Решение № 400 от 23.07.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 754/2025
- Вид
- Решение № 400
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Николай Грънчаров
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 102а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 100, ал. 4 · Закон за държавния служител
- чл. 51 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7 · Закон за защита на потребителите
- чл.1 и 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 11 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8, пр. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 360а · Закон за съдебната власт
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, точка 8 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 226 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 369, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 69 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 400 гр. Благоевград, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ
ГРАЖДАНСКИСЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Н. Г. С. като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20251200100754 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 10579/03.07.2025г., подадена от Г. М.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адвокат П. И. Ш., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
Предявени са за разглеждане пред съда иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8, пр. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
С ИМ са изложени следните фактически твърдения:
Сочи се с ИМ, че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр. Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 2002г.2004г. на пункта на ***, в качеството му на длъжностно лице - *** е присвоил около 302 290,00 лева, собственост на ** *- София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери- деяние, съставляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК. Впоследствие „присвоената“ парична сума е прецизирана на 229 987,40лв. чрез изменение на обвинението, а периода на „извършването на деянието“ е определен на 15.09.2002г.-17.11.2004г.
Сочи се от ищцовата страна, че веднага след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като служител на ***. С прокурорското постановление за привличане като обвиняем, на ищеца му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева. С прокурорско постановление от 14.09.2006г. е наложена и ограничителна мярка 1
„забрана за напускане пределите на Р България без разрешение на прокурор“. Втората ограничителна мярка е била обжалвана по надлежния за това ред, като по повод на обжалването е било образувано ЧНД № 1245/2007г. по описа на Петрички районен съд. По последното с Определение № 508/12.06.2007г., съдът е отменил така наложената от прокуратурата ограничителната мярка. Това ограничение възпрепятствало обвиняемия да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения е имал, след като е останал безработен.
Сочи се с ИМ че същата мярка повторно е наложена от прокуратурата с Постановление вх.
№ 1591/05.03.2008г. по описа на Районна прокуратура Петрич. Доколкото година и седем месеца след привличането на ищеца като обвиняем срещу него не са предприемани други процесуално-следствени действия, същият е поискал от Съда да отмени така повторно наложената му ограничителна мярка. По повод на това му искане било образувано ЧНД № 540/2008г. по описа на Районен съд Петрич, по което с Определение № 304/27.03.2008г., съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./.
Поддържа се от ищеца, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 28.03.2008г. Прокуратурата прецизирала размера на „присвоените“ парични средства (съобразно посоченото по-горе в ИМ). С Постановление вх. № 1591/20.10.2008г. Районния прокурор на Районна прокуратура - Петрич отменил наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева на основание чл. 234, ал. 8 от НПК - поради изтичането на повече от 2 години от привличането на лицето като обвиняем. С Постановление вх. № 1591/13.03.2009г. Прокуратурата за трети път е наложила на обвиняемия ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Р България без разрешение на прокурор“. Последната е отменена окончателно с Постановление вх. № 1591/13.04.2009г., тъй като досъдебното производство по Дознание № 452/2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд - Петрич.
Излагат се доводи, че досъдебното производство е продължило прекадено дълго- почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това, че е извършил горепосоченото престъпление, като в Районен съд - Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд Кюстендил, където едва на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да е извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022г.
Исковата претенция е основана на доводи, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, 2 психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението- от 3 до 15 години лишаване от свобода.
От друга страна увреденият се чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините колегите, приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние - не спял преди всяко съдебно заседание от наказателното производство: страдал от нарушение на съня, като сънувал тежки кошмари че вече е в затвора пиел антидепресанти; имал психиатрични проблеми като чувствал че полудява, поради което ходил на преглед при психиатър; получил здравословни проблеми- безсъние, високо кръвно налягане, задух, паник-атаки. Наложило се да приема постоянно медикаменти за поддържане на нормалното кръвно налягане.
Поддържа се с ИМ, че незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно станал обществено достояние в ***, където всички се познават. Ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от срам, обида и унижение- прекратил участията си във всякакви празнувания, чествания и обществени събирания. От нервно напрежение ходел да се разхожда сам по полето. От срам от своите съселяни, търсел и си намирал работа в гората за да не го виждат хората. Двете му невръстни деца не искали да излизат от дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си за които се говорело, че е престъпник, крадец и разбойник. Действията на прокуратурата се отразили силно негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. Между тях възникнали скандали и караници, породени както от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, така и поради свития семеен бюджет след уволнението, както и предвид опозоряването на цялото семейство в обществен план. Всички близки роднини също се срамували от случилото се с ищеца. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.
Сочи се с ИМ, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 19 души свои колеги, случаят бил публично разгласен в медиите- както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г. (преди привличането на ищеца като обвиняем), политикът Р. П., тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на *** към ** *, са присвоили огромна парична сума, в размер на 2,5 млн. евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана статия, в която се твърди, че над 2,5 млн.лева „са източени“ от граничните пунктове К. и З.. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най- гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“- Благоевград 3 комисар К. Г. дава убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към този момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-Петрич Л.
М., по национални телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излизат и регионалните вестници в. „Струма“ и в. „Вяра“, и то в продължение на няколко дни подред. Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“.
В новините по местната кабелна телевизия показали снимката на ищеца с коментар, че е участник в престъпната „схема за източване“ на огромна сума пари - около 4 млн.лева. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че „бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства. Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си дълги периоди от време; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за семейството си; смятал, че животът му е съсипан.
Поддържа се от ищцовата страна с ИМ, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал, като не е ставал причина за отлагане на съдебно заседание. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и др.такива. Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това е още по- значителна част от нея. При повдигането на обвинението ищецът е бил в най-активната част от живота си - на 39 години. Когато е оправдан, вече е на * години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Поддържа се с ИМ, че круто е било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в 4 извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения за това срок.
Също така в никакъв случай не може да се приеме, че наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен срок и. като краен резултат животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи или възстанови.