Решение № 754 от 29.09.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Шумен, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630103508 по описа за 2025 година

Предявени са два съединени иска: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР); 2/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД – за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство поради противоречие с добрите нрави.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. М. И. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, срещу „Кредисимо“ ЕАД и срещу „Ай тръст” ЕООД. С исковата молба се твърди, че ищецът сключил договор за потребителски кредит № 3152817 от 27.03.2025 г. с първия ответник и договор за предоставяне на поръчителство от 06.08.2024 г. с втория ответник.

Твърди, че и двата договора били нищожни. Ищецът твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, тъй като при изчисляването му не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Посочено е още, че изискването за сключване на договор за предоставяне на поръчителство представлява начин за скриване на допълнително възнаграждение по договора за кредит. Според ищеца договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност в престациите между страните по договора и се явява сключен без основание.

По делото е постъпил отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който искът се оспорва по същество. Изложени са възражения, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължителен елемент за сключване на договора за кредит. Счита, че 1 няма нарушение на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява разход по смисъл на § 1, т. 1 отДР на ЗПК.

Твърди, че дори и да се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, това не следва да доведе до нищожност на целия договор за кредит, а само на клаузата за предоставяне на обезпечение. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди сторените по делото разноски.

С отговора си ответника „Ай тръст” ЕООД, с който се оспорва иска по същество.

Изложени са възражения, че разходите за договора за предоставяне на поръчителство следва да се включват при изчисляване на ГПР, тъй като не отговарят на определението в ЗПК, респ. Директива 2008/48/ЕО за разход по кредита. Оспорва, че сключването на договора представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Счита, че свързаността на двете ответни дружества не може да бъде мотив за „скрито оскъпяване“ на кредита. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди сторените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпила и насрещна искова молба от „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 23 от ЗПК. Ищецът по насрещния иск е поискал съдът, ако уважи предявения иск, да осъди ищеца по главния иск да им заплати остатъка до чистата стойност на кредита, а именно сумата в размер на 343,05 лв. (175,40 евро).

В подадения от ответника по насрещния иск отговор е оспорен искът с мотив, че договорът за потребителски кредит е нищожен като са изложени същите мотиви, посочени и в исковата молба.

В съдебно заседание ищецът или негов процесуален представител не се явяват.

Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, че поддържат изложеното в исковата молба.

В съдебно заседание двамата ответници не изпращат представител, поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Молят съда да отхвърли исковете по посочените в отговорите им причини. „Кредисимо“ ЕАД правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.03.2025 г. Н. М. И. и „Кредисимо“ ЕАД сключили договор за паричен заем № 3152817. С договора страните уговорили, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя на Ерол Сали Ефрахим сумата от 7000 лв.

(3579,04 евро) в заем. Кредитодателят заплаща и 1597,40 лв. (816,74 евро) застрахователна премия за включване на кредитополучателя в договор за групова застраховка. Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума в общ размер на 8597,40 лв. (4395,78 евро) трябва да бъде върната на кредитора на 24 месечни вноски, ведно с възнаградителна годишна лихва в размер на 49,65 %. Общо дължимата сума по кредита, представляваща сбор от главница и договорна лихва, възлизала в размер на 13851,67 лв. (7082,25 евро). Годишният процент на разходите бил изчислен в 2 договора на 63,21 %. Застрахователната полица била с покритие от 27.03.2025 г. до 17.03.2027 г.

Установява се също така от представените Общи условия, представляващи неразделна част от съглашението между страните, че в т. 12 на Раздел III от ОУ е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ ЕАД от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ ЕАД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ ЕАД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („поръчител“), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

Съгласно т. 3 в Раздел IV, ако в указаните срокове потребителят не представи обезпечение, се счита, че заявлението му не е било одобрено.

Въз основа на този текст от договора за кредит между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 27.03.2025 г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя „Кредисимо“ ЕАД, въз основа на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.

Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 4362,99 лева (2230,76 евро), платимо на датата на падеж на задължението за погасяване на вноската по договора за кредит – 10-то число на месеца, за срок от 24 месеца.

Между страните няма спор, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР.

3

От представеното от ищеца банково извлечение, неоспорено от ответниците, се установява, че Н. М. И. е заплатил на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 6608,00 лв. или 3378,62 евро. В насрещния иск самият ответник обаче признава, че плащанията възлизат на 8254,35 лв. или 4220,38 евро. По тази причина съда приема, че платените суми по договора възлизат на 4220,38 евро.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави.

Основното възражение на ищеца е, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР.

За отговор на този въпрос е необходимо да се изследва съдържанието на понятията „обща сума, дължима от потребителя“, „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“. И трите понятия имат своята легална дефиниция в § 1 от ДР към ЗПК, които съвпадат с дефинициите на тези понятия, дадени в чл. 3 от Директива 2008/48/ЕО – ако има някакви разлики, които не са в интерес на потребителя, съдът следва да приложи определенията според Директивата вместо националното законодателство.

Понятието „обща сума, дължима от потребителя“ според § 1, т. 2 от ДР към ЗПК и чл. 3, б.

„з“ от Директива 2008/48/ЕО представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Понятието „общ размер на кредита“ означава горната граница (максималният размер, респ. лимит) или общата сума, предоставена по договора за кредит. Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

От съдържанието на процесния договор за паричен заем става ясно, че по същество с него се налага на заемополучателя задължението да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита. Изискването за предоставяне на банкова гаранция е безсмислено – ако 4 лицето разполагаше с тази сума, нямаше да се налага да иска заем. Така по силата на договора за заем осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, и доколкото сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително за самото получаване на кредита (в противен случай отпускането на сумата ще бъде отказано според т. 3 в Раздел IV от Общите условия към договора), свързаните с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно съгласно член 3, буква и) от Директива 2008/48 те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР.

С оглед на това съдът намира, че разходите по договор за предоставяне на гаранция, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за заем, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Тези изводи се основават и на решение по дело С-337/23 на СЕС, където съдът изрично е разтълкувал разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО в точно този смисъл.