Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39689 от 27.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69/2026
Вид
Определение № 39689
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026
Състав
ГЕОРГИ СТОЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68е · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39689 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20261110100069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1502880/22.09.2025 г., от Р. Д. Р., ЕГН **********, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********.

Ищецът твърди, че на 22.09.2025 г. между него и ответното дружество бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1502880, по силата на който страните се договорили ответникът да отпусне на ищеца заем в размер на 5 000 лева (2 556,46 евро), който ищецът да върне в рамките на 18-месечен период (на 18 погасителни вноски).

Размерът на годишната фиксирана лихва бил уговорен на 23,33% (в размер на 1 750 лева / 894,76 евро), а посоченият годишен процент на разходите (ГПР) по кредита – 49,66%. При тези параметри размерът на общата сума, която ищецът следвало да върне съгласно чл. 3 от договора, възлизал на 6 750 лева (3 451,22 евро). Излагат се доводи, че съгласно чл. 5 от договора страните уговорили кредитната сделка да бъде обезпечена с поръчителство (договор за гаранция), предоставено от дружеството „Multitude Bank“ p.l.c. в полза на кредитора, по който договор за гаранция потребителят също следвало да заплати възнаграждение. Според преддоговорната информация, предоставена в Стандартния европейски формуляр (Част 3, т. 4.3), при сключване на договор с предложения от кредитора поръчител очакваните разходи за кредитополучателя възлизали на 5 300 лева (2 709,85 евро). Ищецът навежда твърдения за недействителност на процесния договор за кредит поради нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР от 49,66% бил неточен и заблуждаващ, а в договора и в стандартния европейски формуляр липсвала конкретизация относно начина на формирането му, включените в него компоненти и взетите предвид допускания, което водело до неяснота и нарушение на изискването договорът да е сключен по ясен и разбираем начин. Поддържа се, че посоченият размер на ГПР не отразявал действителния такъв и надвишавал максимално допустимия размер по чл.

19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ответникът неправилно не включил в общите разходи по кредита 1 по смисъла на чл. 19, ал. 1 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаграждението на гаранта по договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) с „Multitude Bank“ p.l.c. в размер на 5 300 лева, което било пряко свързано с обезпечаване на вземанията по договора за кредит.

Твърди се също, че в нарушение на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК на ищеца не бил предоставен погасителен план към процесния договор. Иска се съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора. Моли съда на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК да прогласи процесния договор за потребителски кредит за нищожен.

Претендира разноски.

Представя като писмени доказателства: препис от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1502880/22.09.2025 г. и преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр) към него.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит за сумата от 5 000 лева със срок на погасяване 18 месеца.

Навежда твърдения, че преди сключването на договора ищецът е получил Стандартния европейски формуляр, договора за кредит и договора за гаранция, запознал се е с тях и е потвърдил сключването на договора чрез SMS код, както и че не е упражнил правото си на отказ в 14-дневен срок. Поддържа, че ищецът доброволно е избрал обезпечението чрез „Мултитюд Банк“ (Малта), като това не е било задължително условие за отпускане на кредита, доколкото кредитополучателят е имал възможност да посочи собствен поръчител или да избере предложения от кредитора. Излага доводи, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищеца и трето лице – „Мултитюд Банк“ (Малта), по което ответникът не е страна, поради което възнаграждението за гаранцията като самостоятелна възмездна услуга не представлява разход по кредита, подлежащ на включване в ГПР, и не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, нито са налице предпоставките за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП или неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу Р. Д. Р. за сумата от 2 556,46 евро, представляваща непогасена главница по процесния Договор за потребителски кредит № 1502880/22.09.2025 г., като твърди, че сумата е предоставена на потребителя, който към настоящия момент не е извършил никакви плащания по договора (заплатил е 0 евро). Претендира разноски.

Към насрещния иск представя като писмени доказателства: извлечение от електронната система на дружеството за параметрите на кредита и постъпилите плащания и разписка за извършено плащане / платежно нареждане за кредитен превод чрез системата ePay.bg от 22.09.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не е депозирал отговор на исковата молба.

2

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото по първоначалния иск е действителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1502880/22.09.2025 г. Правната квалификация на исковата претенция е чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр. чл. 21 ЗПК вр. чл. 146 ЗЗП.

Предмет на насрещния иск е твърдяното от ответника (ищец по насрещния иск) материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

23 ЗПК за сумата от 2 556,46 евро, представляваща дължима (непогасена) главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1502880/22.09.2025 г.

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП, индивидуално договаряне на клаузите.

В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи в условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е преминала в патримониума на длъжника по силата на сключения договор за потребителски кредит.

2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1502880/22.09.2025 г.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ, която да установи дали процесните разходи за възнаграждение по договора за гаранция (поръчителство) са включени в ГПР, като посочи действителната стойност на ГПР при тяхното включване; извършвани ли са плащания по процесния договор от длъжника и как са отнасяни от кредитора съгласно чл. 76 ЗЗД.

По доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен да представи препис от кредитното досие на ищеца, включващо общите условия към процесния договор, погасителния план, договора за поръчителство (гаранция) и съпътстващите го документи, както и справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор за кредит.

3

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 11.02.2027 г. от 10:20 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

ДОПУСКА изслушването на СЧЕ, която, след проверка на счетоводството на ответника, да даде отговор на въпросите постановени с исковата молба, както и на поставения служебен въпрос от съда в мотивите на настоящето определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С Р И, като вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит. В призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 200 евро, вносим от ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от връчването на съобщението по сметка на СРС, като УКАЗВА на страната, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за плащането.

4

При неизпълнение на указанията ще се приложат последиците на чл. 161 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество да представи в едноседмичен срок от връчването на съобщението препис от кредитното досие на ищеца, включващо препис справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор за кредит, в т.ч. платежни нареждания за погасени вноски, разписки и извадка от счетоводните книги, както и погасителния план към процесния договор за потребителски кредит. УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5