Решение № 377 от 29.09.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Гоце Делчев, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220101240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от „А. Ф.“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. К.“ №*, представлявано от управителя П. И., чрез юрисконсулт В. В.ев, срещу В. П. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Г.Д. ул. „И. М.“ №**.

Ищецът твърди, че на 16.02.2023 г. между страните е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *****върху лек автомобил ****, рег. № СВ **** за срок от 36 месеца и договорен лихвен процент от 41.16 %. Твърди, че е изпълнил задължението си да предаде автомобила, а ответникът преустановил плащането на вноските след третата вноска. Поради това договорът бил едностранно прекратен с уведомление и владението върху автомобила било възстановено. Въз основа на подадено заявление по чл.

410 ГПК било образувано ч.г.д. № 20231220101178 по описа на РС – Гоце Делчев и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава правния интерес от настоящия установителен иск за сумата в общ размер от 4 182.82 лева, разпределена по следния начин: 618.56 лв. – непогасена главница по вноски с падежи от 16.05.2023 г. до 23.08.2023 г.; 1 *****лв. – възнаградителна лихва за същия период; **** лв. – неустойка за забава за същия период; **** лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора (чл. 15.5 от Общите условия - ОУ); 132.59 лв. – разходи за местни данъци и такси за 2023 г.; ***** лв. – разходи за глоби от Пътна полиция;******лв. – такси за администриране на глоби и фишове; *****лв. – разходи за банкови преводи; ***** лв. – разходи за възстановяване на владението върху лизинговия актив.

1

Иска се да бъде прието за установено съществуването на вземането ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Ответникът В. П. Ч., представляван от назначения от съда особен представител – А. М., оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не е доказал реалното връчване на уведомлението за прекратяване на договора, нито точната дата на изземване на автомобила. Оспорва начисляването и прихващането на суми за глоби от КАТ и разходи за изземване от направените от лизингополучателя вноски. Посочва, че от внесените общо ****** лв. ищецът самоволно е пренасочил плащания за неопределени и недоказани разходи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Сключеният между страните Договор № *****от 16.02.2023 г. представлява договор за финансов лизинг с физическо лице за лични цели, поради което същият попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК) (съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Клаузите в договора и Общите условия подлежат на служебна проверка за неравноправност по чл. 143 и сл. от ЗЗП.

От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна экспертиза (ССЕ) се установява, че посоченият в договора ГПР е **** %, но в него не са включени съпътстващите административни и месечни такси, а е взета предвид единствено договорената лихва. Това съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК, съгласно които ГПР трябва да отразява всеки разход по кредита/лизинга, включително таксите. Неправилното или подвеждащо посочване на ГПР води до нищожност на потребителския договор в частта за възнаградителната лихва и таксите на основание чл. 22 от ЗПК. При нищожност на тези клаузи потребителят дължи връщане само на чистата получена главница, без лихви и такси (чл. 23 ЗПК).

Според заключението на ССЕ, ответникът е внесъл по договора общо *****лв. Ищецът обаче е осчетоводил тези плащания по начин, при който едва ***** лв. са зачетени за главница, а останалата част е разпределена за възнаградителна лихва (***** лв.), първоначална вноска (***** лв.), такси за регистрация (****** лв.), глоби от Пътна полиция (*****лв.), такси за администриране на фишове (*****лв.) и разходи за изземване (*****лв.). Тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, платената до момента възнаградителна лихва от *****лв., както и всички непредвидени в закона и неправомерно прихванати такси, следва да се приспаднат изцяло от дължимата главница.

Относно претенциите за неустойки и допълнителни разходи. Неустойка за забава (**** лв.) и неустойка за прекратяване (1 **** лв.). На основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП клаузата по чл. 15.5 от ОУ (трикратен размер на месечната вноска) е неравноправна и нищожна, тъй като възлага на потребителя прекомерно обезщетение при неизпълнение. Отделно, ищецът не представи доказателства за надлежно връчено уведомление за прекратяване на договора 2 преди подаване на заявлението в съда. Разходи за глоби (**** лв.), администриране (**&** лв.), банкови преводи (****лв.) и възстановяване на актив (*****лв.). По делото не са представени конкретни съдебни/административни актове (наказателни постановления или фишове), от които да е видно, че глобите са наложени за нарушения, извършени лично от ответника в периода на ползване. Не са представени и доказателства за реално извършени разходи по изземването от трето лице, съобразени с критериите за необходимост и разумност.

При прихващане на недължимо платените от ответника суми за възнаградителна лихва и неоснователно прихванатите такси срещу реално дължимата от него главница за периода на ползване, вземането на ищеца по главницата е напълно погасено чрез прихващане/плащане.

Всички акцесорни претенции за лихви, неустойки и съпътстващи разходи се явяват нищожни или недоказани.

Поради изложеното предявеният иск по чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен.

С оглед пълното отхвърляне на иска, на ищеца „А************Д не се дължат разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК) нито за исковото, нито за заповедното производство.

Тъй като ответникът е представляван от особен представител, чието възнаграждение е предплатено от ищеца, направените от ищеца разноски (***** евро за особен представител, **** евро за вещо лице и **** лв. държавна такса) остават за негова сметка.

Така мотивиран, Районен съд – Гоце Делчев

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А***** ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. К.“ №*, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 2 от ТЗ за приемане за установено спрямо В. П. Ч., ЕГН:

**********, че същият дължи сумата в общ размер на ***** лв. (************* ст.), представляваща: ***** лв. – непогасена главница по лизингови вноски; ******* лв. – възнаградителна лихва;**** лв. – неустойка за забава; ****** лв. – неустойка за прекратяване на договора; **** лв. – разходи за местни данъци и такси; ***** лв. – разходи за глоби от Пътна полиция; **** лв. – такси за администриране на фишове; *** лв. – банкови разходи; ****лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив, произтичащи от Договор за финансов лизинг №**** от 16.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 20231220101178 по описа на Районен съд – Гоце Делчев, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ искането на „А****“ ЕООД за присъждане на сторените в исковото и заповедното производство разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4