Решение № 170 от 16.10.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Чирпан, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело № 20265540100026 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск с ищец И. Ч. Ч. с правно основание по чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено спрямо „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, че Договор за потребителски кредит XX от 29.07.2025 година, сключен между страните, е нищожен.

В Районен съд Чирпан е постъпила искова молба вх. № 168 от 09.01.2026 година от И. Ч. Ч., ЕГН **********, адрес: XX, чрез адв. Николай Москов от АК Ямбол, ***-партер, тел: **********, е-mail: [email protected] и молба вх. № 1258/17.02.2026 г. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК201513004, със седалище и адрес на управление: град София, район Изгрев, ***, ет. 5, представлявано от управителите Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов, с цена на иска 626.08 евро.

Ищцата посочва в молбата, че на 29.07.2025г. е сключила с ответното дружество Договор за кредит XX, по силата на който е получила в собственост сумата от 1000.00 лв., при годишен лихвен процент от 46.35 % и ГПР в размер на 57.66 % при срок на кредита от 10 месечни вноски. Съгласно чл.10 (1,2) от процесния договор следвало да заплати и такса за експресно обслужване в размер на 998.50 лева.

Размерът на таксата се кумулира в падежната вноска по кредита. Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните 1 имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит /ЗПК/, от което следва, че трябва да отговоря на императивните му разпоредби. Твърди, че Договор за потребителски кредит XX, сключен с ответното дружество, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит XX е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Погасителният план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК.

На следващо място, твърди, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Сумата за такса експресно обслужване е следвало да бъде включена в ГПР.

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.

Посочено е, че ГПР е 57.66 %, но не е ясно същият от какво се формира. В общата сума не е включена таксата за експресно обслужване в размер на 998.50 лева.

2

С включването й ГПР ще се промени многократно. Тази такса следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и заплащането на такса за експресно обслужване, това е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, като е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Относно таксата за експресно обслужване по кредита същата е с фиксиран размер и се доближава до размера на получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави. На следващо място, изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Посочената такса представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросните услуги представляват действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Съгласно чл. 144, т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Ответникът ще трябва да докаже индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса експресно обслужване в предвидения в договора размер. Така предвидените клаузи имат и неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП.

3

От гореизложеното следвало, че процесните клаузи не пораждат права и задължения за страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя - ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от страна на ищцата като престирани при начална липса на основание.

Макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.

11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10 (2) на Директива 2008/48 /ЕО, е нарушена поради некоректното посочване на ГПР, в който не е включена такса за експресно обслужване на кредита, а е следвало да бъде сторено това. Евентуалното възражение на ответника, че дори ГПР да бил неправилно посочен, то това няма да доведе до недействителност на целия договор, няма да бъде основателно. С оглед горното процесният договор за кредит следва да бъде обявен на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен поради противоречие със закона (разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК).

Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Счита, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит МАХ _XX/29.07.2025г. следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради противоречие със закона. Към настоящия момент е заплатила сума в размер на 986.00 лева по така сключения договор.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от И. Ч. Ч., ЕГН **********, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит XX е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Претендира разноски.

Към исковата молба прилага: заверено копие от Договор за потребителски кредит XX, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация 4 за потребителските кредити, документ за платена държавна такса; заверени копия от 4 бр. разписки за плащане, адвокатско пълномощно.

В срока по чл. 131 е депозиран писмен отговор от ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ***, ет. 5, представлявано от Борис Климентов Бонкин управител, чрез Юлия Буртева юрисконсулт на дружеството, телефон за контакт: ***, имейл: [email protected], с който излага становище, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Счита, че предоставената с договора информация и заложените клаузи са изцяло съобразени с актуалното към момента на сключването законодателство.

Посочва, че на 29.07.2025 год. между „Би енд Джи Кредит" ООД (Дружеството), в качеството му на кредитор, от една страна и И. Ч. Ч., в качеството й на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № XX. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът "Би енд Джи Кредит" ООД е финансирал кредитополучателя, а за И. Ч. Ч. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит съгласно условията по сключения договор.

Изразява становище по отношение наличието на неравноправни клаузи, като оспорва, че са налице такива. В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при всеки един от примерите, изброени в т. 1 до т. 19, посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице, или законът презумира. че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор.