Решение № 943 от 18.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Плевен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430106041 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е ИМ от А. С. против Банка ДСК ЕАД.Твърди се, че на 05.11.2009г. между страните е сключен договор за кредит за сумата 8000лв.Впоследствие, поради забава във вноските, няколко пъти договорът за кредит е предоговарян, за което са сключвани допълнителни споразумения, първото от които е сключено на 07.11.2012г. Междувременно, по силата на заповед за незабавно изпълнение № 1257 от 24.04.2013г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 2130 от 2013г. по описа на РС-Плевен, ищцата е осъдена да плати сумата от 7351.90 лв.

- главница, 501.97 лв. - лихва за забава от 10.11.2012 до 22.04.2013г., 145.09 лв. санкционираща лихва от 08.02.2013г. до 22.04.2013г. и законната лихва върху главницата, от 23.04.2013г. до изплащане на вземането, както и 159.97 лв. - държавна такса и 379.96 юрисконсултско възнаграждение.Срещу заповедта не са подавани възражения и същата е влязла в законна сила.След заповедното производство,сключени са още допълнителни споразумения - на 28.05.2013г.с ответника, а след това - с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството на цесионер на ответника - на 30.01.2018г., на 31.08.2022г.

Посочва се, че в заповедното производство не е осъществена проверка за приложението на санкциите по чл. 11 от ДИРЕКТИВА 87/102/ЕИО НА СЪВЕТА от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителските кредити, във връзка с чл. 14 от ЗПК (отм.)Претендираната главница по заповедното дело е погасена от ищцата чрез плащания - доброволно, включително чрез такива, извършени по изпълнително дело 103 от 2013г. на ЧСИ Пламен Дамянов, рег. № 755.Нещо повече, от ищцата, към ответника и/или „ОТП 1

Факторинг България“ ЕАД (понастоящем част от ответното дружество) са извършени плащания за над 18 000 лв., които са покрили сума, значително надвишаваща главницата по кредита.

Излага се следното становище:

По отношение на допустимостта на така предявения иск:

Кредитополучателят е потребител.На 17.05.2022г. Съдът на Европейския съюз постановява решение по няколко съединени дела, касаещи действието на силата на пресъдено нещо - res judicata, по дела, по които съдът не е извършил проверка за неравноправни клаузи. В текста надолу ще откриете подробните основания за оспорване на процесното вземане, но правото, което се дава на потребителите в ЕС е да се оспори едно вземане, чрез установителен иск, въпреки силата на пресъдено нещо, когато съдебният акт, въз основа на който се допуска принудителното изпълнение не съдържа никакви мотиви за извършена проверка за неравноправни клаузи, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в този акт не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

Съдът на ЕС постановява, че национална правна уредба, съгласно която служебното разглеждане на неравноправния характер на договорните клаузи се счита за извършено и се ползва със сила на пресъдено нещо дори при липсата на каквито и да било мотиви в това отношение в съдебен акт като решението за издаване на заповед за изпълнение, може, предвид естеството и значението на обществения интерес, който е в основата на защитата, която Директива 93/13 предоставя на потребителите, да изпразни от съдържание задължението на националния съд да извърши служебна проверка на евентуално неравноправния характер на договорните клаузи.

В тази връзка, съдът на ЕС постановява, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато срещу издадена по искане на взискател от съда заповед за изпълнение длъжникът не е подавал възражение, впоследствие, поради това че силата на пресъдено нещо, с която се ползва тази заповед, имплицитно обхваща действителността на съответните клаузи, с което се изключва изцяло разглеждането на тяхната действителност, съдът по изпълнение не може да контролира евентуалния неравноправен характер на клаузите от договора.

Още повече, в тези актове се посочва, че потребителят може да предяви правата си в последващо производство, за да получи обезщетение съгласно тази директива на имуществените последици от прилагането на неравноправните клаузи.

Най-ярко това разрешение дадено в Решение от 17.05.2022г. по дело C600/19, Ibercaja banco.

Там се приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство 2 или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

Освен това, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не позволява на национален съд, действайки служебно или по искане на потребителя, да провери евентуално неравноправния характер на договорните клаузи, при положение че вещното обезпечение е реА.зирано, ипотекираният имот е продаден и правото на собственост върху този имот е прехвърлено на трето лице, при условие че потребителят, чийто ипотекиран имот е бил обект на принудително изпълнение, може да предяви правата си в последващо производство, за да получи обезщетение съгласно тази директива на имуществените последици от прилагането на неравноправните клаузи.

Съдът на ЕС, в други случаи, вече е изяснил, че е важно да се припомни значението на принципа на силата на пресъдено нещо както в правовия ред на Съюза, така и в националните правни системи. Всъщност Съдът вече е имал възможност да уточни, че за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станА. окончателни след изчерпване на нА.чните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. Съдът също така е признал, че защитата на потребителя не е абсолютна. Той е постановил в частност, че правото на Съюза не налага на националната юрисдикция да не прилага вътрешните процесуалноправни норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило да се отстрани допуснато с въпросното решение нарушение на разпоредба от Директива 93/13, независимо от естеството на това нарушение (вж. по-специално решения от 6 октомври 2009 г., Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, EU:C:2009:615, т. 37 и от 21 декември 2016 г., Gutierrez Naranjo и др., C-154/15, C-307/15 и C-308/15, EU:C:2016:980, т. 68), но при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.

Задължението на държавите членки да осигурят ефективността на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, включва що се отнася в частност до правата, произтичащи от Директива 93/13 изискване за ефективна съдебна закрила, потвърдено в член 7, параграф 1 от тази директива и закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което наред с останалото важи за определянето на процесуалните правила, приложими към исковете, основани на подобни права (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C-776/19—C-782/19, EU:C:2021:470, т. 29 и цитираната съдебна практика). При липса на ефективен контрол върху потенциалната неравноправност на клаузите от съответния договор не би могло да се гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13 права 3

(решение от 4 юни 2020 г., Kancelaria Medius, C-495/19, EU:C:2020:431, т. 35 цитираната съдебна практика).

В решението по дело C-600/19, Ibercaja banco, на което се позоваваме, застъпва се становището, че задължението на националния съд да извърши служебна проверка на евентуално неравноправния характер на договорните клаузи е обосновано от естеството и значимостта на обществения интерес, който е в основата на гарантираната от Директива 93/13 защита на потребителите. Ефективен контрол за евентуално неравноправния характер на договорните клаузи обаче, както изисква Директива 93/13, не би могъл да се гарантира, ако силата на пресъдено нещо се отнася и до съдебните решения, в които не е посочено, че такъв контрол е упражнен.

За сметка на това следва да се приеме, че тази защита би била осигурена, ако националният съд изрично посочи в решението си за допускане на принудителното изпълнение върху ипотекиран имот, че е извършил служебна проверка на неравноправния характер на клаузите на изпълнителното основание, по което е образувано производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, ако тази проверка, мотивирана поне в обобщен вид, не установи нА.чието на неравноправна клауза и че при липса на възражение в установения в националното право срок ще се преклудира възможността потребителят да се позове на неравноправния характер на тези клаузи.

С други думи, СЕС постановява, че когато ефективен контрол за неравноправни клаузи няма, силата на пресъдено нещо не следва да се зачита от съда, досежно тези преценката за неравноправност на тези клаузи.

В този смисъл е и Решение от 17.05.2022. (постановено на същата дата като C-600/19, Ibercaja banco) по съединени дела C-693/19 и C-831/19 - SPV Project 1503 and Banco di Desio e della Brianza and Others, където отново res judicata се поставя под съмнение.

Посочва се че, „ национална правна уредба, съгласно която служебното разглеждане на неравноправния характер на договорните клаузи се счита за извършено и се ползва със сила на пресъдено нещо дори при липсата на каквито и да било мотиви в това отношение в съдебен акт като решението за издаване на заповед за изпълнение, може, предвид естеството и значението на обществения интерес, който е в основата на защитата, която Директива 93/13 предоставя на потребителите, да изпразни от съдържание задължението на националния съд да извърши служебна проверка на евентуално неравноправния характер на договорните клаузи. От това следва, че в такъв случай изискването за ефективна съдебна закрила налага съдът по изпълнението да може да прецени, включително за първи път, евентуалния неравноправен характер на договорните клаузи, послужили като основание за издаването на заповед за изпълнение от съда по искане на взискател, срещу която длъжникът не е възразил

От изложеното следва, че на въпросите, поставени по дело C-693/19 и по дело C-831/19, следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, 4 която предвижда, че когато срещу издадена по искане на взискател от съда заповед за изпълнение длъжникът не е подавал възражение, впоследствие, поради това че силата на пресъдено нещо, с която се ползва тази заповед, имплицитно обхваща действителността на съответните клаузи, с което се изключва изцяло разглеждането на тяхната действителност, съдът по изпълнение не може да контролира евентуалния неравноправен характер на клаузите от договора, които са послужили като основание за издаването на тази заповед... “