключен по инициатива на потребителя, който е бил надлежно уведомен за правата и задълженията си по договора за гаранция, в същия е налице предвидено право на отказ без да сочи причини в 14 дневен срок от сключването (чл. 5) и право едностранно да прекрати правоотношението на всеки един етап от неговото развитие (чл. 14). Неоснователно е възражението на ищеца, че договорът за гаранция е неравноправен, защото с уговарянето на възнаграждението по него се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Договорът за гаранция не е задължителен за предоставянето на договор за кредит, поради което и разходът за потребителя не попада в обхвата на “общ разход по кредита” по смисъла на ЗПК.

Сочи, че договорът за гаранция е самостоятелно правоотношение, по което двете страни са поели конкретни задължения, по отношение на които не намират приложение нормите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и евентуалните пороци на кредитното правоотношение не биха могли да рефлектират върху действителността на договора за гаранция. Твърди, че договорът за гаранция е извън материалния обхват на ЗПК съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗПК. Договорът за кредит и договорът за гаранция са сключени между различни лица, по различно време и са с различен предмет. Претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото безспорно между страните е обстоятелството, че между ищеца и ответника “****” ООД е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция с No **** от **** г. Не е оспорено от ответниците и обстоятелството, че между ищеца и ответника “****” ООД е сключен Договора за потребителски кредит No **** от **** г.

Видно и от заверено копие на Договора за потребителски кредит No **** от **** г., на посочената дата между ответника “****” ООД и ищеца е сключен договор, по силата на който кредиторът му е кредит в размер на 1000.00 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора.

Кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора кат възнаграждение лихва в размер на 50.80 % от главницата п кредита. В чл. 10, ал. 2 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да погасява задълженията си на равни месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителния план, инкорпориран в същата разпоредба, а именно на 12 вноски по 108.00 лв., с падеж на последната вноска 14.12.2025 г., като общата дължима сума е в размер на 1296.00 лв. Посочен е ГПР в размер на 64.47 %. Кредитополучателят е декларирал, че е получил от кредитора своевременно, преди подписване на договора, дължимата информация във формата на Стандартен европейски формуляр, както и че се е запознал с Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредити на “****” ООД и е приел тарифата на дружеството, които са неразделна част от договора.

3

Съгласно представените по делото Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на “****” ООД, последно изм. към 29.11.2024 г. и действащи към датата на сключването на договора, договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, профила на клиента и/или телефон), като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ, при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - чл. 2.4 от ОУ. За да получи потребителски кредит, клиентът попълва формуляр за кандидатстване (искане за потребителски кредит), в който се предоставят пълни и верни данни за неговата самоличност – чл. 2.6 от ОУ. При подаване на формуляра за кандидатстване клиентът попълва цифров код в полето, указано в самия формуляр за кандидатстване, който се изпраща от дружеството под формата на кратко текстово съобщение на телефонния номер, който клиентът е предоставил – чл. 2.7 и чл. 2. 8 от ОУ. При одобрение на клиента съобразно предоставената от него информация, дружеството изпраща на посочената във формуляра електронна поща и/или профила на клиента Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит съгласно ЗПК - чл. 2.12. от ОУ. Договорът се счита за сключен след като клиентът потвърди, че е запознат и приема Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и СЕФ, като същите са приложени по делото.

Съгласно чл. 3.2.1 от ОУ, кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по кредита, което може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на дружеството, в случай,, че последният изиска такова, Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на РБ; б; гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на РБ; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. В чл. 3.2.4 е посочено, че при сключване на договора за кредит или преди отпускане на заемната сума, поръчителят следва да сключи с дружеството договор за поръчителство, с който се задължава спрямо дружеството да отговаря за изпълнението на цялото задължение на кредитополучателя.

Видно от заверено копие на Договор за предоставяне на гаранция No **** от **** г., на тази дата между “****” ООД, като гарант, и ищеца, като наредител е сключен договор, по силата на който гарантът се е съгласил да издаде гаранция в полза на “****” ООД за сума в размер на 1296.00 лв. с цел гарантиране изпълнението на паричните задължения по Договор за потребителски кредит No ****/**** г., като за издаване на гаранцията наредителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 768.00 лв., разсрочено на 8 равни месечни вноски, всяка в размер на 96.00 лв., платими ежемесечно на 13-то число от съответния месец за периода от 14.01.2025 г. до 14.08.2025 г. (чл. 1, ал. 1 и 2). Бенефициер е “****” ООД. Съгласно договора, дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията, както и всички други плащания, дължими от наредителя на гаранта, се заплащат по някоя от посочените в чл. 4, ал. 4 банкови сметки, или като наредителят преведе дължимата сума по сметка на бенефициента “****” ООД. Съгласно чл. 4 ал. 5 наредителят предварително дава своето съгласие дължимите по този договор плащания да бъдат събирани от бенефициера за сметка на гаранта, а последния заявява, че плащането на дължимите по този договор суми от наредителя на бенефициера ще се считат за валидно плащане 4 към гаранта.

Разпечатката съдържа 24 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e13dc195-9c30-4b99-82c5-1548c9bbc47e