Решение № 165 от 09.10.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кубрат - 7300, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20263320100633 по описа за 2026 година при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединените искови претенции, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.първо ГПК намират правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл.240 и ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендира присъждане на разноски по з настоящото дело. В условията на евентуалност предявяват осъдителен иск за присъждане на същите суми за връщане от ответника на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищецът - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Д.Б.Ш., в качеството му на член на Управителния съвет и Изпълнителен директор и М.И.В., в качеството й на Прокурист, чрез пълномощника адв. И.

Д., САК, съд. адрес: гр. София, бул. „**, като твърди, че в изпълнение на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-20908915 от 18.12.2024 г., М. М. на 18.12.2024 г. се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършил усвояване чрез функционалност покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояване Крекс – 20908903 за закупуване на 1 бр. смартфон на стойност 1 649.00 лева, преведена на продавача „Технополис България“ – ЕАД, на изплащане, в следствие на което за М. М. е възникнало задължение да прави равни ежемесечни вноски в кредитния лимит; М. М. не е направил нито едно плащане по револвиращия потребителски кредит, въпреки задълженията и съгласно чл. 12 от договора до пълното погасяване на задължението; за използвания кредитен лимит, М. М. дължи на банката лихва, която се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в 1 размер на 23.35%, начислявана и добавяна като задължение по кредитния лимит на картата през съответния месечен отчетен период и посочвана в месечно извлечение; ГПР по договора към момента на неговото сключване е 32.52 %; съгласно чл. 14 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски М. М. – като кредитополучател, дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху просрочената сума, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава; поради настъпил случай на неизпълнение с исковата молба упражнява правото си по чл. 14 от Договора във връзка с чл. 432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника, и моли съда да постанови решение, с което да осъди М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, да заплати на ищеца в изпълнение на сключения между тях Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-20908915 от 18.12.2024 г., следните суми: - 1 210.51 евро (хиляда двеста и десет евро и петдесет и един евроцента) главница; 139.96 евро (сто тридесет и девет евро и деветдесет и шест евроцента) възнаградителна лихва; - 66.52 евро (шестдесет и шест евро и петдесет и два евроцента) - мораторна лихва; - 61.36 евро (шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента) - разноски по кредит, както и за присъждане на разноските по делото – платени държавна такса по сметка на съда и адв. възнаграждение. В случай на отхвърляне на предявените на договорно основание искови претенции, моли същите суми да бъдат присъдени срещу ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за връщане като получени от него на отпаднало основание.

Ответникът - М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, редовно уведомен на 24.06.2026 г., чрез лице от кръга на домашните му син Г. Г., не изпраща писмен отговор в срока за това, изтекъл на 24.07.2026 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-20908915 от 18.12.2024 г., сключен между „Юробанк България“, ЕИК 000694749 – АД – гр. София, чрез „Технополис България“ – ЕАД, в качеството на кредитор, и М. М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, на 18.12.2024 г. се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършил усвояване чрез функционалност покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояване Крекс – 20908903 за закупуване на 1 бр. смартфон на стойност 1 649.00 лева, преведена на продавача „Технополис България“ – ЕАД, на изплащане, в следствие на което за М. М. е възникнало задължение да прави равни ежемесечни вноски в кредитния лимит; М. М. не е направил нито едно плащане по револвиращия потребителски кредит, въпреки задълженията и съгласно чл. 12 от договора 2 до пълното погасяване на задължението; за използвания кредитен лимит, М. М. дължи на банката лихва, която се изчислява при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 23.35% - видно от исковата молба, л. 3 от делото, а в договора – 29.89 %, л. 5 от делото, начислявана и добавяна като задължение по кредитния лимит на картата през съответния месечен отчетен период и посочвана в месечно извлечение; ГПР по договора към момента на неговото сключване е 32.52 %, видно от исковата молба, л. 3 от делото, а в договора – 34.35 %, л. 5 от делото.

Макар и да твърди, че на кредитополучателят е отпуснат кредитен лимит в размер на 2 000.00 лева, ищецът признава че от него в полза на ответника е единствено платена стока на стойност 1 649.00 лева, преведена на продавача „Технополис България“ – ЕАД, съответно на договореното в Таблица „Финансирани стоки и услуги“, ред първи – за 1 бр. смартфон, л.

5 от делото.

Посочена като финансира от кредитора услуга за сметка на кредитополучателя е и съответно на договореното в Таблица „Финансирани стоки и услуги“, ред втори – застраховка „Сигурност на плащанията“ – Крекс – 20908903, групова полица № 5/2008, с премия в размер на 208.57 лева, л. 5 от делото, в следствие на което е посочена обща цена на стоките(усвояване) в размер на 1 857.57 лева, при договорен краен срок за погасяване – 24 месеца, чрез 24 броя погасителни вноски, по погасителен план: 01.01.2025 г. – първа вноска; и 01.01.2027 г. – последна вноска, всяко от които в размер на 104.87 лева, или обща стойност на дължимите плащания – 2 516.88 лева.

Видно от приетото по делото заключение на назначената ССчЕ, не се установява изпълнение и на една от погасителните вноски от кредитополучателя към „Юробанк България“ АД по погасителния план към кредита, вследствие на което размера на неизплатеното задължение на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит CARD-20908915 от 18.12.2024 г. в лева с настъпил падеж към датата на подаване на настоящата искова молба - 06.04.2026 г., изложени в табличен вариант в т. 4 от заключението, е както следва: Главница – 1 210.51 евро, включваща: 843.12 евро – за платен смартфон, 106.64 евро - застрахователна премия по договор, 197.13 евро възнаградителна лихва до 01.10.2025 г., 14.52 евро - застрахователна премия, 31.20 евро - месечна лихва върху невнесените вноски и 17.90 евро за месечни такси за седем месеца. Възнаградителна лихва за периода 01.11.2025 - 01.01.2027 г в размер на 139.96 евро; мораторна лихва върху главницата от 1 210.51 евро от 01.10.2025 до 31.03.2026 г. в размер на 67.55 евро. Разноски в размер на 61.36 евро - по фактура от ЧСИ Деян Драганов.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Предмет на делото са предявени са предявени осъдителни искове за заплащане на дължимата главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит, които са с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 от ЗПК. В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между 3 страните по договор за потребителски кредит, предоставяне на заемните средства на кредитополучателя и настъпване на изискуемостта. Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на договорите, съгласно чл. 26 - 33 от ЗЗД.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки.

В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит трябва да посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Това изискване е възпроизведено и в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, част III „Разходи по кредита“. Следователно не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент, без яснота за отделните компоненти, които го формират.

В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и последващото Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 се приема, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за 4 потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл.