Решение № 3959 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3959 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100500011 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18221/06.11.2023 г., постановено по гр.д. № 69332/2022 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, е отхвърлен иска на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, община Столична, ж.к.****, насочен срещу "Кредисимо" ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я., за прогласяване за нищожен на сключения между тях договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022 г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Със същото решение е прогласено по иска, предявен от А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община Столична, ж.к.****, срещу "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я., за нищожна клаузата на чл.4 от сключеният между страните договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022 г., поради противоречие на добрите нрави.

Със същото решение е отхвърлен иска на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, община Столична, ж.к.**** , насочен срещу „Ай тръст" ЕООД, ЕИК:

203508899, гр. София, гр. София, бул, "Витоша" 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център "България", представлявано от И.М.Ш., за прогласяване за нищожен на сключеният между „Ай тръст“ ЕАД и „Кредисимо“ ЕАД договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022 г.

Със същото решение А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община 1

Столична, ж.к.**** , да заплати на "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. , сумата от 1 589,14 лева, представляваща падежирала главница за периода от 20.10.2022 г. до 20.04.2023 г., дължима по договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.05.2023г. до окончателното плащане на дължимото, като е разсрочено на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно решението суми за главница, лихви и разноски, като е постановено А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община Столична, ж.к. ****, да заплаща на "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я., сума от 150.00 лв. месечно, платима до 30-то число на месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до пълното изплащане на дълга.

Със същото решение "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. , да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.М. В. М., адвокат от АК-Пловдив, с адрес гр.Пловдив, бул.****, сумата от 1074.00 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата А. В. М., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 69332/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делото; А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община Столична, ж.к.**** , е осъдена да заплати на "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. , сумата от 363.57 лв., представляваща направени от последното разноски по делото, съобразно изхода му, както и да заплати на "Ай тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, гр. София, гр. София, бул, "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И.М.Ш., сумата от 150.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.

Със същото решение "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С.Р.Я. ,е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд, държавна такса в размер на 237.94 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца А. В. М., в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Кредисимо“ ЕАД иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2022 г. Въззивният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР, липсвала ясно разписана методика – не е посочено кои разходи са включени в ГПР и как точно е формирана величината; не били посочени „допусканията“, използвани при изчисляването му. Поддържа, че това било в противоречие с буквата и целта на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Само формалното вписване на число, наречено „ГПР“, не било достатъчно – законът изисквал прозрачен 2 и разбираем алгоритъм, а не „черна кутия“, зад която можело да бъдат скрити произволни разходи. По този начин потребителят бил лишен от възможността да разбере как се формира цената на кредита и дали тя съответства на законовите ограничения. Твърди, че дори формално да бил посочен ГПР, той е непълен и следователно неверен, защото възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД било задължително условие за отпускане на кредита; поръчителят не бил свободно избрано лице от потребителя, а предварително определен от кредитора; както и че без сключване на договора за поръчителство кредитът не би бил отпуснат при същите условия. Твърди също нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК – превишаване на максимално допустимия ГПР. Чл. 19, ал. 4 ЗПК въвеждал императивно ограничение – ГПР по потребителските кредити не може да надвишава пет пъти законната лихва по просрочени задължения. Сключвайки договор за кредит с формално „приличен“ ГПР, но с огромно възнаграждение за поръчителство, което не е включено в ГПР, кредиторът фактически: заобикалял императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК и представял пред потребителя съществено невярна картина за цената на кредита. Поддържа, че това било несъвместимо с целта на закона – защита на потребителя и предотвратяване на прекомерно оскъпяване на кредита. Поддържа, че договорът за кредит е изцяло недействителен по силата на чл. 22 ЗПК. Сочи, че първоинстанционния съд е разгледал погрешен договор (между Кредисимо и Ай Тръст), вместо предявения за нищожност договор между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, което представлявало нарушение на чл. 6 ГПК и на чл. 235, ал. 2 ГПК. Сочи още, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД) – възнаграждението било огромно и икономически неоправдано; заобикаляне на закона – използва се, за да се избегне включването на разходите в ГПР (чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД); неравноправни клаузи – потребителят не може да прецени икономическите последици (чл. 143–146 ЗЗП). В тази връзка твърди, че договорът за поръчителство е нищожен и самостоятелно, и като последица от нищожността на кредита. Отбелязва, че чрез разделяне на цената на кредита кредиторът заобиколил императивните ограничения на ЗПК, представя неверен ГПР и въвежда потребителя в заблуждение, което противоречи на чл. 19 от ЗПК и на чл. 68а от ЗЗП. Моли с оглед изложеното за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който същият поддържа становище за неоснователност на жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение.

Моли същто да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Ай Тръст“ ЕООД, не е депозирала писмен отговор, но с молба от 21.05.2024 г. е заявила, че оспорва депозираната въззивна жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК и на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по 3 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт.

По отношение на исковете, предявени от А. В. М. срещу "Кредисимо" ЕАД, решението се явява и допустимо, поради което следва да бъдат разгледани наведените оплаквания за неговата правилност.

По наведените оплаквания за неправилност на същото, настоящият състав приема следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по искове, предявени от А. В. М., ЕГН **********, против "Кредисимо" ЕАД, ЕИК: 175330437 и против „Ай тръст" ЕООД, ЕИК: 203508899, а именно: с искане за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022г. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, а така също, че Договор за поръчителство от 15.09.2022., сключен с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

От приетия в първоинстанционното производство Договор за потребителски кредит № 2639781/15.09.2022 г. се установява, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал на ищцата кредит в размер на 6789,12 лева, от които размер на кредита 6 000 лева и размер на застрахователна премия от 789,12 лева, като общата сума по кредита възлизала в размер на 8 333,49 лв., платим на 24 месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, с краен срок на плащане 20.09.2024 г. Годишният лихвен процент по кредита е в размер на 20 %, а годишният процент на разходите е в размер на 21,94 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението (i) да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице – поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.

4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.