Акт № 1650 от 03.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1650 гр. Плевен, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20264430101626 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Й. Б. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400,43 евро / след направено изменение на иска/, представляващо недължимо платена сума по Договор за заем № 6166227/27.06.2025 г., сключен между страните по делото.

Излага, че на 30.06.2025 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 6166227, по силата на който на ищеца е предоставена от ответника в заем сумата от 2,150.00 лв., при следните условия:Фиксиран лихвен процент - 48.50%;годишен процент на разходите (ГПР) - 62.78%; срок на погасяване - 44 седмици; обща сума за връщане - 2,646.82 лв; размер на погасителна вноска - 120.31 лв.; размер на действителна погасителна вноска - 149.69 лв. Сочи се, че при изготвяне на договора на ищеца са продадени допълнителни услуги за което са му начислени задължения, а именно такси за изготвяне на предварителна оферта и такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на заем, като същите са описани в Тарифа на дружеството ответник. Твърди, че в погасителния план е описано следното: „Заемателят заплаща погасителните вноски в размера, посочен в Колона №3. В случай, че е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при кандидатстването за настоящия кредит и не ги е заплатил преди сключването на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на погасителна вноска, съгласно 1 таблицата по-горе, заемателят ще заплаща сума в общ размер на 149.69 лв.“.

Сочи, че допълнително потвърждение за това е и действително претендираната погасителна вноска в размер на 149.69 лв. от кредитора.

Излага, че за използването на заем в размер на 2,150 лв. ищецът е следвало да заплати не описаната по договор сума в размер на 2,646.82 лв., а много по-голяма - 3,293.18 лв. Счита, че услугите “ предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг на кредитоискателя при оценка на кредитоспособността в процесите по депозиране на предварителна и окончателна заявка за одобрение на договор за паричен заем и експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем са по същество действия по управление и усвояване на кредита и таксуването на суми за тях е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че разходите по тях са в размер на 646.36 лв., разделени на равни вноски и дължими заедно с погасителните вноски имат всички белези на скрита възнаградителна лихва.

Счита, че разходите следва да бъдат включени в ГПР и същото към момента на сключване на договора било неточно посочено, което влечало цялостната недействителност на договора. Излага, че е заплатил сума от 3033,31 лева и предвид недействителността на процесния договор за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК счита, че разликата между заетото и платеното - 883.31 лв. е платена при изначална липса на основание. Твърди, че процесните такси са в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлявала индивидуалната оферта и експресното разглеждане на документите за кредита. Излага, че тези такси не са включени и в годишния процент на разходите по кредита, поради което била заобиколена и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което било отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК. Сочи,че всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти прикрива възнаграждение на кредитора (ако се дължи и при точно изпълнение) или неустойка (ако се дължи в хипотеза на неизпълнение). Твърди, че размерът на таксите от 1,229.60 лв. бил повече от половината получения заем, с което се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.Поради изложеното счита, че процесния договор е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителни услуги бил разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР. Сочи, че този извод следвал от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и, които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Твърди, че в случая 2 възнаграждението за допълнителни услуги не било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 61.95%, въпреки, че е включен в общия дълг и месечните вноски. Твърди, че невключването на разходите за допълнителни услуги за индивидуална оферта и експресно разглеждане на документите в оповестения ГПР имало за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Счита и, че клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като същите са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто бил и процесния. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски по чл.38 ЗА.

В проведеното по делото о.с.з. ищеца не се явява и не се представлява.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива съображения. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗА.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата е платила процесните суми и договорът независимо от това дали е действителен или не, е изпълнен. Не оспорва факта, че между страните е сключен процесния договор за кредит.

Оспорва твърденията на ищцата касателно недействителността на договора за кредит и отделните негови такси. Излага, че дефиницията на понятието „годишен процент на разходите" по договор за потребителски кредит, начинът на изчисляването му, включително компонентите, от които се определя, са нормативно установени н Глава пета на ЗПК. Сочи, че според определението на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че в ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Навежда доводи, че в §1, т.

1 от ДР ЗПК е регламентирано, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси." Излага, че след като ГПР се изчислява по законоустановена формула, то не следва в съдържанието на самия договор за кредит да бъде включена „ясно разписана 3 методика" по формирането на ГПР. В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му, като в нито една от точките не разпоредбата не се съдържа изискване за включване на методиката за изчисляване на ГПР. Сочи, че в случая ставало въпрос за законоустановена формула по определяне размера на ГПР, а не за посочена от заемодателя по негова преценка формула за изчисляване на ГПР.

Твърди, че след като методиката за изчисляване на ГПР е определена от закона и предвижда кои компоненти задължително следва да се съдържат при определяне на размера й, а не се изчислява по преценка на кредитора за всеки конкретен случай, неправилно административния орган е приел, че същата следва да бъде „ясно разписана" в договора за кредит. Излага, че съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи, че в случая, за да отговаря на минималното съдържание по закон предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е достатъчно ГПР да бъде посочен с цифри в договора за кредит, така както е сторено в чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора, съгласно който ГПР е в размер на 49.49% и не е задължително договорът да съдържа „ясно разписана методика" на формиране на ГПР по кредит. Твърди, че таксата за допълнителна услуга е доброволно избирана от кредитоискателя при кандидатстването за паричен заем и няма задължителен характер. Излага, че тя предшества сключването на договора за кредит, свързани са с оказване на съдействие за подаване на заявка, документи и идентификация, изготвяне на предварителна индивидуална оферта, за които услуги се дължи договорено възнаграждение, което се начислява еднократно преди подписване на договор за кредит и се дължи от кредитоискателя с цел получаване на предварителна индивидуална оферта и окончателно одобрение за исканата от Кредитополучателя сума. Сочи, че независимо от одобрението или неодобрението на кредита таксата/възнаграждението за извършените предварителни услуги и то в кратък срок се дължи от клиента и следва да се заплати от него в офиса на дружеството. Твърди, че експресното изготвянето на индивидуалната оферта е допълнителна услуга, която не е свързана с управление и усвояване на кредита, като същата услуга била свързана с оценка на поведението на клиента при ползването на такъв вид услуги на база на въведени данни в автоматичен скоринг, за която услуга се дължали такси съгласно Тарифата на дружеството. Твърди, че по отношение на таксата за експресно разглеждане на документи следва да се има предвид, че потребителят има възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата или да изчака. Сочи, че цената на услугата е резултат от осъществена от ответника насрещна престация, поради което било неоснователно твърдението, че клаузата, която регламентира тази услуга тя 4 представлява „скрито оскъпяване на крезита", уговорена в противоречие със закона. Оспорва твърдението, че таксата цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК., тъй като процесната такса била за допълнителна услуги, от които клиентът доброволно избира дали да се възползва от тях, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същите не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски. Оспорва искането на проц. представител на ищеца за присъждане на разноски по чл.38 ЗА, за което развива подробни съображения.

Разпечатката съдържа 17 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a97d51e5-4659-4505-adcd-be07d05d1078