Решение № 1117 от 03.06.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 1117

Разград, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА канд № 20267190600060 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, етаж 2, представлявано от управител П. П. П., против Решение № 3 от 05.01.2026г. постановено по АНД № 80/2025г. по описа на Районен съд – Кубрат в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № В-006906 от 11.03.2025г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите. В жалбата и по същество в писмено становище се поддържат съображения, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при неспазване на материалния закон и при явна несправедливост на наложената санкция. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление и в условията на евентуалност – прилагане на института по чл. 28 от ЗАНН. Заявена е претенция за присъждане на разноски за юрисконсулнско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Председател на Комисията за защита на потребителите ангажира писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт, с което жалбата се оспорва като неоснователна и са изложени съображения за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Също се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление В-006906 от 11.03.2025г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите., с което за нарушение на чл. 210в от Закона за защита на потребителите ЗЗП) и на същото основание, на „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер 3 000.00 (три хиляди) лева.

Въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно преценени от районния съд, същият е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора. Те сочат, че на 03.10.2024г. служители на КЗП – РД Варна, звено гр. Разград, във връзка с постъпил потребителски сигнал вх.№ В-03-1945 от 24.09.2024г., са извършили проверка на място в търговски обект – магазин „Т-маркет“, стопанисван от жалбоподателя и находящ се в гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 2. Установено е, че на стелаж с поставен етикет със зачертана стара цена 19.99 лв. и посочена нова цена 15.99 лв. била изложена за продажба стока – „М. луканка“, пакетирана в индивидуални вакуум разфасовки с различно нето тегло, с изписана цена за килограм 15.99 лева и цена за съответната разфасовка, налични – 22 броя. При контролна покупка на произволно избрана разфасовка от продукта с обявена цена за килограм 15.99 лв., 0.250 кг и цена за разфасовка 4 лева, на каса е издаден фискален бон № ********** от 03.10.2024г., където за този продукт луканка „Колбасо Манастирска“ е начислена цена 5 лева, калкулирана спрямо по-високата цена, обявена на поставения етикет на стелажа, а не цената, отпечатана върху опаковката и посочена в намалението.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К-2750963 от 03.10.2024г., съставен на място на същата дата, в присъствието на М. Б., като представител на търговеца и заемаща длъжността управител на магазина.

При горните обстоятелства контролните органи приели, че „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], прилага същата нелоялна търговска практика, за която има издадена Заповед № 135 от 20.02.2017г. на Председателя на КЗП, потвърдена с Решение № 5420 от 19.09.2017г. по адм. дело № 3563/2017г. на Административен съд – София-град, оставено в сила с Решение № 5367 от 10.04.2019г. по адм. дело № 12657/2017г. на Върховния административен съд. С цитираната Заповед, на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП се забранява на дружеството да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 – цената, във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: предоставената информация чрез етикета, поставен върху разфасовката на стоката, съдържа невярна, подвеждаща информация за цената на стоката и може да има за резултат вземането на търговско решение, което не би било взето без използването на търговската практика.

Констатирано е нарушение на чл. 210в от ЗЗП, за което срещу търговеца е съставен АУАН № 006906 от 18.11.2024г. Същият бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след изпратена покана за явяване на същата дата в РД на КЗП в гр. Разград, не се е явил представител на търговеца. Съответно АУАН е връчен на 26.11.2024г. на представител на дружеството – М. С. С., която е вписана като заемаща длъжността управител в „Максима България“ ЕООД в съставения Констативен протокол № К-2750981 от същата дата (л. 37-40 от въззивното дело), удостоверяващ връчването на обсъждания АУАН. В акта не са отразени възражения, като не са депозирани и писмени такива в законоустановения срок.

Отразените в акта констатации били изцяло възприети от наказващия орган, който с атакуваното Наказателно постановление за вмененото административно нарушение на чл. 210в от ЗЗП и на същото основание наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева.

С решението си Районен съд - Кубрат е потвърдил това НП като законосъобразно. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон.

Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност са напълно идентични с тези изложени пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила и обосновано възприела като неоснователни. Правните аргументи на въззивния съд се споделят от касационната инстанция.

Обосновано решаващият състав е приел, че административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно, и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е неизпълненото задължение при упражняване на търговската си дейност, както и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед на това съдът счита, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно е отхвърлено възражението за нередовно връчване на АУАН и липса на надлежна представителна власт на лицето, сочено като негов получател. Както е отразено в самото НП, връчването на АУАН е редовно извършено по специалния ред, регламентиран в чл. 233, ал. 4 от ЗЗП, като регламентира, че актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на ЗАНН, може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Фактите по делото установяват, че процесният АУАН е връчен именно на лице, в такова правоотношение с дружеството – жалбоподател, а именно М. С. С., която е удостоверила с подписа си връчването на процесния АУАН. За тези обстоятелства същият се ползва с обвързваща доказателствена сила до оборването му чрез насрещно доказване, каквото не е проведено.

Във въззивното решение е обсъден като безспорен и фактът, че във връзка с констатациите от процесната проверка от 03.10.2024г. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, по отношение на последния е съставен и друг АУАН № 006905 от 18.11.2024г. за извършено административно нарушение на чл. 16 от ЗЗП. В тази връзка обосновано районният съд е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателя, че за едно и също констатирано нарушение на жалбоподателя са били съставени два АУАН. Правилна е преценката, че всъщност са констатирани две различни административни нарушения без да е налице идентичност във фактическите състави и съставомерните елементи на същите, поради което не може да се приеме, че жалбоподателят е наказан два пъти за едно и също нарушение.

В допълнение към мотивите на въззивния съд и изложените в касационната жалба възражения, следва да се отбележи, че законодателят, в нормата на чл. 16 от ЗЗП, чието нарушение е констатирано по отношение на жалбоподателя с цитирания горе АУАН № 006905 от 18.11.2024г., са въведени изисквания, с които се цели защитата на потребителите при обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите, като с разпоредбата на чл. 200 от ЗЗП са предвидени и специални имуществени санкции за неизпълнение на тези изисквания. Преследваната от законодателя цел е да се осигури еднородна, ясна и достатъчна информация, за да имат възможност потребителите да сравняват цените, когато стоката се продава в различни количества и опаковки, а потребителите имат интерес да сравняват цените на въпросната стока за една и съща единица мярка. Затова и разпоредбата на чл. 16 от ЗЗП изрично и императивно изисква търговците да обозначават, както продажната цена, така и цената за единица мярка, които следва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение. Продажната цена трябва да бъде ясно посочена, както по отношение на пакетираното количество, т.е. за съответната разфасовка, така и по отношение на цената за единица мяра, като тези две цени следва да са съответни. В случая не е установено такова съответствие, което на практика води до заблуждение на потребителите.

Разпоредбата на чл. 210в, която е приложена с оспореното в настоящото производство НП, цели да осигури защита на потребителите по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите им интереси и в тази връзка непряко нарушаващи и икономическите интереси на конкурентите – търговци, действащи законосъобразно, като се постигне преустановяване прилагането на тази практика занапред във времето.

Законът за защита на потребителите, в частта на нелоялните търговски практики, транспонира Директива 2005/29/ЕО, която, както е видно от съображение 22 към нея, възлага на държавите членки задължението да направят необходимото, за да определят санкции за нарушения на нейните разпоредби и да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи (чл. 13 от Директивата). Правомощие на държавите членки е да определят точния вид на санкцията и органът, който я налага. Логическата поредица от мерки по ЗЗП, предвидени в изпълнение на Директива 2005/29 са: първо - прекратяване на практиката; второ - налагане на санкция за нейното допускане, и трето - налагане на санкция за нарушение на заповедта по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП (в този смисъл Решение на ВАС № 7801/27.06.2016 г. по адм. дело № 6081/2015 г.).

Обсъжданата защита е приложима за всички случаи на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директивата, когато тази практика е свързана с обявяване на невярна информация, която заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, вкл. по отношение на цената или начина, по който е формирана цената, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.