Акт от 09.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21013 гр. София, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110154743 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕАД срещу И. А. В. за следните вземания: 7 737,91 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/19.07.2023г., ведно със законна лихва за период от 19.09.2024г. до изплащане на вземането, сумата 293,11 лева, представляваща договорна лихва за период от 25.04.2024 г. до 25.07.2024 г., сумата 590,29 лева, представляваща мораторна лихва за период от 25.04.2024 г. до 04.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55891/2024г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД твърди, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, е сключен Договор за потребителски кредит № **********/19.07.2023 г., по силата на който кредиторът предоставил кредит в размер на 20 000 лева. Излага, че към договора е сключена и застраховка, като еднократна застрахователна премия за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките", заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение“ възлиза на 1 871,86 лв., която сума се изплаща при отпускане на кредита, съгласно условията на застраховката. Посочва, че договорът не е сключен при Общи условия, като в него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК. Договорът е сключен при уговорен между страните фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18.37 %. С чл. 9.4 от договора се предвижда че при просрочие на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Годишният процент на разходите, съгласно чл. 10 от Договора е в размер на 19,22 %. Общата дължима сума по кредита с включен ГПР е 24108,95 лв. Ищецът твърди, че посочената сума е усвоена еднократно на 19.07.2023г. Съгласно условията за издължаване на кредита и погасителния план в договора, длъжникът следва да заплати 12 месечни вноски на 25-то число всяка в размер на 2009,08 лв. с първоначална дата на падеж 1

25.08.2023г. и последна - 25.07.2024г. По силата на Договор за продажба на вземания (цесия) сключен на 28.07.2025 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /в качеството на цедент/ и „ЕОС Матрикс” ЕАД /в качеството на цесионер/, „Ти Би АйБанк“ ЕАД е прехвърлило пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в това число и вземането, възникнало от сключения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател, Договор за потребителски кредит №********** /19.07.2023г. На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „ЕОС Матрикс” ЕАД е изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя И. А. В. на посочения от него в сключения договор за кредит адрес. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен и с връчването на уведомлението като приложение към исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. А. В., с който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва активната процесуалноправна легитимация на ищеца, доколкото е придобил вземането след издаване на ЗИ. Навежда доводи за нищожност на процесния договор, поради неправилно посочване на ГПР, доколкото в него не е включена застрахователната премия. Противопоставя се по отношение размера на заявените претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По предявените исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски паричен кредит от 19.07.2023г., по силата на който е предоставил на ответника парична сума и за него е възникнало задължение да я върне, заедно с уговорената между страните възнаградителна лихва, непогасеният размер на претендираната главница и възнаградителната лихва, както и че между ищеца и заемодателя е бил сключен договор за цесия на процесните вземания и длъжникът е уведомен писмено за прехвърлянето на процесните вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на задълженията на падежа.

По настоящото дело е приложено е ч.гр.д. № 55891/2024г. по описа на СРС, 81 с-в, от което се установява, че по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу И. А. В. за суми по договор за потребителски кредит от 19.07.2023г.. По делото е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК. След дадени указания, получени от заявителя на 12.11.2025г., в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК (11.12.2025г.) е предявена искова молба за установяване на вземанията предмет на заповедното производство. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане. По възражението за изтекла погасителна давност, наведено от ответника, съдът е указал 2 на ищеца, че носи тежестта да установи по делото обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността за вземанията, в т.ч. да установи в настоящото производство действия на кредитора, предприети с цел връчване на заповедта по чл.

417 ГПК чрез съдебен изпълнител.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото е представен Договор за потребителски кредит, клиентски № ********* от 19.07.2023г., от който се установява, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответникът И. А. В. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 20 000 лева за потребителски нужди, като последният се е задължил да върне сумата на 12 броя месечни вноски, всяка в размер на 2009,08 лева, с последна вноска - 2009,07 лева, считано от 25.08.2023г. и в срок до 25.07.2024г. Предвидено е сключването на застраховка – Bank Пакет 3 сметка и BANK Пакет 3 кредит + сметка, на обща стойност от 1871,86 лева и обща стойност на кредита 21 871,86 лева. Договорът носи подписите на двете страни по него.

Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка /конкретните застраховки/, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.

В чл. 9.1 е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 18,37 %.

Съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 19,22 %.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, при сключването на договорите за застраховка, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция.

От приетата и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че съгласно счетоводните записи на ищеца, застраховката в размер 1871,86 лева е включена в размера на кредита /20 000 лева/ и общият размер на главницата е 21 1871,86 лева. В деня на усвояване на кредита, сметката на ответника е дебитирана със сумата на застрахователната премия, която е преведена по сметка на застрахователното дружество.

Вещото лице е посочило, че общата сума, която кредитополучателят е изплатил на „Ти Би Ай Банк“ АД за погасяване на задълженията по Договора за потребителски 3 кредит са размер на 16 225,05 лева, включваща главница, договорна и мораторна лихва.

Установява се също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. По делото е приет договор за продажба на вземания от 28.07.2025г., от съдържанието на който се установява, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлил възмездно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани съгласно Приложение 1 към договора за цесия. В чл. 6.4 е указано, че неразделна част от договора е Приложение 1. По делото е представено и Приложение 1 към него, според което /л. 41/ част от прехвърлените вземания по индивидуалния договор е това на ответника И. А. В. по договор № **********/19.07.2023г. В договора за цесия „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне и такова пълномощно има към договора, както и има потвърждение от цесионера за извършената цесия. Уведомлението за цесията е осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО).

В конкретния случай съдебният състав приема за доказано по делото, че процесните вземания, чийто носител е кредитодателят по договора за потребителски кредит, реално са прехвърлени в полза на ищеца.

На последно място и във връзка с легитимацията на цесионера като ищец в производството, следва да се реферира към разрешението, дадено с т. 10б на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г.на ОСГТК, ВКС, съгласно което искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента, както е сторено в случая, съответно възраженията на ответника в противна насока са неоснователни.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителността на процесния договор за паричен заем, съобразно наведените с отговора на исковата молба възражения.

Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f51a0e6-b962-4f47-8878-482d691d9d43