Акт № 270 от 30.10.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Смолян, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петър Хр. Маргаритов

Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500341 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 73/14.05.2026 г. по гр. д. № 640/25 г. Мадански районен съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между „Е. М.“ ЕООД и А. Х. Х., че А. Х. Х. дълже на „Е. М.“ ЕООД сумата от 20 839. 03 лева, от които 17 282, 82 лева – представляваща останала несъдебна главница по договора, 2 371, 46 лева – договорна лихва за периода от 14.11.2022 г. до 23.09.2025 г., 1 184, 75 лева – лихва за забава – дължима за претендираната главница за периода от 14.11.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 10.10.2025 г., дължими по Договор за потребителски кредит № ****** от 14.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1071/2025 г. по описа на РС Кубрат. Със същото решение ищецът е осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро и 80 евро за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1071/25 г. на РС – Кубрат.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът „Е. М.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Д. П., с оплаквания, че е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено процесуално нарушение, неправилно и 1 необосновано.

Във въззивната жалбасе възразява срещу извода на съда, че ищецът не е доказан активната си процесуална легитимация, като се сочи, че в приложението към договора за цесия на ред 2808 е посочено прехвърленото вземане по процесния договор за кредит, като в действителност за номер на договора е изписан ****** от 14.05.2019 г. вместо № ******; записът ****** представлява счетоводния запис на договора за кредит. В тази връзка се сочи, че в заключението на СИЕ вещото лице е отговорило, че усвояването на сумата по ДПК № ****** от 14.05.2019 г. е чрез постъпление с референция ******; в съдебно заседание вещото лице сочи, че тази референция ****** е посочена в извлечението на банковата сметка за всички операции, които се отнасят по кредита – начисляване на лихви, главници и наказателни надбавки.

Сочи се също, че сумата от 19 409, 21 лева, посочена в приложението към договора за размер на вземането срещу ответника, съответства на сумата от усвоения кредит – 20 000, от която се приспадат погасени задължения в размер на 560, 01 лева.

Жалбоподателят твърди, съдът погрешно е приел, че представеното приложение касае друг договор за цесия. В тази връзка се сочи, че датата 10.12.2021 г. касае датата, на която са определени размерите на прехвърляните вземания, и те са предмет на договора за цесия от 15.12.2021 г.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове; претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника А. Х. Х., чрез пълномощник адв. С. Ч., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора се поддържа възприетото от районния съд, че ищецът не е доказал по категоричен и несъмнен начин активната си материалноправна легитимация. Твърди се, че отбелязването в приложението на № на счетоводна референция не е удостоверено с официален документ, подписан от цедента, а се извежда чрез тълкуване заключението на вещото лице и вътрешни счетоводни записвания на банката. Твърди се, че представените копия не преодоляват съществуващите съмнения относно предмета на цесията и не установяват по категоричен начин, че именно вземането по процесния договор е било валидно прехвърлено на въззивника.

По-нататък в отговора се излагат доводи, че договора за кредит е недействителен на основание чл. 22 ал. 1, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 от ЗПК.

Твърди се, че договорът за кредит не е изготвен по ясен, разбираем и недвусмислен начин.

Сочи се, че са въведени и твърдения за наличие на неравноправни договорни клаузи. Твърди се, че е налице анатоцизъм, както и е налице неяснота относно формиране на задължението.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение, при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че въззивникът е 2 доказал активната си материалноправна легитимация, да разгледа направените от ответника по иска възражения

С отговора се правят доказателствени искания – да се представи договора за цесия от 15.12.2021 г. в оригинал, заедно с всички приложения към същия в пълен вариант. Прави се искане и за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

С Определение № 285/01.07.2026 г. районният съд е оставил без уважение искането на ответника за изменение по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Това определение се обжалва от ответника А. Х. Х., чрез пълномощник адв. С. Ч., с оплаквания че е неправилно и незаконосъобразно.

С частната жалба се оспорва извода на районния съд, че делото не е с фактическа и правна страна, като се сочи стойността на материалния интерес и извършените от пълномощника на ответника процесуални действия.

Излагат се доводи, че правомощието на съда по чл. 78 ал. 5 от ГПК се упражнява след конкретна преценка на всички релевантни обстоятелства, като се прави позоваване на практика на ВКС.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното определение и се присъди пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от ищеца „Е. М.“ ЕООД, с който се оспорва жалбата и в който се споделят доводите на районния съд.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

Пълномощникът му адв. Д. П. в писмено становище поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият не се явява. От пълномощникът му адв. С. Ч. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, а по същество съобрази следното:

Претенцията се основава на Договор за кредит между „О.“ АД и ответника Х. от 14.05.2019 г., като на 15.12.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който задължението на Х. по този договор за кредит е изкупено от ищеца „Е. М.“ ЕООД.

Незаконосъобразен е извода на районния съд, че е недоказана „активната процесуална легитимация на ищеца“ да предявява иск за вземането, в качеството му на частен правоприемник, след като не са представени убедителни доказателства за прехвърляне на вземането от цедента „О.“ АД на цесионера „Е. М.“ ЕООД въз основа на надлежно сключен договор за цесия.

3

Относно легитиацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск по отношение цедираното вземане, вззивният съд съобрази практиката, залегнала в Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ІV г.о. на ВКС, в което се приема: Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът; този договор не създава нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, само се променя лицето, на което той трябва да изпълни. Длъжникът не е страна по договора за цесия, макар и той да е от значение за него с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по договор. Възможността за позоваване на нищожност поради съществен порок на сделката е ограничена от наличието на интерес в третото лице; такъв е налице, когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице. ВКС приема, че такъв интерес не може да се породи при сключването на договор за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора, като на новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор. Приема се, че при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор.

Независимо от гореизложеното, следва да се допълни, че записът ****** от 14.05.2019 г. вместо № ****** представлява счетоводния запис на договора за кредит. В тази връзка в заключението на СИЕ вещото лице е отговорило, че усвояването на сумата по ДПК № ****** от 14.05.2019 г. е чрез постъпление с референция ******; в съдебно заседание вещото лице сочи, че тази референция ****** е посочена в извлечението на банковата сметка за всички операции, които се отнасят по кредита – начисляване на лихви, главници и наказателни надбавки. Също така, при съпоставка на размера на платената главница с размера на усвоената сума се установява, че посочената в Приложение № 1А към договора за цесия сума съответства именно на тази разлика. Следва също така да се съобрази, че посочената дата 10.12.2021 г. на приложението не сочи за друг договор за цесия, а датата, към която е определен размера на прехвърлените вземания.

По същество на предявения иск:

Между „О.“ АД и ответника А. Х. Х. е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 14.05.2019 г., по силата на който банката предоставя на Х. кредит в размер на 20 000 лева за срок от 120 месеца. В договора е уговорен променлив годишен лихвен процент от 6.8 % годишно.

Уговорена е такса в размер на 250 лева за кредитна оценка. Според чл. 8 от договора ГПР е в размер на 7.58 %. В договора е уговорено рефинансиране на три кредита със сумите от 10700 лева, 4100 лева и 1800 лева, останалата част 4 от заемната сума се предоставя на кредитополучателя след представяне на документи за погасяването на рефинансираните кредити.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че на 14.05.2019 г. е извършен превод за рефинансиране на кредити в общо размер на 16 600 лева, удържана е такса кредитна оценка от 250 лева, касово е изтеглена сумата от 3000 лева. Установява се, че за периода от 14.06.2019 г. до 26.01.2021 г. ответникът е изплатил сумата от 1 171.11 лева, с която е погасена главница в размер на 590, 79 лева и лихва в размер на 560, 01 лева, както и наказателна надбавка в размер на 4.44 лева и наказателна лихва в размер на 15.87 лева. Поради това и предвид изплатените суми по изп. д. № 511/22 г. на ЧСИ С. Д., експертиза сочи, че общо по процесния договор за кредит ответника е изплатил сумата от 5 620,32 лева, с които е погасена главница в размер на 2 717,18 лева, договорна лихва в размер на 2 346,51 лева, наказателна надбавка в размер на 4,44 лева, наказателна лихва в размер на 15,87 лева и лихва за забава в размер на 536,32 лева. Експертизата дава заключение, че към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 10.10.2025 г., размерът на неиздължената главница е 17 282,82 лева, договорната лихва за месечни вноски за периода от 14.11.2022 г. до 23.09.2025 г. е 2371,62 лева, а размера на лихвата за забава – законна лихва за периода от 14.11.2022 г. до 10.10.2025 г. за всяка просрочена месечна вноска е в размер на 1183,95 лева.

Не намира каквато и да е опора в доказателствата по делото твърдението на ответната страна, сега въззиваем, за начисляване на лихви върху лихви. Отпускането на банков кредит с цел погасяване задължения по предишни договори за банков кредит не води до начисляване на лихви върху лихви. Не е налице облагодетелстване за сметка на кредитополучателя, доколкото чрез погасяване на задълженията по други кредити, чрез сключване на нов договор за кредит, се предотвратява предсрочна изискуемост евентуално по необслужван кредит и следващото се от това принудително изпълнение, като е възможна и хипотеза на по-благоприятни условия на новия кредит.