Решение № 221 от 12.12.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Л., 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200787 по описа за 2023 година С наказателно постановление № Р-002853/10.07.2023 год. на А. Г. Д. – член на Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед №28/13.01.2023 год. на Председателя на КЗП, е наложена на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на на “М.Б.» ЕООД, представлявано от П.П.П., за това, че при извършена проверка съвместно със служители на ОБДХ на 27.03.2023 г. в магазин «*», гр.Л., бул.»М.» №2, стопанисван от търговеца е установено, че се предлагат за продажба: месни и млечни продукти, пакетирани храни, захарни и шоколадови изделия, бутилирани безалкохолни напитки, хляб, яъца, нехранителни стоки, перилни и почистващи препарати, плодове и зеленчуци. Установено е, че са изложени за продажба, без обозначени продажни цени 8 броя чаши за чай в бяло и черно, с което е нарушен чл.15, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Нарушението е извършено на 27.03.2023 г. в магазин „*“ с адрес: гр.Л., бул.“М.“ №2. Нарушението е констатирано с КП № К-2733634/27.03.2023 г. и е съставен акт № 002853 от 22.05.2023 г. Направени са снимки и са приложени към КП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят “М.Б.» ЕООД, представлявано от управителя П.П.П., който го обжалва чрез юриск.Б. в срок и излага, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като АУАН е съставен без преди това контролните 1 органи да са дали задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, не е посочена дата на извършване на нарушението, не е направено пълно и ясно описание на нарушението и не е ясно за кои артикули – нехранителни стоки е санкционирано дружеството.

Излага подробни съображения за прекомерност на наложената санкция, както и за приложение на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да отмени НП или да намали наложената санкция до законоустановения минимум от 500 лева. Алтернативно счита, че може да се приложи чл.28 от ЗАНН и нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай.

В съдебно заседание за жалбоподателят ,редовно призован се явява юриск.Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено или да бъде намалена наложената санкция до предвидения в закона минимум от 500 лева. Счита, че може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случая да бъде квалифициран като маловажен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника.

Ответникът - член на КЗП, редовно призован не изпраща представител .

Представено е писмено становище.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите К. И. и Г. Б., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя и писменото становище на ответника по жалбата,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22.05.2023 год. бил съставен Акт № 002853 за установяване на административно нарушение от свид. К. И., в присъствието на свид. Г. Б. , срещу “М.Б.» ЕООД, за това, че при извършена проверка съвместно със служители на ОБДХ на 27.03.2023 г. в търговски обект - магазин «*», гр.Л., бул.»М.» №2, стопанисван от «М.Б.» ЕООД е установено, че се предлагат за продажба: месни и млечни продукти, пакетирани храни, захарни и шоколадови изделия, бутилирани безалкохолни напитки, хляб, яъца, нехранителни стоки, перилни и почистващи препарати, плодове и зеленчуци.

Установено е, че без обозначени продажни цени са изложени за продажба, 8 броя чаши за чай в бяло и черно, което представлява нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за защита на потребителите. При проверката е съставен КП № К2 2733634/27.03.2023 г., направени са снимки и са приложени към КП.

Акта е връчен на упълномощен представител на жалбоподателя И.Т., който не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат констатациите по акта,като дават подробни обяснения за извършената проверка и констатираното нарушение.

Предвид на изложените съображения, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на фактическата обстановка и жалбоподателят е извършил посоченото в акта и НП нарушение. Доказателства в подкрепа на твърдяното административно нарушения са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, съставения констативен протокол и приложения снимков материал. От всички тези писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е обявил цените на предлаганте от него в обекта 8 броя чаши за чай, в черно и бяло. По този начин е лишил потребителя от правото на съществена за неговия избор информация – а именно за точната цена на избраната от него стока. Неоснователно е направеното възражение в жалбата, че процесните чаши са част от контролната покупка на органите, която е била с цел установяване продажната цена на стоките и сравнение между цената на търговския етикет и тази, която се маркира на каса, т.е. са имали поставен етикет с цена. Видно от КП стр.3 са проверени произволно избрани стоки, които са имали обявена цена, с цел проверка дали обозначената на етикета цена съответства на тази, която се маркира на каса, но маркирания артикул не е този, за който е съставен АУАН. На стр. 2 от КП изрично е отбелязано, че не са обявени цените на 8 броя чаши за чай черно и бяло. На същите е направена снимка от проверяващите, в присъствие на С.А. – зам.управител на магазина, която е приложена към протокола. Освен това от показанията на свид.И. и Б. се установява, че заедно със зам.управителя са отишли на мястото на което са били изложени въпросните чаши, посочили са за кои чаши става въпрос, всяка една чаша е била огледана от зам.управителя, след което е подписала КП. Безспорно установено и че процесните 8 броя чаши не са комплект, а се продават единично, както и че на тях няма код или или друг белег, по който да бъдат индивидуализирани. Ето защо съдът не приема възражението, че не е 3 ясно за кой от предлаганите артикули в нехранителни стоки става въпрос.

Обозначаването на цените на стоките следва да бъде извършено по нагледен начин. С разпоредбата на чл.15,ал.1 от ЗЗП, законодателят е въвел задължение за търговеца предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. Поради изложеното съдът приема, че търговецът не е изпълнил задължението си по чл.15,ал.1 от ЗЗП да постави в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена и констатираното нарушение е безспорно доказано.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед №280/13.01.2023 г.на Председателя на КЗП, а съставения АУАН е съставен от компетентно лице съгласно заповед № 356 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП.

Настоящата инстанция приема,че при съставяне на акта са спазени изискванията на 34 от ЗАНН и на чл.40 от ЗАНН, нарушителят е бил поканен по надлежния ред да се яви за съставяне на АУАН, като същият е съставен в присъствие на

И.Т.-упълномощен представител на жалбоподателя/пълномощно – л.22/. Жалбоподателят е имал възможност да упражни и правото си на възражения по съставения АУАН, но такива не са постъпили. Обстоятелството, че АУАН е подписан само от един свидетел не е процесуално нарушение, тъй като е допустимо както съгласно разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН, така и от разпоредбата на чл.43,ал.1 от ЗАНН.

Съдът констатира, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,направено е пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са и доказателствата, които го потвърждават, поради което не споделя възраженията в жалбата, че описанието на нарушението е лаконично. Не се споделя и възражението, че не е ясно на коя дата е извършено нарушението, тъй като в АУАН и НП изрично е отразено, че нарушението е извършено на 27.03.2023 г., която дата в случая и датата на която е установено от контролните органи. Правилно е квалифицирано нарушението и основанието за налагане на санкцията.

Досежно твърдението, наведено в жалбата, че не е спазено изискването на чл. 193, т.2 ЗЗП за издаване на задължително предписание за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, с което административнонаказващият орган е ограничил правото на защита на 4 жалбоподателя, същото се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 193, т. 2 ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Нормата е препращаща по своя характер, поради което надлежното прилагане във всеки отделен случай изисква задължителна привръзка с конкретна материалноправна норма от закона, сочена от органа като нарушена. Те предизвикват самостоятелни правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в чл.

230 ЗЗП, с който правната норма свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. Ето защо, пораждането на самостоятелен правен ефект върху адресата не характеризира тези актове като част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, а същите представляват административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

Следователно, издаването на наказателното постановление за констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗП, с което по реда на чл. 200 ЗЗП деецът бива санкциониран, няма за своя предпоставка издаването на задължително предписание, тъй като става дума за две отделни производства.

Няма предвидено в закона задължение да се издава предписание вместо да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

Съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като чрез нарушението по чл.15,ал.1 от ЗЗП съществено се засягат правата на потребителите и целите на ЗЗП, което в никакъв случай не навежда на обстоятелства, отнасящи се до чл.28 от ЗАНН.

От друга страна жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да сочат по-ниска обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи. Ето защо съдът приема, че не се касае за маловажен случай и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Поради изложените съображения съдът приема,че жалбоподателят е 5 извършил нарушението на чл.15,ал.1 от ЗЗП, посочено в акта и наказателното постановление, като при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и за цитираното нарушение административнонаказващият орган правилно се е позовал на разпоредбата на чл.200 от ЗЗП, която предвижда санкция за нарушението по чл.15 от закона, като за едноличните търговци и юридическите лица е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева на търговеца, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път и че проверката не е извършена по жалба от потребител. Приел е, че търговецът извършва дейност на територията на цялата страна и в този смисъл е възможно кръгът на засегнатите интереси на потребители да е по-голям. Наложеното наказание трябва да е в съответствие с разпоредбите на чл.12 и чл.27, ал.2 от ЗАНН, като размера на санкцията следва да е съобразен с тежестта на нарушението, както и с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а не с предположения относно степента на засегнатите отношения. Ето защо настоящият състав приема, че като е определил санкция към средния предвиден в закона размер, наказващият орган необосновано е завишил размера на санкцията и адекватното наказание в случая е имуществена санкция в минимален размер от 500 лева. Поради изложеното НП в тази му част следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция следва да бъде намалена на 500 лева.