Решение № 808 от 22.10.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1215/2025
- Вид
- Решение № 808
- Подписан
- 22.10.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 260 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 123 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 302 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 808 гр. Бургас, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100501215 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на „Кей Пи Ди Телеком „ЕООД-гр.София - ищец по гр.д. № 1025 /2024 год. по описа на Районен съд-Бургас ,чрез пълномощника му , против решение № 911/24.04.2025 год. ,с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за осъждане на ответника „Бургас трак сервиз“ЕООД –гр. Бургас да му заплати сумата 7 719,02 лв. – обезщетение за пълно неизпълнение на договор за ремонт на автобус Ситроен ,модел Джъмпър,с рег. № СВ 3734 КМ,сключен на 18.11.2022 г. 1ведно със законната лихва върху главницата ,считано от предявяване на иска до пълното погасяване на задължението ,както и сумата 15 956,10 лв. –представляваща разходите ,необходими за поправката на същото МПС ,от които 14 626,20 лв. –за подмяна на двигател и 1329,92 лв. –за репатриране на МПС ,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата ,иска за сумата 1063,07 лв.-мораторна лихва върху главницата от 7 719,02 лв. от датата на плащане -16.01.2023 г- до датата на предявяне на иска– 16.02.2024 г. ,на сумата 1 465,89 лв.—мораторна лихва върху главницата от 15 956,10 лв. за сочените периоди ,като ищецътвъззивник е осъден да заплати и направените от ответника разноски съобразно 1 уважената част от исковете в размер на 3 550лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения . На първо място се сочи ,че първоинстанционният съд е подходил едностранчиво към преценката на събраните по делото доказателства ,като някои от възраженията и доводите са обсъдени частично , а други са били изцяло пренебрегнати ,без да е обосновал в мотивите си защо дава вяра на едни и не кредитира други доказателства .Извършено е и неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните .Всичко това е повлияло върху изводите ,които според въззивната страна са неправилни . Подробно се излагат съображение относно основния според въпрос по делото – дали ответникът е изпълнил коректно всички свои задължения по договора за изработка –дали е предложил на ответника смяна на всички 4 биели в двигателя ,или само на една ;уведомил ли е клиента за вида и особеностите на биелата ,която е избрал да закупи и монтира ;дали го е предупредил за рисковете при смяна само на една биела и монтиране на нейно място на така,която се различава по модел ,тегло и начин на захващане и т.н.,които въпроси предопределят обоснованост на извода относно положената от изпълнителя грижа на добър стопанин ,респ. на добър търговец.
Ищецът е твърдял отрицателни факти – че му е предложена смяна само на една биела /втора /, а не на всички 4 ,че не е бил уведомен каква биела е избрана ,какво е нейното съответствие с оригиналните и че не е уведомен за рисковете при подобна частична смяна .Съдът изобщо не е обсъдил изложените пред него доводи на ищеца ,касаещи доказателствената тежест ,доколкото отрицателните факти не подлежат на доказване от твърдящия ги.Същевременно ответникът е твърдял положителни факти ,от съществуването на които е имал интерес и върху него е тежала доказателствената тежест да установи твърдяното от него добросъвестно поведение и положена грижа ,но това не е сторено по делото /освен показанията на един свидетел ,опроверган от друг /При това положение съдът е следвало да приеме ,че ответникът не е успял да докаже сочения от него положителен и изгоден за него факт и да приеме за вярно твърдението на ищеца ,че ответникът е действал некоректно при изпълнение на договора /в какъвто смисъл е заключението на в.л. Стоянов /.Съдът е следвало да изследва цялостно добросъвестността на ответника и положената от него грижа при 2 изпълнение на договорните му задължения /уведомление до клиента за разликите в биелите и за опастността от смяна само на една от тях/,но по делото няма дори твърдения ,още по-малко доказателства ,че ответникът е уведомил и предупредил клиента за рисковете от смяната на биелата ,както и за нейните характеристики .Дори има изрично изявление на св. Й. ,че не е уведомил представителя на ищеца ,че смяната само на една биела носи риск .Ето защо изводите на съда в тази насока са изградени при съществено процесуално нарушение ,изразяващо се в необсъждане на всички доказателства и обстоятелства по делото ,както и на доводите на ищеца.
Съдът не е направил и съпоставка между обстоятелствата и съдържанието на двете единични заключения по назначените по делото две единични технически експертизи / с различни задачи/ и е изградил решението си единствено на базата на заключението по повторната екпертиза – на в.л.
Желязков ,докато заключението на в.л. Стоянов е резултат на личен подробен оглед на самия процесен двигател и отделните му части и е подробно аргументирано ,докато в.л. Желязков е без никакви впечатления от този двигател и частите му /тъй като биелата при авария е дефектирала и за измерванията му е послужила съвсем нова биела /.Съдът не е обърнал внимание ,че след като подробно е огледал и обсъдил двигателя в.л. Стоянов се е спрял на всяка възможна причина за аварията и обосновано я отхвърлил ,докато стигне до категоричен извод ,че причината е именно втората биела , избрана и монтирана от ответника /докато ответникът през цялото време е твърдял ,че липсата на масло в двигателя е причината за блокирането му /.В мотивите си обаче съдът въобще не е обсъдил заключението на в.л. Стоянов ,не е обсъдил коренната разлика между двете заключения и не е изложил мотиви защо кредитира само заключението на в.л. Желязков/подробно се излагат доводи във връзка със заключенията и изводите на двете експертиза/ Изтъкват се доводи и относно необосноваността на съдебния акт ,като се подчертава ,че необоснован е изводът за коректно съобразно договореното изпълнение на договора за изработка /без да е доказано ,че ответникът е уведомил ищеца за разликата между новата и старата биела и риска от смяната само на една /;необосновани са изводите за причината за блокиране на двигателя на микробуса на 28.03.2023 г. /изводите на съда противоречат на категоричното заключение на в.л. Стоянов в тази връзка /;необоснован е 3 изводът ,че ответникът действал добросъвестно ,монтирайки процесната биела,защото нямало друга на пазара / а всъщност е следвало да откажат смяна само на една биела ,тъй като това крие риск от авария/.
Сочи се ,че изводът на съда ,че ответникът не носи отговорност ,решавайки да смени само една от читирите биели и избирайки такава ,която се различава от другите три ,притоворечи на чл. 258 от ЗЗД ,според който изпълнителят приема да изработи вещта на свой риск и на разпоредбата на чл. 261 ал. 2 ЗЗД –че изпълнителят ,който извършва работата със свои материали ,отговаря за доброто качество .Сочи се ,че решението противоречи и на разпоредбите на чл. 123 ал. 1 ЗЗП и на чл. 63 ЗЗД и чл. 302 ТЗ,както и на чл. 260 ЗЗД ,поради което се счита ,че е незаконосъобразно /цитирана е и съдебна практика /.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт.
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответникът чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.
Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства ,въз основа на който е направил обосновани и правилни изводи.,правилно е разпределена доказателствената тежест и не са допуснати сочените процесуални нарушения ,като се счита ,че възраженията във въззивната жалба са голословни . Поддържа се извода на съда ,че ответникът е изпълнил точно всички уговорки по договора за изработка и не е налице скрит недостатък на изпълнената работа от категорията на твърдяното от ищеца-а именно монтиране неправилно на некачествена биела и биелни лагери .Установено е според въззиваемата страна недвусмислено от заключението на вещото лице ,че причината за аварията не са извършените ремонтни дейности.Не е установено ответникът да се е отклонил от поръчката или да има недостатъци при изпълнение на работата. Ищецът е този ,който не е успял да докаже твърдяния положителен факт– а именно ,че повредата на микробуса се дължи на сменената от ответник биела .Безспорно се установило ,че това не е причината .Напротив – дори се установява ,че в резултат на изпълнената работа двигателят е заработил и автомобилът е напуснал сервиза на собствен 4 ход и в следващите 3400 км. е работил без проблеми..Ответникът е изпълнил точно и качествено уговорената работа ,като свид. Й. установява ,че всеки ремонт и смяна на някаква част е съгласувана с представителя на ищеца ,който отговарял за ремонта на микробус.
Оспорват се твърденията и доводите във въззивната жалба във връзка с двете заключения по делото ,като се сочи ,че въззивникът обосновава твърденията си на основа на експертизата на в.л. Стоянов ,която е била оспорена от него .Излагат подробни съображения във връзка с двете заключения .
Оспорват се и възраженията за процесуални нарушения и за необоснованост на решението ,както и за нарушаване на материалния закон Още веднъж се подчертава ,че ответникът е изпълнил точно и качествено уговорената работа /като се цитират събраните доказателства – свид. Й.
,заключението на в.л. Желязков/,сочи се ,в практиката на серзизите , извършващи подобни ремонти ,няма случаи ремонтираното МПС да измине толкова много километри /3412 км. /,ако биелата не отговаря на стандарта и е различна от другите /при недобре поставена биела дори 100 км. автобусът не би изминал/.Цитираните от въззивника в тази връзка съдебни решения не са в противоречие с постановеното решение .
Моли се потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Съдът е сезиран с предявени „Кей Пи Ди Телеком” ЕООД –гр.София срещу „БУРГАС ТРАК СЕРВИЗ” ЕООД –гр.Бургас обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 7 719.02 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за ремонт на движима вещ, сключен на 18.11.2022г., дължима на основание чл. 79 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до пълното изплащане на задължението; сумата от 1 063.07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 7719.02 5 лв. считано от датата на плащане - 16.01.2023г. до датата на предявяване на иска - 16.02.2024г., дължима на основание чл. 86 от ЗЗД; сумата от 15 956,10 лв., представляваща разходите, необходими за поправката на моторно превозно средство марка CITROEN, модел JUMPER, рег.№ СВ 3734 КМ, от които 14 626.20 лв. за подмяна на двигател на МПС и 1329,92 лв. за репатриране на МПС, дължими на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до пълното изплащане на задължението, както и сумата от 1465,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 15 956,10 лв., от която 1318.36 лв., дължима считано от 15.06.2023 - датата на плащане, до 16.02.2024г., 23.04 лв., считано от 28.03.2023г - датата на плащане до 16.02.2024г., 60.71лв., дължима считано от датата на плащане - 29.03.2023 до датата на предявяване на иска; - 16.02.2024г. и 63.78лв., дължима считано от датата на плащане - 25.04.2023г до датата на предявяване на иска 16.02.2024г., дължима на основание чл. 86 от ЗЗД.