Решение № 15878 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15878 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110162226 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.08.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 62226 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., с ЕГН **********, от гр.

София, ****, против „Ай Ти Еф груп“ АД, с ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, *** представлявано от изпълнителния директор ****, за установяване по отношение на „Ай Ти Еф груп“ АД, че Договор за потребителски кредит № **** г. е нищожен като неравноправен, поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № **** г. поради заобикаляне на закона, както и за установяване по отношение на ответника, че Приложение № 3 към Договор за потребителски кредит № **** г. е нищожно поради противоречие със закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 61,28 лв., претендирана частично от сума в общ размер от 104 лв., платена от ищеца на ответника без основание, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2023 г. сключил с „Ай Ти Еф груп“ АД Договор за потребителски кредит № 595008. Твърди, че при подписване на договора липсвало основание и не били посочени съществени елементи от договора – липсвала сумата по договора, годишния процент на разходите и други, като същите били посочени в отделно приложение към договора. В чл. 1 от Приложение № 5 към процесния договор било посочено, че най-късно до следващия ден кредитополучателят бил длъжен да представи обезпечение по кредита, като били посочени и условията, на които следва да отговаря поръчителят. В чл. 4 от Приложение № 5 към договора била предвидена неустойка, платима от кредитополучателя при непредоставяне на исканото обезпечение. В Приложение № 1 към договора били посочени условията, при които същият се сключва, както следва: предоставен кредит в размер на 350 лв. със срок на погасяване 10.11.2023 г. с размер на погасителната вноска от 396,66 лв. с одобрено обезпечение и 465,61 лв. без одобрено обезпечение. В чл. 4 от Приложение № 5 към договора бил включен размер на неустойката от 2,30 лв. средно на ден, но не повече от 1 % на ден от главницата по кредита. Към договора бил изготвен погасителен план, по силата на който ищецът следвало да заплати една вноска в размер на 465,61 лв., формирана от главницата от 350 лв., възнаградителна лихва от 11,66 лв., такса за преференциално обслужване в размер на 35 лв., уговорена в Приложение № 3 към договора, и неустойка в размер на 68,95 лв. Оспорва валидността на процесния договор, като противоречащ на закона. Оспорва клаузата за неустойка, като договорена в противоречие със закона и заобикаляне на закона. Сочи, че с уговорената неустойка се цели единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за кредитора, като оспорва клаузата поради излизане на неустойката извън присъщите й функции. Оспорва клаузата за неустойка и като 2 неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Оспорва договореният ГПР, като противоречащ на закона. Позовава се на съдебна практика. Излага съображения за нищожност на процесния договор поради заобикаляне на закона. Оспорва Приложение № 3 към договора, в което се договаряли условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване, изразяващо се в удължено работно време – от 8,00 ч. до 20,00 ч., безплатно известяване на предстоящи вноски, евентуално участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са налични, безплатно получаване на удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължение. Навежда твърдения за нищожност на посоченото приложение. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „Ай Ти Еф груп“ АД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на установителен иск. Оспорва изложените твърдения в исковата молба относно валидността на процесния договор. Сочи, че договорът е сключен от разстояние, като описва извършването на отделни действия, свързани с регистрация на профил, подаване на документи за отпускане на кредит и усвояването му. Не спори сключване на процесния договор между страните, предоставяне на кредит на ищеца и усвояването на кредита. Излага подробни съображения относно оспорване на процесния договор и приложенията към него, позовава се на съдебна практика. Сочи, че клаузата за неустойка обезпечава изпълнение на сключения между страните договор. Твърди, че договорената по делото неустойка се отличава от лихвата за забава, предвидена за неизпълнение на задълженията по договора.

Също така твърди, че съгласно с Приложение № 3 към договора ищецът се е съгласил да ползва услугите по пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“, което не е свързано с усвояване или управление на кредита. Излага подробни съображения относно валидността на сключения между страните договор. Моли съда за отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски, прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 и 2 от ЗЗД, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

По отношение на правното основание съдът намира, че приложение намира разпоредбите на общия закон, а именно ЗЗД. Видно от събраните по делото писмени доказателства размерът на предоставения кредит е 350 лв. Независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПК е претърпяла изменение и е отпаднал минималния праг на потребителския кредит от 400 лв., то новелата на чл. 29а от ЗПК изключва приложение на правото на отказ от договора за потребителския кредит за договори за кредит 3 с общ размер по-малък от 400 лв., съответно 200 евро. Правото на отказ от договора за потребителски кредит е differentia specifica не само на договора за потребителски кредит, но и на всички потребителски договори. Неприложимостта на норма, която определя видовите отлики на даден договор по аргумент от противното означава, че така сключен договорът не намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а същият следва да бъде определен като такъв по смисъла на чл. 240 от ЗПК, поради което и приложение ще намерят нормите на общия закон, а не на специалния.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит № **** г. се установява, че същия е сключен между „Ай Ти Еф груп“ АД и А. Г. А., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 350 лв. за срок до 11.10.2023 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 40,53 % и годишен процент на разходите от 49 %, при общо дължима сума по кредита от 396,66 лв., като към договора е изготвен погасителен план и договорът е сключен при общи условия.

Като доказателства по делото са приети Приложение № 1, Приложение № 3 и Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 595008.

Видно от представената разписка от 11.09.2023 г. „Ай Ти Еф груп“ АД е превело на А.

Г. А. чрез „Изипей“ АД сумата от 350 лв. с основание: документ № 651174283 от 15.10.2021 г. От представения заверен препис от разписка от 15.09.2023 г. се установява, че ITF Group JSC е превело по сметка на А. Г. А. чрез „Изипей“ АД сумата от 54,33 лв. с основание: документ № 651174283 от 15.10.2021 г., а от представения заверен препис от разписка от 15.09.2023 г. се установява, че А. Г. А. е платил по сметка на „Ай Ти Еф груп“ АД сумата от 465,61 лв.

От представените от ответника писмени доказателства, част от които са идентични с представените от ищеца писмени доказателства, се установява, че към договора да потребителски кредит е бил изготвен погасителен план, а на 11.09.2023 г. на ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. По делото са приети и Общите условия на „Ай Ти Еф груп“ АД – гр. София, приложими към договори за потребителски кредит.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че изплатената сума от ищеца по процесния договор е в общ размер на 465,61 лв. на 15.09.2023 г. На същата дата ответното дружество е превело на ищеца сумата от 54,33 лв. с основание: надвнесена сума 595008. Плетената от ищеца сума в общ размер от 465,61 лв. е разпределена по следния начин: погасена главница в размер на 350 лв., погасена договорна лихва в размер на 1,55 лв., погасена такса в размер на 35 лв., погасена неустойка 4 в размер на 22,98 лв., погасена такса предсрочно погасяване в размер на 1,75 лв. и възстановена сума в размер на 54,33 лв. на 15.09.2023 г. Вещото лице също така установява, че с включена договорна лихва, такса и неустойка, спрямо погасителния план, ГПР е в размер на 3 121,89 %.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „Ай Ти Еф груп“ АД е бил сключен Договор за потребителски кредит № **** г., Не се спори, че ищецът е погасил сумата от 465,61 лв. по договора. Спори се относно валидността на договора, както и на клаузата на чл. 4 от договора, а също и относно валидността на отделни приложения към договора, а също и за платена на правно основание част от парична сума от ищеца на ответника.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор като неравноправен и поради противоречие със закона.

В чл. 240 от ЗЗД е предвидено сключване на договор за заем, като в хипотезата на чл.

240, ал. 2 от ЗЗД се предвижда и възможност за договаряне на лихва, представляваща възнаграждение за заемодателя. Ето защо съдът намира, че сключеният между страните договор не противоречи на закона, поради което и исковата претенция на предявеното основание следва да бъде отхвърлена.

Относно предявеното основание за нищожност на договора като неравноправен, съдът намира, че целият договор не може да бъде обявен за нищожен поради неравноправност с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и с оглед на обстоятелството, че съдът е приел, че договорът е сключен в съответствие със закона и е произвел правно действие. В случая се налага тълкуване на предявеното основание и по неравноправността на отделни клаузи съдът ще се произнесе във връзка с предявените при условие на евентуалност искови претенции. Макар в случая приложение да намира общия закон, заемателят притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което и съдът следва да извърши служебна проверка по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ГПК.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.